Решение № 2335 от 14.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2335 гр. Пловдив, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20235330115742 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 против Е. Н. И., ЕГН ********** и Д. Х. И., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответниците са потребитЕ. на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 02.12.2020 г. – 27.07.2023 г., в качеството си на наследници на Х.

Д. И., имали задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на общо 667,83 лева за собствен на наследодателя, респ. на ответниците като наследници – обект, находящ се в ............, като всеки от тях дължал по ½ от общото вземане. За потребените количества били издадени фактури.

При забава в плащанията, абонатите дължали и законна лихва, възлизаща на 60,96 лева за периода 28.02.2021 г. – 30.06.2023 г. В качеството си съсобственици на имота, по силата на наследствено правоприемство, фигурирали в базата данни на оператора като потребител с №......., а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било определяно след реални отчети на показанията на изм. устройство.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5650/16.08.2023 г. по ч. гр. д. № 1

11976/23 г. по описа на ПРС, връчена редовно при условията на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове.

Моли се за установяване дължимостта на следните суми спрямо всеки ответник /по ½ от дълга/ - главница от 333,92 лева и лихва от 30,48 лева за посочените периоди, ведно със законната лихва. Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор, чрез назначения особен представител, с който оспорва исковете. За осз обаче – подават лично молба, с която признават, че те са потребили начислените количества вода и дължат съответните лихви и разноски, като признават исковете по основание и размер и молят за прекратяване на делото, за да не бъдат натоварвани с допълнителни разноски.

С оглед направеното признание, пълномощникът на ищеца моли за постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното:

Ответниците изрично признават предявените искове. Възраженията на особения представител, макар обосновани и обуславящи съответна защитна позиция, не могат да бъдат споделени – след като самата страна изразява волята си да признае претенциите, същата несъмнено следва да бъде зачетена. Още повече, че особеният представител, макар и защитник, не е пълномощник, съответно – не е договарял и общувал с ответниците, за да изразява тяхна воля.

Като писмени доказателства са приети приложените документи към исковата молба, както и допълнително изискани такива, които подкрепят изложените от ищеца твърдения.

С оглед признанието и становището на страните, не са събирани допълнителни доказателства, като е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Направеното признание на исковете по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, което води до съвпадение на насрещните им позиции. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда. То не противоречи на закона и добрите нрави, предявените искове не са брачни, нито такива по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки ги на това основание.

2

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Направено е искане, представени са доказателства за плащане на 175 лева – ДТ и 400 лева – възнаграждение за особен представител /налице е отказ от юрк. възн. за наст. пр./.

Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /25 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи минималното от 50 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност.

Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е. Н. И., ЕГН ********** и Д. Х. И., ЕГН ********** ДЪЛЖАТ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 по 1/2 част от следните суми: 667,83 лева главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 02.12.2020 г. до 27.07.2023 г. за обект, находящ се в ...... по партида с абонатен № .......; 60,96 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 28.02.2021 г. до 30.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда 15.08.2023 г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5650/16.08.2023 г. по ч. гр. д. № 11976/23 г. по описа на ПРС .

ОСЪЖДА Е. Н. И., ЕГН ********** и Д. Х. И., ЕГН **********, двамата с адрес: ......................, да платят на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните суми: общо 575 лева /петстотин седемдесет и пет лева/ - разноски за настоящото производство и общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 11976/23 г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3

4