Акт от 13.07.2020, Районен съд - Белоградчик

Р Е Ш

Е Н И Е

№ ………….., 13.07.2020 г., гр. Белоградчик

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, 3 – ти състав, на девети юли две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:

Районен съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА

Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Йосифова гр. дело № 5 по описа за 2020 г.,:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за установяване съществуване на вземане в размер на 6 979.66 лв. – главница, 2 756.18 лв. – възнаградителна лихва и 692.97 лв. – законна лихва.

В исковата молба, ищеца сочи, че между тях – БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България – кредитор и ответника Г.В.Т. *** – кредитополучател, е сключен Договор за потребителски заем PLUS – 12811898 от 22.02.2016 г. Твърди се, че по силата на горецитирания договор, на ответника е отпуснат кредит в размер на 10 000 лв. – за рефинансиране на старо задължение на ответника, по предходно сключени договори, както и същия дължи 350 лв. – такса ангажимент за усвояване на кредита. Ищецът твърди, че от своя страна е предоставил заема на ответника, като последния се е задължил да върне същия на 52 месечни вноски, всяка в размер на 447.66 лв. В исковата молба се сочи, че ответника – кредитополучател, е преустановил плащането по заема на 20.08.2018 г., като до тази дата е заплатил 28 месечни вноски. Съгласно чл. 5 от Договора, вземането на кредитора – ищец става изискуемо в пълен размер, при просрочие на две или повече месечни вноски. И тъй като ответника не е изплатил кредита на падежа – 20.09.2018 г. и са останали невнесени 24 бр. погасителни вноски, вземането е станало изискуемо. Ищецът твърди, че ответника дължи и възнаградителна лихва в размер на 2 756.18 лв. и законна лихва в размер на 692.97 лв.

Поради допуснатото неизпълнение от страна на ответника, ищеца е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което е образувано по ч. гр.д. № 652/ 2019 г. на РС – Белоградчик, и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу кредитополучателя.

Тъй длъжника – ответник е оспорил вземането и е подал възражение по чл. 414 ГПК, е указано на заявителя и същия е предявил настоящия иск за установяване съществуване на вземането им спрямо ответника.

Предвид гореизложеното ищеца моли, съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че вземането им за сумите от: 6 979.66 лв. – главница, 2 756.18 лв. – възнаградителна лихва и 692.97 лв. – законна лихва за периода 20.09.2018 г. до 11.09.2019 г., съществува, ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й изплащане. Моли съда да им присъди и направените в хода на настоящото производство и на заповедното производство, разноски.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК, отговор от страна на ответника не е постъпил.

Ответникът не се явява и не изпраща свой представител в съдебно заседание.

Към делото е приложено ч. гр. д.

№ 652/ 2019 г. по описа на РС – Белоградчик.

В депозирана в РС – Белоградчик Молба вх. № 1714 от 29.06.2020 г., в която процесуалния представител на ищеца, е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника при хипотезата на чл. 238 ГПК.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, в о.с.з. на 09.07.2020 г., съдът, прие, че са налице всички изискуеми законови предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно : ответника не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се явява и не изпраща свой представител в първото по делото заседание, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

От своя страна, пълномощникът на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и е представил писмени доказателства с исковата молба.

Съдът приема, че са налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в съдебно заседание /с връчването на съобщението, разпореждането на съда и призовката за делото/. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – а именно – така предявения иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените с исковата молба множество писмени доказателства.

В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция. В тази връзка са представени убедителни писмени доказателства.

Съдът приема за безспорно доказано възникването на договорно взаимоотношение между ищеца – кредитор и ответника, предвид представения Договор за потребителски заем PLUS – 12811898 от 22.02.2016 г. Ищецът – кредитор е предоставил на ответника – кредитополучател отпуснатия кредит, който от своя страна не е изпълнил задълженията си по договора и не върнал в уговорения срок заетата сума.

Съдът приема, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, с оглед изложените обстоятелства и представените писмени доказателства.

При горните мотиви, съдът постановява неприсъствено решение срещу ответника и уважава предявения иск, като предвид разпоредбата на чл. 239, ал.2 ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва, че решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

По иска за законни лихви.

Предвид на това, че съдът уважава главният иск, то основателен се явява и акцесорния такъв – за законните лихви за забава върху главницата. Съдът приема, че ответника е изпаднал в забава, считано от датата на депозиране на Заявлението подадено по реда на чл. 410 ГПК на 26.09.2019 г., като същото е било депозирано първоначално пред РС – Стара Загора, след което е изпратено по подсъдност на РС – Белоградчик и е образувано ч. гр.д. № 652/ 2019 г. на РС – Белоградчик. С депозирането на заявлението, от страна на ищеца е отправена покана към ответника за плащане на сумата, поради което и от този момент същия изпада в забава и дължи законни лихви до окончателното изплащане на главницата.

По разноските :

Предвид изхода на делото – съдът уважи изцяло предявения иск, то ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест направените от ищеца разноски по заповедното производство и в настоящия процес, а именно: 208.58 лв. – държавна такса по заповедното производство, 230.85 лв. – държавна такса по настоящото исково производство, 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение – по заповедното производство, както и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство – на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по предявения от

БНП Париба

Пърсънъл Файненс, С.А., Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, п.к. 1766, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр.

14, представлявано от Д. Д. – Заместник Управител, чрез юрисконсулт Н.М., против Г.В.Т., с адрес ***, с ЕГН **********, ИСК по чл. 422 ГПК, че вземанеТО на БНП Париба Пърсънъл Файненс, С.А., Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК *********, СЪЩЕСТВУВА за: 6 979.66 (шест хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и шестдесет и шест ст.) лв. – главница – по Договор за потребителски заем PLUS – 12811898 от

22.02.2016 г., 2 756.18 ( две хиляди седемстотин петдесет и шест лева и осемнадесет ст.) лв. – възнаградителна лихва и 692.97 (шестотин деветдесет и два лева и деветдесет и седем ст.) лв. – законна лихва за периода 20.09.2018 г. до 11.09.2019 г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от 26.09.2019 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Г.В.Т., с адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс, С.А., Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, п.к. 1766, ж.к.

„Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. – Заместник Управител, чрез юрисконсулт Н.М., направените разноски: 439.43 лв. –държавна такса /208.58 лв. – по заповедното производство – ч. гр. д. № 652/ 2019 г. и 230.85 лв. – по настоящото исково производство/, и 150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение

/50.00 лв. – по заповедното производство и 100.00 лв. – по настоящото производство/.

На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, решението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ :