Решение № 173 от 09.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Велико Търново, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500258 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 138 от 14.03.2025г. по гр.д. № 970/2023г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на М. М. С., следните суми: сума в размер на 4 454,55 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено брутно служебно възнаграждение за периода от 07.03.2016г. до 24.05.2016г. вкл., поради повдигане на обвинение по ДП № 46/2015г. по описа на СО - СП, пр. пр. № 434/2015г. на Специализирана прокуратура, наказателното производство по което е прекратено, поради недоказаност на обвинението, ведно с законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2023г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата от 2545,45лв. над присъдения размер от 4 454,55 лв. до пълния претендиран размер от 7000лв. и за периода от 01.03.2016г. до 06.03.2016г., като неоснователен; сума в размер на 1 169,40 лв., представляваща законна лихва за забава върху присъдената главница от 4454,55лв. за периода от 28.07.2021г. до дата 12.12.2023г. вкл., като искът е отхвърлен за разликата от 4300,32лв. над присъдения размер от 1 169,40 лв. до пълния претендиран размер от 5469,72лв. и за периода от падежа на всяко месечно възнаграждение до 27.07.2021г. вкл., като неоснователен; сума в размер на 21 091,67 лв., представляваща обезщетение за 1 претърпени имуществени вреди от пропусната законна лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД върху иззетите от М. М. С. сума в размер на 40 200 лева и 900 евро за периода от изземването на 24.02.2016г. до връщането на сумата от 40200 лева и 400 евро на 05.02.2021г. и сумата 500 евро на 24.02.2021г., поради повдигане на обвинение по ДП № 46/2015г. по описа на СО - СП, пр. пр. № 434/2015г. на Специализирана прокуратура, наказателното производство по което е прекратено, поради недоказаност на обвинението, като искът е отхвърлен за разликата от 1908,33лв. над присъдения размер от 21 091,67 лв. до пълния претендиран размер от 23 000лв., като неоснователен; сума в размер на 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради повдигане на обвинение по ДП № 46/2015г. по описа на СО - СП, пр. пр.№ 434/2015г. на Специализирана прокуратура, наказателното производство по което е прекратено, поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 13.12.2023г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата от 120 000лв. над присъдения размер от 40 000 лв. до пълния претендиран размер от 160 000 лв., като неоснователен; сума в размер на 10 502,01 лв. /десет хиляди петстотин и два лева и една стотинка/, представляваща мораторна лихва върху присъдената главница от 40 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 28.07.2021г. до 12.12.2023г. вкл., като искът е отхвърлен за разликата от 32 185,99лв. над присъдения размер от 10 502,01 лв. до пълния претендиран размер от 42 688лв. и за периода от 14.07.2021г. до 27.07.2021г. вкл., като неоснователен.

Присъдени са разноски.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство М. М. С., чрез процесуалния му представител, против горепосоченото решение в отхвърлителните части досежно иска за заплащане на неимуществени вреди /над присъдения размер от 40 000 лева до пълния претендиран размер от 160 000 лева/ и иска за заплащане мораторна лихва върху него /над присъдения размер от 10 502,01 лв. до пълния претендиран размер от 42688лв. за периода от 28.07.2021 г. до 12.12.2023г./, като неправилно – постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Излагат се подробни съображения за заниженост и несправедливост на определеното обезщетение по чл. 52 ЗЗД, с оглед доказаните по делото неимуществени вреди. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд приел липса на причинно – следствената връзка между увеличения процент на трайна неработоспособност на ищеца и повдигнатото обвинение, както и че поставената му основна диагноза „тревожно разстройство“ била недоказана. Искането до въззивния съд е да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните му части, като бъдат уважени исковите претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и мораторна лихва върху него в пълните им 2 претендирани размери.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от другата страна Прокуратурата на Република България.

Горепосоченото съдебно решение досежно предявените искове за заплащане на имуществени вреди, ведно със законните и мораторните лихви за забава върху тях, както и в частта, с която e уважен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до сумата от 40 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.12.2023г. до окончателното изплащане и моратораната лихва върху него в размер на 10 502,01 лв. за периода от 28.07.2021г. до 12.12.2023г. вкл., е влязло в законна сила, като необжалвано, поради което в тези части е изключено от въззивна проверка.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа подадената въззивна жалба, като подробни съображения за основателността й са развити и в депозирана по делото писмена защита.

В открито съдебно заседание представителят на ответника оспорва жалбата, като счита, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е съобразено с доказаните по делото такива и с присъдените в полза на останалите лица, на които е било повдигнато същото обвинение, обезщетения, като заболяванията на ищеца били с давност преди образуването на досъдебното производство срещу него.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната му част - и допустимо.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на правилността на решението, в обжалваната му част, съобразно правомощията си.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правни основания чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди и с правни основания чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за забава /мораторна лихва/ върху тях.

В исковата молба ищецът М. М. С. излага следните обстоятелства досежно претърпените от него неимуществени вреди:

Твърди, че бил работил като държавен служител в ТД на НАП - Велико 3

Търново повече от 18 години на различни длъжности в Дирекция „Събиране“, като последно заеманата от него длъжност, считано от м.09.2015г., била „заместник - директор дирекция“ в ТД на НАП - Велико Търново, Дирекция „Събиране“. На 24.02.2016г., преди обяд, на работното му място, бил обискиран и задържан за срок от 24 часа в помещението за временно задържане на РУ - Горна Оряховица, като бил изведен от кабинета си с белезници в присъствието на колеги и с шумно отразяване на ареста му в медиите. Били извършени претърсвания и в кабинета му, в жилището му, и в апартамента и вилата на тъста и тъщата му. На 25.02.2016г. било постановено задържането му за срок до 72 часа и бил преместен в следствения арест на ОЗСА - гр.София. На същата дата – 25.02.2016г. бил привлечен като обвиняем в извършване на тежко умишлено престъпление по чл.321, ал.6 от НК, за което било предвидено наказание лишаване от свобода до 6 години.

Ищецът твърди още, че към датата на задържането му – 24.02.2016г. бил с 72% трайна неработоспособност, определена с ЕР на ТЕЛК №2295 от 17.06.2014г., като с предходно ЕР на ТЕЛК от 09.07.2013г. процентът на ТНР бил 75 %. Бил диагностициран със Синдром на ХУКК и с болест на Краун, които били сериозни нелечими автоимунни заболявания на тънките и дебелото черва, изискващи строг прием на медикаменти и спазване на диета, като освен това имал и доброкачествен тумор на мозъка и съпътстваща симптоматична епилепсия, във връзка с които също приемал животоподдържащи медикаменти.

Ищецът твърди също така, че с постановление от 27.02.2016г. на прокурор при СП било отказано внасяне в съда на искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на него и той бил освободен от следствения арест в гр. София, без пари и телефон, облечен с тънко яке около 23,45 ч. на 26.02.2016г., в проливен дъжд, като бил принуден да помоли служители от крайпътна бензиностанция да му услужат с телефон, за да си организира прибирането до гр. Велико Търново. За периода на задържането му – около 3 денонощия не му бил осигурен предписания режим на хранене и му били привършили животоподдържащите лекарства. Била му наложена ПАМ - забрана за напускане територията на Р България. Със Заповед № ЗЦУ- 233/01.03.2016г. на изпълнителния директор на НАП, на основание чл.100 ал.2 от ЗДСл. /обявена за противоконституционна с решение № 5/12.05.2016г. по к.д. №2/2016г. на КС на РБ/, бил временно отстранен от работа, като за периода на отстраняването от 01.03.2016г. до 25.05.2016г., не бил получавал заплата. Със Заповед № 1082/25.05.2017г. служебното му правоотношение с НАП било прекратено, поради съкращаване на длъжността му. Сочи, че с Постановление за вземане на МНО от 26.05.2016г. му била взета МНО „парична гаранция“ в размер на 10 000лв., като за заплащането й се наложило да вземе пари парични заеми от приятели. С Постановление от 14.07.2021г. на прокурор при Специализирана прокуратура наказателното производство по ДП №46/2015г. по описа на СО СП, пр. пр.№ 434/15г. по описа на СП, било прекратено, поради недоказаност на обвинението, връчено 4 му на 20.07.2021г., влязло в сила на 08.10.2021г., като периода на воденото срещу него досъдебно производство търпял интензивни и продължителни емоционални страдания и дискомфорт, нарушена била неприкосновеността на личността му, ограничено било правото му на свободно придвижване, сринат бил неговият обществен и професионален живот, накърнени били честта и достойнството му. Станал лабилен, нервен и избухлив, неимоверното количество стрес и напрежение довели до влошаване, както на психическото му, така и на физическото му здраве.

Твърди, че от 2016г. до 2019г. процентът му на трайна неработоспособност се бил увеличил от 72% на 83%, като по отношение на него настъпили трайни и неблагоприятни промени в здравословното му състояние – припадъците зачестили, имал нарушения в съня, започнал да ходи на сън, редукция на тегло, нарушения в паметта, като включително му била поставена от психиатър диагноза: „тревожно разстройство, неуточнено“, дължащи се на постоянния стрес, липса на работа и перспектива в резултат от повдигнатото му обвинение и неприемането му в обществото.Въпросните събития получили широк обществен отзвук в национален мащаб, което довело до пълен срив в професионалния му живот, не можел да си намери работа във връзка със специалността и до момента работил в сферата на ресторантьорството, тъй като били сритани доброто му име и репутация, градени години наред.

Гореимуществените вреди ищецът оценява на 160 000 лева, поради което претендира осъждането на Прокуратурата на РБ за заплащането на тази сума, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради повдигнато незаконно обвинение с Постановление за привличане на обвиняем от 25.02.2016 г. по ДП № 46/2015 г. по описа на СО-СП, пр.пр. № 434/2015 г. на Специализираната прокуратура, изразяващи се в причинен стрес, психично напрежение, негативни емоции, неудобство, болки и страдания от трайното влошаване на здравословното му състояние, ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 42688 лева, считано от 14.07.2021 г. до 13.12.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от предявяването на настоящата молба до окончателното изплащане на сумата.