Решение № 2395 от 24.06.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 14584/2023
- Вид
- Решение № 2395
- Подписан
- 24.06.2024
- В сила
- 21.01.2025
- Състав
- Мирослава Данева
Цитирани разпоредби
- чл.127 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.240 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал.1, т. 10 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 10 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т.2 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2395 гр. Варна, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мирослава Данева при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20233110114584 по описа за 2023 година и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 26 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищцата С. Н. Д. ЕГН: **********, с адрес: ******************** срещу ответника „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД ЕИК:
207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3 установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. I от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № ******************** г., сключен между С. Н. Д. ЕГН: **********, в качеството й на кредитополучател, от една страна, и "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД ЕИК:
131576434, в качеството му на кредитодател, от друга страна, на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и 20 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД, поради противоречие със закона.
Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:
Излага се, че на 12.12.2022 г. между ищцата, в качеството на кредитополучател, от една страна, и "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК:
1
131576434, в качеството на кредитодател, от друга страна, е сключен Договор за паричен заем № ********, придружен от Погасителен план към него, Договор за предоставяне на гаранция № ********, сключен между ищцата и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: 202513690, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
Към договор за паричен заем № ******** е налице и Договор за предоставяне на гаранция № ******** от 12.12.2022 г, сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: 202513690 и ищцата.
Посочва се, че „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: 202513690 е дъщерно дружество на "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД и е налице свързаност между двете дружества.
На 03.08.2023 г. ищцата е уведомена от "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД с ЕИК: 207172780, че задълженията и по процесният договор с "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД и по договор за представяне на поръчителство, сключен с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, са прехвърлени с Договор за цесия на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД с ЕИК: 207172780 от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, което е заплатило изцяло задължението на ищцата към дружеството кредитодател. Не се оспорва валидността на уведомяването относно договора за цесия, тъй като „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е упълномощило „"АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД да уведоми от негово име длъжника за извършената цесия. Така считано от 03.08.2023 г. кредитор на ищцата страна по процесния договор за потребителски кредит се явява "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД. Сочи се, че ищцата не е правила каквито и да било плащания към "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД.
Излага се, че Договор за паричен заем № ******** е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради следните причини:
1) Не е посочено кои точно разходи формират ГПР.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания.
2
Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
В заключение в процесният договор е нарушено изискването на закона за точно и ясно посочване на ГПР и неговите компоненти, доколкото никъде не е посочено кои разходи формират ГПР. Същото непосочване представлява нарушение на чл. 22 във вр. с чл.11 ал.1, т. 10 от ЗПК.
2) Възнаграждението за гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото това е предвидено като негово задължение в Договора за потребителски кредит/паричен заем.
Фактът, че С. Д. е избрала поръчител да бъде посоченото и предварително одобрено от кредитодателя лице и договорът за кредит е сключен при предоставено от това лице поръчителство не променя извода, че договорът за поръчителство с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е задължително условие за получаването на 10 кредита и като така задължителен за потребителя разход е дължимото се от него на гаранта възнаграждение по сключения между тях договор за поръчителство, съответно същото е следвало да бъде включено при определянето на ГПР по кредита като разход по договор за допълнителна услуга, която е пряко свързан с договора за кредит и е задължително условие за получаването на кредита. Ищцата не е имала възможност да сключи договора за кредит, без да се съгласи по договора да има поръчител, поради което възнаграждението на поръчителя по договора за поръчителство е трябвало да бъде включено в определянето на ГПР по кредита като разход по договор за допълнителна услуга, която е пряко свързан с договора за кредит и е задължително условие за получаването на кредита.
В заключение предвид свързаността на "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК: 131576434, и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, възнаграждението на поръчителя представлява скрита комисионна за кредитодателя, която е следвало да бъде включена в погасителния план и ГПР, което не е извършено, поради което е нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Излага се, че договорът за предоставяне на гаранция е недействителен.
3
Доколкото договорът за поръчителство е акцесорен, то недействителността на главния договор за потребителски кредит/паричен заем води до недействителност и на договора за поръчителство, поради липса на правно основание за неговото сключване.
Сочи се, че договорената между страните лихва в размер на 35.00 % годишно надхвърля повече от 3 пъти законната, което е в нарушение на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Поради тази причина клаузата на чл. 2, т. 6 от Договора за предоставяне на паричен заем, която урежда възнаградителната лихва по договора накърнява равноправието между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне, с оглед което се явява нищожна, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Вследствие на изложеното се сезира съда с искане за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.
Посочва се банкова сметка на ищеца, на основание чл.127 ал.4 от ГПК:
IBAN BG23STSA93001526669872.
Ответникът „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3 , в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се излага, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, т.к. същият не е сключен в противоречие със закона.
Вследствие на изложеното, се моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и за присъждане на сторените разноски.
Приет за съвместно разглеждане в настоящото производство е предявеният в срока по чл.131 от ГПК вр.211 от ГПК НАСРЕЩЕН ИСК от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД ЕИК:
207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3 срещу С. Н. Д. ЕГН: **********, с адрес:
******************** за осъждане на С. Н. Д. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, както следва: сумата в размер на 300,00 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № ******************** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 27.11.2023г. до окончателното изплащане на дължимите суми, на основание чл.240 и сл. от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД.
Ищецът по насрещния иск исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на насрещната исковата молба:
Излага се, че на 12.12.2022 г. е сключен Договор за паричен заем № ******** между С. Н. Д. /Заемател/ и "Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/, по 4 силата на който е отпуснат кредит в размер на 600 лв., както и Договор за предоставяне на гаранция № ******** от 12.12.2022 г. между С. Н. Д. /Потребител/ и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД /Гарант/.
Сочи се, че ответницата С. Д. се е задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 658.06 лв., ведно с договорната лихва, на 13 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 50.62 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).
Излага се, че ответницата С. Н. Д. не е изпълнила договорното си задължение да върне заемната сума съгласно условията на договора за паричен заем, поради което на 01.08.2023 г. заемодателят „Изи Асет Мениджмънт" АД е отправил искане в писмен вид за изпълнение на целия дълг от солидарно задълженото дружество-гарант „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ'" ЕООД. Вследствие на това Дружеството-гарант „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е заплатило дължимата сума в пълен размер на 756.90 лв. към „Изи Асет Мениджмънт" АД на 02.08.2023 г. След това, съгласно клаузите от Договора за предоставяне на гаранция, дружеството-гарант е встъпило в правата на удовлетворения кредитор – „Изи Асет Мениджмънт" АД, и от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу заемателя.
Сочи се, че ответницата е трябвало да възстанови сумата, платена от дружеството-гарант, но към настоящия момент заемателката продължава виновно да не изпълнява задълженията си.
Твърди се, че на 02.03.2020 г. е сключен Рамков договор за Покупкопродажба вземания (цесия) и Приложение № 1 към него от 03.08.2023 г. между „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК (цесионер) и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: 202513690, (цедент), по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД (правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с ЕИК: 207172780, считано от 25.11.2022 г.), изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 03.08.2023 г. до С. Н. Д. е изпратено уведомително писмо за станалата продажба от страна на "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договор за паричен заем постоянен адрес.
Не се оспорва, че ответницата С. Д. е извършвала плащания в размер на 100 лв. преди подаване на исковата молба.
В допълнителна уточняваща молба с вх.№ 94940/15.12.2023 г. ищецът по насрещния иск посочва, че ответницата е заплатила сумата в размер на 200,00 лв. на 06.12.2023 г. Твърди се, че депозираната от ищеца искова молба е входирана в съда на 5