Решение № 577 от 14.11.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Христина Михова

Светла Букова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Д. М. като разгледа докладваното от Христина Михова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200553 по описа за 2024 година Производството е образувано по касационни жалби, подадени от защитниците на подсъдимия В. А. Л. – адв. Д. Байданова, адв. П. Койкова и адв. Кр.

Григоров, срещу въззивно решение № 26/26.01.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 224/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбите се заявява наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 – 3 НПК, като се правят алтернативни искания за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция или за намаляване размера на наложените наказания. Постъпили са и писмени допълнения към жалбите, като в тях са посочени съображения срещу уважаването на предявените граждански искове от въззивния съд, като се прави искане за отмяна на въззивното решение в гражданско – осъдителната му част.

Срещу въззивното решение е постъпила жалба и от гражданските ищци и частни обвинители – Ф. С., В. Й., Н. М., И. Й., Ф. Й., Г. Й. и Н. А., чрез повереника им а. Г.. В нея се твърди, че присъдените на гражданските ищци обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди от престъплението не са определени по справедливост и са прекомерно занижени. Прави се искане за изменение на въззивния съдебен акт и увеличаване на размера на обезщетенията.

В съдебно заседание пред ВКС защитниците поддържат касационните жалби по изложените в тях доводи и претендират за уважаването им.

Повереникът на частните обвинители, всички явяващи се в съдебното заседание пред ВКС, поддържа касационната им жалба и прави искане тя да бъде 1 уважена.

Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби и пледира за оставяне на въззивното решение в сила, като правилно и законосъобразно.

Подсъдимият В. Л. поддържа жалбите, изготвени от защитниците му, като в предоставената му последна дума моли да бъде оправдан.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда № 260009/02.09.2022 г., постановена по н.о.х.д. №144/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, НО, 6 – състав, подсъдимият В. А. Л. е признат за виновен в това, че в качеството си на управител на „...........“ ЕООД, купувач по договор за покупко – продажба на стояща дървесина на корен № 09-0270/27.09.2016 г. с ТП „Държавно горско стопанство Елин Пелин“ и регистриран лесовъд /съгласно удостоверение № 11039/19.11.2014 г. на Изпълнителна агенция по горите към Министерство на земеделието и храните/, на чието име е издадено позволително за сеч № 0331509 за периода от 23.10.2016 г. до 30.12.2016 г., поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – добив на дървесина чрез механизирано поваляне на дървета, е допуснал на 08.11.2016 г. в периода от 8,30 до 11,30 часа в обект № 16110 – с подотдел 125 - г, находящ се на територията на ТП „Държавно горско стопанство Елин Пелин“, в местността „Кукувица“, в землището на село Голема Раковица, община Елин Пелин, обл. Софийска: С.Т.И. да извършва механизирано поваляне на дървета без да притежава свидетелство за правоспособност за работа с моторни триони и храсторези и без разрешително за достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина и С. М. Й. да работи на същия обект без да е обучен и/или инструктиран и екипиран, без лични предпазни средства и без разрешително за достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина, като така е нарушил чл. 12б, ал.1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, чл. 232 от Закона за горите, вр. с чл. 16, ал.1, т.

6 и т. 7 от Закона за здравословните и безопасните условия на труд, чл. 11, ал.1, т. 3 от Наредба РД 07-2/16.12.2009 г., чл. 10, ал.1, т. 2, чл. 11, ал. 1 и ал. 3 от Правилник по безопасност на труда в горите на МЗГАР, и със своето бездействие е причинил смъртта на С. М. Й., поради което и на основание чл. 123, ал.1, пр. 2, вр. с чл. 54 НК е осъден на наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено съобразно чл. 66, ал.1 НК за изпитателен срок от три години. Едновременно с това подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по обвинението нарушението по чл. 12б, ал.1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии да е във връзка с разпоредбите на чл. 144, ал. 4, т. 1 , чл. 144, ал.1 и чл. 108, ал. 2 от Закона за горите и на чл. 24, ал.1 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрол и опазване на горските територии, за това нарушението по чл. 232, т. 2 от Закона за горите да е извършено в нарушение на чл. 16, ал.1, т. 8 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд, както и за това нарушението по чл. 11, ал.1, т. 3 от Наредба РД 072/16.12.2009 г. да е извършено по отношение на работещи от други предприятия на територията на предприятието.

На основание чл. 160, вр. с чл. 123, ал.1, пр. 2 и чл. 37, ал.1, т. 7 НК с присъдата е наложено на подс. Л. наказание лишаване от право да упражнява 2 дейност по добив на дървесина за срок от една година и шест месеца.

С присъдата окръжният съд осъдил подсъдимия Л. да заплати на гражданските ищци В. Й., Н. М., И. Й., Ф. Й., Г. Й. и Н. А. обезщетения за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на по 5000 /пет хиляди/ лева за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата и отхвърлил гражданските искове за разликата до 80 000 лева, като недоказани по размер.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Ф. М. С. обезщетение за претърпените от деянието неимуществени вреди в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като гражданският иск е отхвърлен за разликата до 80 000 лева, поради недоказаност по размер.

Подсъдимият Л. е осъден да заплати разноските по делото, както и държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.

По жалба на защитниците на подсъдимия и повереника на гражданските ищци срещу първоинстанционната присъда в Софийски апелативен съд е образувано в.н.о.х.д. №224/2023 г. С решение № 26/26.01.2024 г., постановено по същото дело, предмет на настоящата касационна проверка, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

Касационните жалби, подадени срещу посоченото въззивно решение, са допустими, тъй като са депозирани от процесуално легитимирани страни, в срока по чл. 350 НПК и срещу съдебен акт от категорията на визираните в чл. 346, т.1 от НПК.

По касационните жалби, подадени от защитниците на подсъдимия Л.

На първо място настоящият съдебен състав намира за нужно да очертае обхвата на касационната проверка, доколкото констатира, че от двама от защитниците на подсъдимия – адвокат Койкова и адвокат Байданова, са депозирани допълнения към касационните жалби, с които се обжалва и гражданско – осъдителната част на въззивното решение, като се иска нейната отмяна. Тези допълнения са постъпили в съда, съответно на 11.03.2024 г. и 19.03.2024 г., в изпълнение на разпореждане № 72/15.02.2024 г. и разпореждане № 73/16.02.2024 г. на съдията – докладчик от САС, с които са оставени без движение касационните жалби, подадени от името на подсъдимия. С посочените разпореждания е указано на защитниците „изрично да изразят касационните основания в гражданската част на присъдата и данните, които ги подкрепят“.

Дадените от съдията – докладчик указания с разпорежданията не държат сметка за естеството на касационната проверка и нейния обхват. За разлика от въззивната инстанция, която проверява изцяло правилността на първоинстанционната присъда, независимо от основанията, посочени от страните /чл. 314 НПК/, касационният контрол е ограничен в пределите, зададени от разпоредбата на чл. 347, ал. 1 НПК - проверяват се присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица. Изключение е предвидено в разпоредбата на чл. 347, ал. 2 НПК по отношение на необжалвалите подсъдими, когато отмяната или изменението на присъдата или решението е в 3 тяхна полза. Допустимо е, съгласно чл. 351, ал. 4 НПК, до даване ход на делото да се подаде писмено допълнение към жалбата или протеста. Когато е депозирано в сроковете за обжалване по чл. 350, ал. 1 и ал. 2 НПК, то следва да се счита за част от жалбата или протеста, поради което с него могат да се сочат и други касационни основания, различни от визираните в подадените касационни жалба или протест. В допълнението, постъпило след изтичане на сроковете за обжалване, могат да се сочат доводи единствено в подкрепа на вече заявените с жалбата или протеста касационни основания, без да се релевират нови такива.

В настоящия случай в касационните жалби на защитниците, подадени в срока за обжалване, са изложени оплаквания единствено за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон при постановяване на наказателно – осъдителната част на въззивното решение, както и за несправедливост на наложените наказания. Писмените допълнения, в които за първи път се излагат твърдения за допуснати нарушения при постановяване на гражданско – осъдителната част на въззивното решение, са депозирани в САС след изтичане на сроковете за неговото обжалване: съответно – за адвокат Койкова на 21.02.2024 г.

/доп. от 11.03.2024 г./, за адв. Байданова на 28.02.2024 г. /доп. от 19.03.2024 г./ и за самия подсъдим - на 16.02.2024 г. При това положение, независимо, че допълненията са подадени в изпълнение на указанията на съдията – докладчик от въззивния съдебен състав, доколкото това е сторено след изтичане на срока за обжалване на въззивното решение, касационният съд не е обвързан със задължението да извърши проверка за основателността на заявените с тях „нови“ касационни основания. Предвид изложеното ВКС намира, че не дължи отговор на възраженията и доводите, изложени в посочените допълнения, с които се аргументира незаконосъобразност на въззивното решение в неговата гражданско – осъдителна част.

Поради това, че в трите касационни жалби на защитниците се сочат идентични възражения и доводи, настоящият съдебен състав намира, че няма пречка те да бъдат разгледани съвместно. По своята същност оплакванията на защитата, с които е сезиран касационния съд и чиято основателност е длъжен да провери, са за това, че при постановяване на наказателно – осъдителната част на въззивното решение, с което е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, контролираният съд е допуснал съществени процесуални нарушения и това е довело до неправилно приложение на материалния закон. Приоритетно следва да бъдат обсъдени твърденията за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като проверката за правилното приложение на материалните норми е мислима само, ако съдебният акт е постановен в съответствие с изискванията на процесуалния закон.

В касационните жалби основните доводи на защитниците, заявени в подкрепа на твърдението за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК, по същество са насочени срещу аналитичната и оценъчна дейност на въззивния съд. Твърди се, че последният безкритично е възприел фактическите констатации, изложени в първоинстанционния съдебен акт, без да осъществи свой собствен, задълбочен и правилен анализ на доказателствената съвкупност, без да обсъди обективно противоречията между отделните доказателства, като е отдал приоритет на обвинителните доказателства пред оправдателните. Въззивната инстанция не дала отговор на възраженията на защитата за отсъствието на доказателства за това, че произшествието е настъпило в подотдел 125 - г, включен в 4 позволително за сеч, издадено на подсъдимия. Не обсъдила задълбочено противоречията между доказателствата, използвани като основа за установяване на мястото на инцидента, като поради това достигнала до незаконосъобразното заключение, че подсъдимият носи отговорност за случилото се. В подкрепа на изложеното се сочи, че протоколът за оглед на местопроизшествието не е изготвен в съответствие с изискванията на НПК, тъй като в него не е идентифицирано мястото на инцидента чрез посочване на отдела и подотдела според горскостопанското разделение. Проверяваният съд не съобразил, че в протокола за оглед било отразено наличието на нарязани, „немаркирани“ дървета, което водело до извода, че сечта е била извършвана извън подотдел 125 - г, маркиран със спрей от горските служители. В жалбите подробно се цитират показанията на свидетелите Г., Д., К., К.а и поемните лица Д. и Д., като се твърди, че те били противоречиви относно мястото на произшествието и поради това не могат да служат като доказателство за неговото установяване. При изготвяне на лесовъдската експертиза вещото лице се позовавало неправилно на тези показания, поради което заключението му било „изцяло негодно доказателство“. Цитира се и писмо вх. № 266480/21.10.2021 г. на директора на ТП „ДГС - Елин Пелин“ от което се установявало, че в предприятието нямало информация за това на 08.11.2016 г. да са извършвани дейности в подотдел 125 - г, но било известно, че се извършват товаро – разтоварни дейности в подотдел 125 - б. Всичко това налагало извод за липсата на преки и косвени доказателства за точното място на произшествието.