Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7542 от 23.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 9371/2025
Вид
Решение № 7542
Подписан
23.04.2026
Състав
ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.115, ал.1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.118 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.3, т.2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл.18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 7542 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110109371 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от С. Л. П. срещу „Макроадванс“ АД искова молба, която отговаря на изискванията за нейната редовност и предявения с нея иск е допустим.

Ищецът твърди, че на 24.06.2010г. сключил с „Райфайзенбанк“ АД Договор за потребителски кредит, изменен с два анекса от 21.03.2011г. и 20.03.2014г. Поддържа, че поради необслужване на кредита същият бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 04.07.2015г. и банката пристъпила към събиране на вземанията си по съдебен ред. В нейна полза била издадена Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист от 08.05.2015г. по гр.д. №19227/2015г. по описа на СРС, 126-и състав, за сумата от 9 354,25 евро, представляваща главница по договора за кредит.

Сочи, че въз основа на нея кредиторът „Райфайзенбанк“ АД образувал изпълнително дело №20158560403736 при ЧСИ Б.Б., с район на действие Софийски градски съд.

Твърди, че делото било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като на гърба на изпълнителния лист било отбелязано, че на 13.07.2015г. била изпратена покана за доброволно изпълнение, както и предприемане на „някакво действие на 07.01.2019г.“ Посочва, че в началото на 2024г. започнали да му удържат ежемесечно суми на основание запорно съобщение от ЧСИ Н.М. по изп. дело №20218410401042. След направена справка открил, че срещу него било образувано ново изпълнително дело на основание същия изпълнителен лист с взискател „Макроадванс“ АД на основание Договор за цесия от 07.08.2020г. Твърди, че за периода от 29.02.2024г. до 31.01.2025г. от трудовото му възнаграждение са били удържани по посоченото по-горе 1 изпълнително дело суми в общ размер на 2 936,51 лева. Поддържа, че към този момент задължението му за главница по изпълнителния лист от 08.05.2015г. било погасено по давност. Счита, че от изискуемостта на главното задължение /07.04.2015г./ до прекратяване на първото изпълнително дело /28.06.2020г./ били изтекли 5 години, 2 месеца и 19 дни. Твърди, че в този период не са предприемани действия, които да спират или прекъсват давността. Поддържа, че второто изпълнително дело по описа на ЧСИ Н.М. било образувано след погасяване на вземането по давност, а събраните по него от длъжника суми били в хипотезата на чл.118 ЗЗД. С оглед на изложеното моли съда да уважи предявения от него иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск. Ответникът счита за безспорно между страните, че поради преустановяване на плащанията от страна на ищеца по сключения с „Райфайзенбанк“ АД договор за кредит, банката предприела съдебни действия, в резултат на които на 08.05.2015г. бил издаден изпълнителен лист по гр.д. №19227/2015г. по описа на СРС, 126-и състав, както и било образувано изпълнително дело №1371/2015г. по описа на ЧСИ Б.И.Б., рег. №856 от КЧСИ, район на действие - Софийски градски съд, прекратено към настоящия момент. Твърди, че с Договор за прехвърляне на вземания от 07.08.2020г. всички описани в подадената искова молба вземания на „Райфайзенбанк“ АД са цедирани на „Макроадванс“ АД. Сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №1042/2021г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. №856 от КЧСИ, район на действие — Софийски градски съд, което към настоящия момент било висящо. Поддържа, че в рамките на посочените изпълнителни дела взискателят е подавал молби за предприемане на определени изпълнителни действия, съответно такива са били извършвани от съдебния изпълнител, в резултат на което давността за процесното вземане е била прекъсвана и е започвала да тече нова, като между всяко едно от горепосочените поискани и извършени изпълнителни действия не е бил изтекъл срок по-дълъг от пет години.

Излага съображения относно приложимия срок за погасяване на вземанията по давност, както и относно правния ефект на предприеманите от него действия по изпълнение. Счита, че следва да бъде съобразено и обстоятелството, че в периода между 13.03.2020г. и 20.05.2020г. включително срокът на погасителната давност е бил спрян по силата на закона поради обявеното в страната извънредно положение. С оглед на изложеното отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подлежаща на изпълнение Заповед за изпълнение от 08.05.2015г. и на основание чл.417 ГПК е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело №19227/2015г. по описа на СРС, 126-ти състав, с който С. Л. П. бил осъден да заплати на 2

„Райфайзенбанк“ АД следните суми, представляващи незаплатени задължения по Договор за потребителски от 24.06.2010г., Анекс №1/21.3.2011г. и Анекс №2/20.3.2014г., а именно: 9 354,25 евро- главница, ведно със законна лихва за периода от 07.04.2015г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 448,78 евро за периода от 15.06.2014г. до 09.02.2015г., обезщетение за забава в размер на 237 евро за периода от 10.02.2015г. до 01.04.2015г., възнаградителна лихва в размер на 601,87 евро за периода от 15.05.2013г. до 19.03.2014г., обезщетение за забава в размер на 48,70 евро за периода от 17.06.2013г. до 19.03.2014г. и разноски по делото, а именно: 418,18 лева- държавна такса и 659 лева- възнаграждение на юрисконсулт.

Въз основа на същия и след подадена на 17.06.2015г. молба от „Райфайзенбанк“ А Д е образувано изпълнително дело №20158560401371 по описа на ЧСИ Б.Б.. С молбата банката е възложила на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, както и да прави справки, да набавя документи, книжа и да определи начина на изпълнението. Поискало е изрично и налагане на запор върху сумите по всички левови и валутни сметки, върху наличните ценни книга и други ценности на длъжника, както и върху получаваното от него трудово възнаграждение.

На 06.07.2015г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника С. Л.

П., връчена на длъжника на 13.07.2015г.

На същата дата е изпратено съобщение до „МиБМ Експрес“ ООД, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, връчено на 09.07.2015г., както и съобщения до банки за налагане на запор върху всички настоящи и бъдещи вземания по всички притежавани от длъжника банкови сметки - левови/ валутни, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, както и предоставени за доверително управление суми, връчени също на 09.07.2015г.

На 10.07.2015г. по изпълнителното дело е постъпило съобщение от „Райфайзенбанк“ АД, в което е посочено, че по банковите сметки на длъжника в банката няма наличност, но същите ще бъдат блокирани до получаване на надлежно съобщение за отмяна или последващи указания.

На 17.07.2015г. е получено съобщение от „Първа инвестиционна банка“ АД, в което е посочено, че по сметка на длъжника е блокирана сума с посочения размер, но по нея няма авоар.

На същата дата е постъпило уведомление и от „МиБМ Експрес“ ООД, в което е посочено, че считано от 01.07.2015г. трудовото правоотношение с длъжника е прекратено.

На 07.01.2016г. е изпратено съобщение до „Вилмат“ ООД, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получено на 14.01.2016г. На 25.11.2016г. е изпратено напомнително писмо „Вилмат“ ООД за наложения запор и задължението на работодателя да превежда суми по него на посочената сметка на ЧСИ 3

Б., получено на 06.12.2016г. На същата дата е постъпил отговор от дружеството, в който е посочено, че спрямо длъжника има наложени три отделни запора върху получаваното от него трудово възнаграждение, всички по изпълнителни дела, образувани при ЧСИ Б., като считано от 01.2016г. работодателят превежда 1/3 от месечното възнаграждение по сметка на съдебния изпълнител с основание изпълнително дело № 20158560403736 като първо получено.

На 02.06.2020г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя „Райфайзенбанк“ АД, с която е отправено искане за прекратяване на изпълнителното дело, в случай че са налице предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а в случай че не са- за налагане на запор/възбрана.

На основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК с Постановление за прекратяване ЧСИ Б. е прекратила образуваното пред нея изпълнително дело №20158560401371, влязло в сила на 29.06.2020г.

На 30.06.2020г. е изпратено съобщение за вдигане на запор до „Вилмат“ ООД, получено на 10.07.2020г.

На 06.07.2020г.

„Райфайзенбанк“ АД. е изпратено съобщение за вдигане на запор и до

На 05.08.2020г. е съставен протокол за предаване на изпълнителния лист на взискателя.

На 26.02.2021г. въз основа на подадена от „Макроадванс“ АД молба, приложения към нея изпълнителен лист и сключен на 07.08.2020г. договор за цесия е образувано изпълнително дело №20218410401042 по описа на ЧСИ Н.М.. С молбата дружеството е възложило на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, както и да прави справки, да набавя документи, книжа и да определи начина на изпълнението. Отправено е и искане за извършване на справка за регистриране на трудови договори с длъжника и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, както и за налагане на запор върху вземанията по банкови сметки на длъжника, открити в „Банка ДСК“ АД.

На 15.03.2021г. са изпратени съобщения до „Райфайзенбанк“ АД, „Юробанк България“ АД, „Банка ДСК“ АД , „Първа инвестиционна банка“ АД за налагане запор върху вземания по всички левови и валутни банкови сметки, открити от длъжника, получени на 18.03.2021г.

На гърба на изпълнителния лист са направени отбелязвания за постъпили по изпълнителното дело суми, първата от които на 29.02.2024г., а последната- на 05.08.2025г.

Видно от приета по делото справка от ЧСИ Митев, към 22.01.2026г. общият размер на задължението по изпълнително дело №20218410401042 възлиза на 16 397,83 4 евро, от които 9 354,25 евро- главница, 5 533,98 евро- законна лихва върху главницата, считано от 26.02.2018г. до 22.01.2026г., 1 465,29 eвро - пропорционална такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за ЧСИ в полза на ЧСИ Н.М., както и 44,31 евро- авансови такси от взискателя.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази становищата на страните в настоящото производство, съдът намира следното от правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от С. Л. П. срещу „Макроадванс“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че същият не дължи на ответника сумата от 9 354,25 евро, представляваща главница по сключен на 24.06.2010г. Договор за потребителски кредит, за която сума е издаден изпълнителен лист на 08.05.2015г. по ч.гр. дело №19227/2015г. по описа на СРС, 126-ти състав, поради погасяването по давност.

За да бъде същият допустим, следва да бъде установен правният интерес на ищеца от неговото поддържане. Доколкото производството се характеризира с оспорване на изпълняемо право, интересът му е обусловен от наличието на скрепено с изпълнителна сила вземане срещу него, независимо дали същото се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. В случая с приетия по делото доклад съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че срещу С. Л. П. е издаден изпълнителен лист от 08.05.2015г. по ч.гр.д. №19227/2015г. по описа на СРС, 126-и състав, въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, по който е образувано изп. дело №20158560403736 по описа на ЧСИ Б.Б., както и изп. дело №20218410401042 по описа на ЧСИ Н.М.. Видно от постъпилата от ЧСИ Митев справка за задължения на длъжника към 22.01.2026г. процесното вземане не е погасено. С оглед на изложеното, съдът намира, че в случая е налице правен интерес за ищеца от предявяване на иск по чл.439 ГПК, с който да установи, че не дължи главницата по издадения срещу него изпълнителен лист.