Решение № 438 от 01.11.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Бургас, 31.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20212100501298 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 260833/08.06.2021г., постановено от Районен съд –Бургас по гр.д. № 7852/2020г. С това решение съдът е изменил режима на лични отношения между бащата С. В. Й., ЕГН: ********** и детето Ю. С. Й., ЕГН:

**********, определен с решение № 1001/11.06.2015г., постановено по гр. д. № 1073/2015г. по описа на Районен съд– Бургас, както следва:

1. Всяка сряда – по 2 часа във време, съобразено с учебната и извънкласна дейност на детето;

2. За период от два месеца, считано от влизане на решението в сила: всяка втора седмица от месеца – от събота в 10,00 часа до 19,00 часа без приспиване и в неделя от 10,00 часа до 15,00 часа. След изтичане на този срок – всяка втора седмица от месеца от петък в 18,00 часа до неделя в 15,00 часа;

3. Всяко лято през лятната ваканция – 10 календарни дни в периода от месец юли до месец август като конкретните дни или периоди се уговарят предварително с майката;

4. Всяка четна година – новогодишните почивни дни;

5. Всяка нечетна година – коледните почивни дни, като за всяко от така определените 1 свиждания бащата взема детето от дома на майката и го връща там, освен ако родителите не уговорят друго за всеки отделен случай.

Подадена е въззивна жалба от Н. И. Н., ЕГН: ********** от гр. Б., ж.к. „И.“, бл. *, вх.

*, ет.* против решение № 260833/08.06.2021г. В жалбата Н. твърди, че решението е постановено в интерес на бащата, но не са съхранени интересите на детето. Н. оспорва решението в частта, в която е определен режим на лични отношения на бащата с детето всяка сряда по два часа, съобразено с учебната и извънкласна програма на детето и твърди, че в тази част решението е неправилно, тъй като детето е поставено в ситуация да няма свободна седмица, през която да не се среща с баща си. Жалбоподателката се противопоставя на режима в частта, в която преспиването на детето при бащата е отложено с два месеца и настоява въззивната инстанция да промени режима като го отложи с една година. Аналогично е възражението на въззивницата и досежно определения летен режим на лични отношения. Н. въвежда възражение за неяснота на решението в тази част и в частта, касателно коледните и новогодишни празници. Н.Н. иска от въззивната инстанция да отмени решението в тази част и да постанови друго като определи режим, съответен на исканията в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адвокат Николова от БАК, която поддържа оспорването и пледира за уважаване на жалбата. Адвокат Николова претендира разноски за представителството пред въззивна инстанция.

Ответната страна С. В. Й. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Ответникът подчертава, че определеният от районен съд режим на лични отношения е в интерес на детето, който се изразява в пълноценното му общуване и с двамата родители. Й. счита, че с този режим е постигнат баланс между интересите на детето и правата на всеки един от родителите му на лични контакти с него.

Въззиваемата страна иска от съда да потвърди първоинстанционното решение.

В съдебно заседание Й. се представлява от адвокат Хайк, която пледира за отхвърляне на жалбата. Адвокат Хайк акцентира върху факта, че с първоинстанционното решение не са уважени всички искания на доверителя й, но независимо от това, същият не го обжалва, защото това означава още няколко месеца да няма пълноценен контакт с детето.

Адвокат Хайк настоява да се отчете обстоятелството, че основната цел на Й. е да има пълноценен контакт с детето.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

І. ФАКТИ:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на С. В. Й. против Н. И. Н. с правно основание чл.59, ал.9 от СК. Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи и имат общо дете, Ю., родена на 02.07.2013г. С решение № 1001/11.06.2015г., постановено по брачно дело № 1073/2015г. съдът предоставя упражняването на родителските права върху малолетното дете на майка й Н. И. Н. и определя режим на лични отношения между бащата и детето, както следва: всеки първи и трети вторник и четвъртък от месеца по два часа и една събота в месеца от 10.00 часа до 2

12.00 часа, който ще се осъществява в присъствието на майката. По споразумение между родителите свижданията могат да бъдат по-чести и за по-дълго време. По време на свижданията бащата няма право да предава детето на други хора, без съгласието на майката.

Й. твърди, че този режим е твърде оскъден, ограничен и недостатъчен за задълбочаване на връзката между него и детето. Ищецът посочва, че има друго семейство, в което отглежда двете деца от предходен брак на съпругата си и тяхното общо дете. Посочва също, че дъщерите на съпругата му са на възраст, близка до тази на Ю., а едната от тях посещава същото училище, в което учи Ю.. Определеният му режим на лични отношения не позволява Ю. да общува пълноценно с него и с децата от семейството му. Отделно от това, майката на Ю. не съдейства за точното изпълнение на определения режим. Ищецът подчертава, че е налице съществено изменение на обстоятелствата, при които е постановен първоначалният режим на лични отношения и последният се явява неадекватен на потребностите на детето и на него. Поради това, ищецът иска от съда да измени определения режим на лични отношения с детето Ю., както следва:

1. Всяка сряда – по 2 часа във време, съобразено с учебната и извънкласна дейност на детето;

2. Всяка втора седмица от месеца – от петък в 18,00 часа до неделя в 17,00 часа;

3. Всяко лято през лятната ваканция – 10 календарни дни в периода от месец юли до месец август като конкретните дни или периоди се уговарят предварително с майката;

4. Всяка четна година – новогодишните почивни дни;

5. Всяка нечетна година – коледните почивни дни, като за всяко от така определените свиждания бащата взема детето от дома на майката и го връща там, освен ако родителите не уговорят друго за всеки отделен случай.

Ответната страна – Н. И. Н. подава писмен отговор, в който оспорва твърдението, че възпрепятства осъществяването на режима на лични отношения между бащата и детето.

Ответницата посочва, че между ищеца и детето не е изградена стабилна емоционална връзка. Ответната страна не се противопоставя на изменението на режима, но възразява против предложението на бащата да се вижда всяка сряда с детето по два часа, тъй като това пречи на организацията на учебния процес на детето. Предлага в тази част режимът да бъде определен не повече от два пъти в месеца, например: всяка първа и трета сряда от месеца в точно определени часове или като я взема от училище от 17,00 часа до 19,00 часа.

Ответницата възразява против искането на ищеца, детето да приспива при него. Предлага в рамките на една година детето да не приспива при баща си като се определи режим, подобен на този: бащата да взема детето в събота от 10,00 часа до 17,00 часа и в неделя от 10,00 часа до 15,00 часа, за да може детето да се подготви за училище в понеделник. По отношение на режима през лятото, Н. се противопоставя на искането той да се осъществява по предложения от бащата начин в рамките на една година. Ответницата не възразява да редуват Коледните празници – 25 и 26 декември и новогодишните празници – 31 декември и 1 януари.

3

В хода на първоинстанционното производство са събрани следните доказателства: представено е решение № 1001/11.06.2015г. по бр. гр. д. № 1073/2015г. на БРС, от което се установява определеният режим на лични отношения. Приет е социален доклад от Д „СП“ – Бургас, нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № */2019г. на нотариус Огнян Желев, от който е видно, че Й. притежава жилище в ж. к. „И.“ с площ от 78,47 кв. м., удостоверение за доходите на Й. и медицински документ, който удостоверява, че детето Ю. Й. страда от **, **.

По делото са събрани показанията на свидетелите Я. Й. – съпруга на ищеца и С. Н. – майка на ответницата.

От показанията на първия свидетел се установява, че в дома им има детска стая за трите момичета и всяка от тях си има самостоятелно легло, гардероб и шкафче. Й.а подчертава, че са създадени всички условия, Ю. да се чувства като у дома си. Свидетелката казва, че когато е хубаво времето съпругът й, заедно с трите момичета и тя излизат на разходка, Ю. общува много добре със сестрите си, организират си кулинарни състезания, ревюта, празнуват заедно рождени дни. Според свидетелката, Й. има желание да общува повече с Ю. и го прави с желание. По време на срещите Ю. е спокойна, чувства се добре и играе с другите й дъщери, които са на сходна възраст.

От показанията на свидетелката Н. се установява, че Ю. живее с тях и е спокойна, но след срещите с баща си става необщителна. Н. посочва, че когато Ю. трябва да приспива при баща си, тя пита къде ще се съблича и къде ще спи. Свидетелката подчертава, че Ю. има хронично заболяване, което се състои в затруднено дишане докато спи. Тя казва, че състоянието е отдавна и имат инхалатор вкъщи.

Въз основа на тези доказателства съдът формира следните правни изводи: По делото не са събрани доказателства, които да злепоставят ищеца като родител, поради което искането за изменение на режима е основателно. При определяне на конкретния режим трябва да се изхожда от неговата цел - изграждането на пълноценни отношения на детето с двамата му родители. Тази цел според съда е постижима като се осигури възможност на детето да общува с родителя си за по-продължителен период и в различна обстановка. Съдът приема, че здравословното състояние на детето не е пречка за такъв режим. Едновременно с това, съдът приема, че е нужен адаптационен период за детето преди да започне да преспива при баща си и определя този период на два месеца.

Във въззивното производство са изслушани обясненията на въззивната страна Н.Н., която на въпроса дали детето е преспивало извън дома й, отговаря, че това се случило за кратко при смъртта на баща й.

ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от 4

ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.

Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 260833/08.06.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 от СК определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Според ал.9 ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. В конкретния случай Й. иска изменение на постановените с решение № 1001/11.06.2015г. мерки на лични отношения с детето Ю., като се позовава на промяна в обстоятелствата – по-голямата възраст на детето и желанието му да общува с него пълноценно.