Решение № 3933 от 01.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3933 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20211100506756 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г. Т. Б. , действащ чрез процесуалния си представител адв. К., срещу частта от решение № 309540 от 27.12.2019 г., постановено по гр. д. № 88771/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 144 с-в, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 3 768.50 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, случила се на 27.10.2017г. по време на работа в предприятието на ответника, изразяваща се в задна луксация на левия лакът с фрактура на короноидна апофиза, ведно с лихвата за забава от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението, до пълния предявен размер от 40 000 лв.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се частична недопустимост на решението по отношение на претенцията за разликата над 40 000 до 60 000 лв., тъй като производството в тази част е било прекратено поради отказ от иска. Поддържа, че СРС е допуснал процесуални нарушения. Твърди, че в отговора на исковата молба липсват твърдения относно последваща травма на ищеца, респективно не се излагат доводи, свързани с намаляване на отговорността. За първи път са наведени доводи за настъпване на втора травма с молба от 08.11.2017г., която представлявала 1 съпричиняване. Излага доводи, че СРС не е следвало да допуска тройна СМЕ, тъй като искането за същата е било преклудирано. Твърди, че СРС е приел за доказано едно несъществуващо обстоятелство, тъй като липсвали доказателства за „втора травма“.

Излага оплаквания, че съдът неправилно е кредитирал тройната СМЕ, както и не е преценил правилно показанията на свидетеля. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна част, а предявеният иск да бъде уважен изцяло за разликата до 40 000лв. Претендира се присъждане на сторените разноски в първоинстанционното и във въззивното производство.

В установения от закона срок, въззиваемият „М.Т.Б.“ ЕООД, е депозирал отговор на въззивната жалба. С него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Претендира се присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

В установения от закона срок, третите лица помагачи „Дженерали застраховане“ АД и „Е.А.Д.Ю. С. А – клон България са депозирали отговор на въззивната жалба. С него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, съдът намира следното.

С исковата молба ищецът е предявил иск за заплащане на сумата от 60 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, случила се на 27.10.2017г. по време на работа в предприятието на ответника, изразяваща се в задна луксация на левия лакът с фрактура на короноидна апофиза, ведно с лихвата за забава от датата на подаване на ис-ковата молба – 20.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

В първото по делото заседание ищецът се е отказал от исковете за разликата над 40 000 лв. до първоначално предявения размер от 60 000 лв.

С протоколно определение от това съдебно заседание, провело се на 19.02.2019г., съдът е прекратил производството по делото в тази част.

Въпреки това, с постановеното по делото решение СРС е отхвърлил предявените искове за разликата над 3 768.50 до пълния предявен размер от 60 000 лв.

Ето защо, основателни са оплакванията, изложени във въззивната жалба в тази връзка. Съдът се е произнесъл по размер на претенция, с която не е сезиран и извън диспозитивното начало, поради което в тази част решението следва да бъде обезсилено. Не може да се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка в постановеното решение, доколкото и в мотивите и в диспозитива на решението 2 районният съд е приел, че е сезиран с иск за заплащане на сумата от 60 000 лв.

В останалата част първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.

Относно правилността на първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 200 КТ за вреди от трудова злополука, причинили временна нетрудоспособност, 50% ТНР, инвалидност или смърт, работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник има вина за настъпването им, като искът следва да се предяви до 3 години от деня, в който правото е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено.

Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е безвиновна отговорност с много по-широк обхват и по-облекчен фактически състав от деликтната отговорност по ЗЗД. За се ангажира отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е достатъчно да се установи наличието на трудово правоотношение между страните, факта на трудовата злополука и наличието на вреди – имуществени и неимуществени, в причинна връзка със злополуката.

Съдът приема, че в конкретния случай по делото се установи от приетите по делото доказателства, че през време на трудово правоотношение между страните, възникнало на основание на валиден трудов договор, ищецът по време на изпълнение на трудовите си задължения при ответника е претърпял трудова злополука.

От представения по делото договор № 84 от 22.06.2017г. се установява, а и страните не спорят, че са били обвързани от трудово правоотношение, по което ищецът е бил работник в предприятието на ответника, като е изпълнявал длъжността „Шофьор , товарен автомобил международни превози с код 8332-2006г” с място на работа – според нуждите на предприятието включително и чрез командироване. Не се спори, а и това се установява от представената по делото заповед № 259 от 13.10.2017г., че ищецът е бил командирован за релации между държави – членки на ЕС за срок от 59 дни, в които попада и датата на трудовата злополука.

Не се спори и, че на 26.10.2017г. на товарна рампа на територията на гр.

Висембург, Франция, при укрепване на товара с укрепителни колани, ищецът се е 3 подхлъзнал и паднал от ремаркето на асфалта върху лявата си ръка, като се е получил оток и силна болка и невъзможност за движение на ръката.

С разпореждане на длъжностно лице при НОИ № 21437/01.12.2017г. декларираната злополука, станала с Г. Б. на 26.10.2017г. се приема за трудова злополука. Съгласно това разпореждане пострадалият е получил „изкълчване на главичката на лъчевата кост на лявата ръка“.

При така установеното съдът приема, че отговорността на ответника по чл. 200 от ГПК може да се ангажира, ако се установят останалите предпоставки от фактическия състав по чл. 200 от КТ, тоест че ищецът е претърпял конкретни вреди от тази трудова злополука.

От приетата на делото СМЕ, изготвена от вещо лице В. се установява, че ищецът паднал по време на работа във Франция, като след упойка било наместено изкълчването на лявата лакътна става и е поставен гипс. На 10.11.2017г. ищецът постъпил във ВМА, гр. София, с диагноза „счупване на процесус кораноидеус улне синистра. Предна полуизкълчена лява лакътна става“. Според СМЕ лечението на ищеца е било консервативно, с наместване по спешност изкълчването на лявата лакътна става във Франция и поставен гипс. След това е бил опериран, като след операцията, на 30 ден са извадени иглите. Предстои му още една операция за изваждане на винта от лявата лакътна става.

От приетата пред СРС тройна СТЕ, която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че съгласно писмо-епикриза от болничен център Лутер, Висембург въззивникът е бил хоспитализиран на 26.10.2017гдо 27.10.2017 г. с диагноза „Задна луксация на ляв лакът с фрактура на короноидната апофиза“, потвърдено с направена рентренография. Според вещите лица короноидният израстък е част от лакътната кост, като вътрешната му част формира част от лакътната става, а апофизта е неговото връхче. При престоя в болницата е извършено наместване на луксацията и имобилизация на лакътя с шина до -15° екстензия. След наместването и преди имобилизацията е бил направен тест за стабилност на лакътната става, като е установено, че „лакътят е стабилен, без тенденция към повторна луксация“. Срокът на носене на лакътната шина е бил определен на три седмици – до 18.11.2017 г. и с контролен преглед след това и нова рентгенова снимка.

На следващо място, установява се от тройната СМЕ, че видно от епикризата на ВМА, въззивникът е бил хоспитализиран за 10 дни, от 10.11 до 21.11.2017г. с диагноза „Фрактура процесус короноидеус улне син. Сублуксацио антериор арт. Кубити син...“ или фрактура на короноидния израстък на лявата улна. Предна сублуксация на лявата лакътна става. Като обстоятелства от анамнезата било посочено, че „на 08.11.2017г. в Айтос, по време на работа, е паднал върху лявата си ръка от височина 1.20 м.

Луксацията била наместена в Айтос и е поставена гипсова лонгета. Постъпил за 4 оперативно лечение на придружаващата фрактура с медицински статус – ляв лакът – едем на областта, палпаторна болка в предна част, силно болезнени активни пасивно движения, без сетивни и циркулаторни смущения дистално“.

Ищецът е бил хоспитализиран за десет дни във ВМА, където е направено КТ изследване на лявата лакътна става на 10.11.2017г. , от което се установила „луксация на лявата лакътна става с вътреставна полифрагмента фрактура на процесус короноидеус в ляво.“ На 15.11.2017г. е била извършена оперативна интервенция под обща анестезия, изразяваща се в наместване на процесус короноидеус на улната е 1 АО винт, след което ставата е била наместена и фиксирана е 2 киршнерови игли перкутанно. По време на операцията е било установено счупването на короидния израстък и предна сублуксация (непълна луксация) на ставата. Поставена е била гипсова шина за 30 дни, с препоръки за антитромботична профилактика и приемане на антивъзпалителни и болкоуспокояващи лекарства за 10 дни при нужда.

На 11.12.2017 г. въззивикът отново е бил хоспитализиран повторно във ВМА за 7 дни с диагноза - „Фрактура процесус короноидеус улне син. Консолидата..“ (Зараснало счупване на короноидния израстък на лявата улна). Установена е болезнена флексия до 110°, както и без сетивни и циркулаторни смущения дистално.

На 12.12.2017 г. под обща анестезия са извадени 2-те киршнерови игли, стабилизиращи наместената оперативно преди 1 месец сублуксация. Отново е била поставена гипсова шина за 30 дни.

Основният спорен по делото въпрос е вида на травмата, която е получил следствие на трудовата злополука, респективно дали е последвала „втора травма“ на същото място, която да е причинила в по – голяма степен търпените от ищеца вреди.

Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин наличието на две отделни травми, случили се в различен период от време, макар и кратък, като и двете травми са настъпили в една и съща област, но са различни като вид, механизъм на получаване, анамнеза, респективно, довели са до различни по интензитет болки.