Протокол с решение от ОСЗ № 1909 от 25.09.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 1909 гр. София, 25.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Йорданка В. П.а

Сложи за разглеждане докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело № 20261100901013 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:26 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ – редовно призован, представлява се от прокурор Спасова.

ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, представлява се от особения представител адв. П..

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА писмо от САК от 26.06.2026 г., с което определя възнаграждение за назначения особен представител от 250 евро.

ДОКЛАДВА съгласие от 01.07.2026 г.

Прокурорът: Поддържам предявения иск. Нямам възражения по проекта за доклад, с който съм запознат. Нямам доказателствени искания.

Адв. П.: Не оспорвам иска. Нямам възражения по проекта за доклад, с който съм запознат, нямам доказателствени искания. Моля да миизплатено адвокатско възнаграждение. Не съм регистриран по ЗДДС.

Делото следва да бъде докладвано съобразно проекта за доклад, обективиран в определението по чл. 140 ГПК. По отношение определяне възнаграждението на особения представител съдът намира за неприложима разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК в новата й редакция към ДВ, бр. 17 от 2026 г., препращаща към новия чл. 36а, ал. 1 ЗАдв, /ДВ, бр. 17 от 2026 г./, а последната - към чл. 36, ал. 3 и 4 ЗАдв. /Изм. ДВ, бр. 17 от 2026 г. / Това е 1 така, защото липсва приета наредба по чл. 36, ал. 4 ЗАдв от министъра на правосъдието и ВАдвС. Без този подзаконов нормативен акт новите редакции на посочените текстове от ГПК и ЗАдв. не могат да бъдат приложени. Ако се приеме обратното /че следва да се прилагат и без такава наредба/, би се стигнало до положение, при което един частноправен субект - САК, на практика се разпорежда със средства от бюджета на съдебната власт /възнаграждението на особения представител се плаща с бюджетни средства/, без редът, начинът за определяне и конкретните размери на възнагражденията на особения представил да са уредени нормативно. Такъв подход пряко противоречи на КРБ, според текстовете на която една от основните гаранции за независимостта на съдебната власт е самостоятелният й бюджет, както и на правото на ЕС. Съдът намира, че не може по силата на § 21, ал. 2 ПЗД на ЗАдв да се приложи "по аналогия" Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., защото самата тя е обявена за притиворечаща на правото на ЕС /решение по дело C‑438/22 на СЕС/. Ето защо би противоречало и на КРБ, и на правото на ЕС постановяване на акт, с който да се изплати възнаграждение на особен представител, определено не от съда по тази Наредба. Предвид изложеното съдът намира, че следва да определи възнаграждение на особения представител на ответника по реда, действащ преди измененията от 2026 г. - при приключване на производството и съобразно фактическата и правна сложност на спора. Така мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА делото съобразно проекта за доклад, обективиран в определението по чл. 140, ал. 1 ГПК от 22.07.2026 г.

ОПРЕДЕЛЯ на особения представител на ответника възнаграждение в размер на 120 евро.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на особения представител на ответника в размер на 120 евро от бюджета на съда. Да се издаде РКО.

СТРАНИТЕ: Нямаме други искания.

Предвид липсата на доказателствени искания, СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

Прокурорът: Моля да уважите подадения иск.

Адв. П.: Моля да отхвърлите иска на СГП.

СЪДЪТ ОБЯВИ РЕШЕНИЕТО СИ, КАКТО СЛЕДВА:

Предявен е иск по чл. 155, т. 3 ТЗ.

2

Ищецът Софийска градска прокуратура твърди, че от 02.08.2024 г. управителят на ответника „ЕМ БЕ ЕС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД починал, като след този момент – повече от три месеца, нямало вписан на нов управител. Счита, че са налице предпоставките за прекратяване на дружеството, поради което моли съда да постанови решение, с което да го прекрати.

Ответникът, действащ чрез назначения особен представител, оспорва иска, като счита, че в случая приложим е редът по чл. 157, ал. 1 ТЗ.

Фактическият състав на прекратителното основание за дружеството с ограничена отговорност по чл. 155, т. 3 ТЗ включва липсата на вписан управител в продължение на три месеца. Общоизвестни са всички факти, вписани и обявени по партидата на ответното дружество, вкл. че от 2018 г. до момента вписаният управител е Г.А.Н., с ЕГН, посочен в исковата молба.

Служебно известно е /по силата на предоставения по реда на Наредба № 14/2009 г. достъп до Регистъра на населението - Национална база данни „Население“/, че последният е починал на посочената в исковата молба дата.

Следва да се има предвид, че според задължителните указания на ВКС, дадени в т. 1 на ТР № 1/2020 г. на ОСТК, в случая приложим е чл. 155, т. 3 ТЗ, а не чл.

157, ал. 1 ТЗ.

Предвид изложеното искът следва да бъде уважен, като на основание чл.

78, ал. 6 ГПК ответникът бъде осъден да заплати по сметка на съда разноските по делото за държавна такса и възнаграждение за особен представител.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, т. 3 „ЕМ БЕ ЕС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 204116004 поради липса на вписан управител в продължение на повече от 3 месеца.

ОСЪЖДА „ЕМ БЕ ЕС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 204116004 да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следните суми: 40, 90 евро – разноски за държавна такса, 120 евро - за възнаграждение за особен представител.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от днес.

Съдебното заседание приключи в 14:36 часа.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ Секретар: _______________________

3