Решение № 365 от 21.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Пловдив, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000417 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №185/29.05.2024г., постановено по т.д. №134/2023г. по описа на окръжен съд Стара Загора, З О“ АД с ЕИК ****** е осъдено да заплати на Д. Г. Г. с ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, психически стрес в размер на 40 000лв., причинени при ПТП на *******., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2023г. до окончателното й изплащане, като над сумата от 40 000лв. до претендирания размер от 83 830лв. искът е отхвърлен.

З О“ АД с ЕИК ****** е осъдено да заплати на Д. Г. Г. с ЕГН ********** обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 085лв. причинени при ПТП на *******., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2023г. до окончателното й изплащане, като над сумата от 3 085 лв. до претендирания размер от 6 170лв. искът е отхвърлен.

З О“ АД с ЕИК ****** е осъдено да заплати на адв. В. Д. М. от АК Стара Загора адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца в общ размер на 3 968, 65 лв. съразмерно с уважената част от 1 исковете. Посочена е банкова сметка, по която могат да се заплатят сумите.

Д. Г. Г. с ЕГН ********** е осъден да заплати на З О“ АД с ЕИК ****** направените по делото разноски в размер на 5 374,37лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

З О“ АД с ЕИК ****** е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на сумата от 1 723,40лв. и сумата от 713,30лв. за възнаграждения на вещи лица, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от исковете.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – З О“ АД. Въззивната жалба е срещу осъдителната част на решението. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Изложени са подробни съображения. На първо място се поддържа, че липсва деликтно поведение от страна на застрахования при жалбоподателя водач на МПС, а процесното ПТП се дължи единствено само на виновно и противоправно поведение от страна на самия ищец. В тази насока се позовава на влязла в сила присъда на РС Стара Загора, с която Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343 от НК и са развити доводи, че в тази връзка и с оглед разпоредбите на чл.477 ал.1 и чл.494 ал.1 от КЗ, липсват предпоставките по чл.432 от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя. На следващо място се поддържа оплакване, че определеният от първоинстанционния съд принос – съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат – 50%, е занижен. Твърди се, че първостепенният съд не е съобразил всички необходими критерии, при отчитане на които следва да бъде определена степента на съпричиняване от страна на пострадалия. В тази насока е коментирано заключението от допуснатата в първоинстанционното производство съдебноавтотехническа експертиза. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете за неимуществени и имуществени вреди да бъдат отхвърлени. Заявено е и евентуално искане /с оглед твърдяната по-висока степен на съпричиняване от страна на ищеца/ - искът за неимуществени вреди да бъде отхвърлен над сумата от 24 000лв., а искът за имуществени вреди да бъде отхвърлен над сумата от 1 851лв., ведно със законните последици.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата 2 страна – Д. Г. Г., се оспорва подадената въззивна жалба.

С въззивната жалбо доказателствени искания. и постъпилия отговор не са заявени

Страните претендират сторените по делото разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.

Ищецът в първоинстанционното производство – Д. Г. Г., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На *******., в гр.Стара Загора, малко след 21ч., ищецът Д. Г. е управлявал лек автомобил марка „Ф. м. *********** по бул. „Б.” в посока запад, като след бензиностанция „Ш” срещу магазин „Зора” се движел в лявата лента на северното платно, а преди да стане платното трилентово се престроил в крайна дясна лента за движение. От тази лента е предприел ляв завой за престрояване в крайна лява лента и съответно извършване на обратен завой, движейки се със скорост 35 км/ч. В същото време в крайна лява лента се е движел управляваният от Б. М. лек автомобил „А. с рег. № ******** със скорост 103 км/ч., вследствие на което е настъпило ПТП. В резултат на настъпилото ПТП Д. Г. е получил травма в областта на главата, шията, гръдния кош, корема, таза и крайниците, оток в окосмената част на главата, сътресение на мозъка, главоболие, световъртеж и болезненост в областта на травмираните зони. Изложени са подробно фактически обстоятелства относно проведените консултации и лечения, болки и неудобства, психически стрес вследствие получените травми /възпроизведени в мотивите на обжалваното 3 решение/, които са: контузия на главата, шията, гръдния кош, корема, таза и крайниците; сътресение на мозъка; контузия на белия дроб; счупване на долния клон на срамната ос в ляво, счупване на долната челюст.

Отговорността на ответника се ангажира на основание наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със З О“ АД за лек автомобил „А. с рег. № ****, управляван от Б. М.. Ищецът е отправил извънсъдебна застрахователна претенция, но ответникът е предложил обезщетение в размер на 15 000лв. за претърпените неимуществени вреди и за имуществени вреди в размер на 6 170лв., като предложеното обезщетение за неимуществени вреди ищецът счита за изключително занижено.

Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 83 830лв. и 6 170лв. – обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 20.03.2023г. до окончателното й изплащане.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът З О“ АД оспорва същата. Възраженията по основателността на исковете за неимуществени и имуществени вреди, относими към въззивното производство, се поддържат под формата на оплаквания и във въззивната жалба, посочени по-горе и те касаят вината на водача на застрахованото МПС, пряката причинна връзка между виновно поведение на водача на МПС и настъпилите вреди, като е релевирано възражение за съпричиняване – нарушение правилата за движение от страна на ищеца, с оглед влязла в сила присъда по НОХД №20215530202925/2021 по описа на Районен съд град Стара Загора, с която е установено по безспорен начин извършването на нарушения на разпоредбите по чл.25 ал.1 и чл.26 ал.2 от ЗДвП и чл.85 от ППЗДвП, като се твърди и нарушение правилата за движение по чл.137а ал.1 от ЗДвП – непоставяне на обезопасителен колан.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на 4 изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установено в първоинстанционното производство и неспорно пред настоящата инстанция е наличието на претърпени от ищеца вреди – контузия на главата, шията, гръдния кош, корема, таза и крайниците; мозъчно сътресение; контузия на белия дроб в ляво; кръвоизлив под слизестата обвивка на лява очница; счупване долното рамо на пубисната кост в ляво; счупване на долната челюст - многофрагментно в ляво – съгласно заключението от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, допусната при първоинстанционното разглеждане на делото, в нейната медицинска част.

Не е спорен фактът, че тези увреждания са настъпили вследствие на ПТП от при сблъсък на управляван от ищеца Д. Г. лек автомобил марка „Ф. м.

*********** и управляваният от Б. М. лек автомобил „А. с рег. № ********.

Не е спорен и фактът, че за лек автомобил „А. с рег. № ******** е действало валидно застрахователно правоотношение със З О“ АД, произтичащо от задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Първият спорен въпрос, очертан с предметните предели на въззивна жалба, се свежда до наличие на деликтно поведение от страна на водача на зактрахованото при ответника МПС за причинените вреди, респективно – наличие на причинна връзка между противоправно поведение на водача на застрахованото МПС и настъпилите при ищеца увреждания.

Относим в тази насока е механизмът на ПТП, установен от допуснатата 5 при първоинстанционното разглеждане на делото съдебномедицинска и автотехническа експертиза /в автотехническата й част/ по следния начин: Лек автомобил „Ф Г с рег. № *****, управляван от Д. Г., преди сблъсъка, се е движил по бул. „Ц. С. В.“ от изток запад, което платно, преди „Те“-образното кръстовище с ул. „А. К.“ е трилентово. Водачът Г. предприема маневра престрояване в дясна крайна лента, след като се е престроил в крайна дясна лента, предприема маневра с цел завой в обратна посока. В същото време, зад него се движи попътно в лявата лента за движение л.а „А. ******* управляван от Б. М.. Лекият автомобил „А. ****** застига и блъска завиващия лек автомобил „Ф Г с рег. № *****. Скоростта на движение на л.а. „Ф Г с рег. № ***** преди настъпването на ПТП и непосредствено преди удара /в момента на сблъсъка/ е 24.16 км/ч., а скоростта на движение на л.а. „А. ****** непосредствено преди удара /в момента на сблъсъка/ е 89.63 км/ч, а преди настъпването ПТП е 100.15 км/ч. Опасната зона за движение/спиране на лек автомобил „Ф Г с рег. № ***** с реалната му скорост на движение 24.16 км/ч. е равна на 11.52 м, а опасната зона за движение/спиране на лек автомобил „А.

****** с реалната му скорост на движение 100.15 км/ч. е равна на 92.91 м., при положение че опасна зона за движение/спиране на лек автомобил „А.

****** с разрешената скорост на движение 50.00 км/ч. е равна на 31.51м.

Според експерта, причините за настъпването на ПТП са вярно – от една страна извършената от водача на л.а. „Ф.“ - ищеца маневра за завиване в обратна посока, при наличие на движещо се в неговата посока, зад него и вляво МПС, и навлизане в опасната му зона за спиране, но от друга страна – движението на лек автомобил „А. ****** със скорост 100.15км/ч = 27.82м/с. преди настъпването на ПТП, която е по - голяма от разрешената скорост в населено място - до 50.00км/ч. Заключението от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза правилно е преценено от първоинстанционния съд и като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се кредитира изцяло и от настоящата инстанция.