Решение № 6383 от 23.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6383 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Д.

Членове:

Велина Пейчинова

ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Д. Въззивно гражданско дело № 20251100502789 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 418 от 10.01.2025 год., постановено по гр.дело № 20862/ 2024 г. по описа на СРС, І Г.О., 157 състав, е отхвърлен предявения от ищеца Е. А. Б.-Н., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.********, вх.********, осъдителен иск с правно основание чл.12 ЗЗД за осъждане на ответника „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ № 89Б, да заплати сумата 10000 лева, предявен като частичен иск от общо 170101,35 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, формирана като част от цена, заплатена от ищцата по предварителен договор от 18.11.2008 г., сключен с „Ай пи България 2005“ ООД, „Мазал-1“ ООД и „Фриски“ ООД, за покупка на апартамент № 1-3 с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-1814/06.03.2009 г. на изпъл.д. на АГКК, находящ се в гр.София, ж.к.“********, с площ 94,66 кв. м., заедно с мазе 1-3, с площ от 3,36 кв.м., които вреди са настъпили в резултат на недобросъвестно преддоговорно поведение на ответника, който притежавал вземане спрямо „Ай пи България 2005“ ООД, обезпечено с ипотека върху посочения имот, което вземане прехвърлил на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, вместо на 1 ищцата съобразно предварителните уговорки с нея, като за удовлетворяване на същото било насочено принудително изпълнение върху имота и същият бил възложен на трето лице, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на исковата молба - 11.04.2024 г., до окончателното плащане, като неоснователен.

Срещу решението на СРС, 157 с-в е постъпила въззивна жалба от Е. А. Б., подадена чрез пълномощника адв.С. Д. с искане същото да бъде отменено изцяло и вместо това да бъде постановено друго, с което бъде уважен предявения осъдителен иск. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, по съображения изложени в жалбата.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД/ОББ АД/, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.Р.И. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси 2 е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно.

Крайните изводи на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:

Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от първоинстанционният съд относно неоснователност на предявения осъдителен иск с правно основание чл.12 от ЗЗД са правилни и законосъобразни, в съответствие на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.12 от ЗЗД при воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действуват добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение. Специалната отговорност за обезщетяване на вреди, предвидена в разпоредбата на чл.12 от ЗЗД, визира в най-общ вид задължението за добросъвестност в отношенията между страните при водене на преговорите и сключването на договори и последиците от неговото нарушаване.

За да бъде уважен иск по чл.12 от ЗЗД, следва да бъде установено наличието на преддоговорни отношения между страните по делото, при които ответникът да е проявил недобросъвестно поведение, довело до причиняването на вреди на ищеца, представляващи претърпени загуби, т.е. ищеца да е понесъл намаление на имуществото си поради несключване на договора / в този смисъл решение № 51/22.03.1994 г. по гр.дело № 585/1993 г., на ВС, ІV г.о./.

Добросъвестността е общо изискване при водене на преговори за сключване на договор, има широк обхват и по съществото си съставлява поведение, което не е в разрез с общоприетите етични правила, определящи начина, по който следва да се постъпва при постигане на целения резултат. Именно несъответствие на поведението с общоприетите правила разпоредбата на чл.12 от ЗЗД урежда като правнорелевантно, определя го като неправомерно и го санкционира. В същия смисъл е и решение № 85/23.06.2010 г. по т.дело № 780/2009 г. на ВКС, І т.о.

Нормата на чл.12 от ЗЗД е ясна, тя регулира отношенията между страните във връзка с правните последици на поведението им преди сключване на договора.

Изхождайки от общия принцип на правото, че никой не може да вреди другиму и доколкото законодателят е счел за правнорелевантно поведението на страните с оглед преддоговорните им отношения, както съдебната практика, така и теорията определят отговорността за вреди поради недобросъвестно поведение при водене на преговори за сключване на договор като самостоятелен вид преддоговорна отговорност на осн.

3

Чл.12 от ЗЗД. Дали поведението на ответника по този иск може да бъде квалифицирано като недобросъвестно по смисъла на чл.12 от ЗЗД изисква тълкуване на поведението на страната, а не точно прилагане на материалноправна норма.

Разпоредбата на чл.12 от ЗЗД изрично включва във фактическия състав на отговорността недобросъвестността, но изводите за несъответстващо на закона поведение следва да се основават на факти и обстоятелства, установени за всеки конкретен случай.

Съгласно чл.12 от ЗЗД, при воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение. За да се ангажира отговорността на участваща в преговори страна, последната следва да е имала поведение /действие или бездействие/ по време на преговорите или при сключване на договора, което противоречи на добросъвестността.

С понятието добросъвестност, като основен принцип на договорното право, законодателят е очертал параметрите на поведение на договарящите страни, без да са законодателно очертани или установени по тълкувателен път общи критерии, релевантни към преценката доколко конкретно поведение влиза в противоречие с изискването за честност и лоялност при водене на преговори и сключване на договор.

Преценката за това дали поведението на някоя от страните в преддоговорните отношения противоречи на изискването по чл.12 от ЗЗД за добросъвестност или това поведение е в рамките на свободата на договаряне, е винаги в зависимост от конкретни обстоятелства. В правната теория и в практиката се приема, че страната, която неоснователно прекъсне преговорите, също отговаря за причинените вреди. Кога прекъсването е неоснователно е въпрос, който се преценява от съда въз основа на фактите по делото, като тази преценка следва да се извърши с оглед продължителността на преговорите, етапа, до който са достигнали, степента на увереност, създадена от ответната страна, че ще бъде сключен договор, превеждането на суми в полза на една от страните и др.

В случая, с оглед данните по делото и събраните доказателства, въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че н е са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.12 от ЗЗД, тъй като н е се установява недобросъвестно поведение на ответника в твърдяните от ищцата преддоговорни отношения между страните. Като неоснователни следва да се преценят основните доводи на ищцата изложени във въззивната жалба за недобросъвестно поведение на ответника при водене на преговори между страните за сключване на договор за цесия/ за прехвърляне на вземания/. В процесния случай с оглед данните по делото съдът приема за установено, че между страните по делото не са водени преговори за сключване на договор за цесия/ прехвърляне на вземания/. Това обстоятелство не се установява нито от събраните по делото доказателства, нито от показанията на разпитаните по делото свидетели. Съдът приема за установено, че е 4 било направено единствено искане от страна на ищцата до ответника за заличаване на учредена в полза на банката договорна ипотека върху недвижим имот, предмет на сключен на 18.11.2008 г. предварителен договор за покупко- продажба, между ищцата като купувач и „АЙ ПИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „МАЗАЛ-1“ И „ФРИСКИ“ ООД, като продавачи. Във връзка с направеното от ищцата искане за заличаване на ипотеката са водени преговори между страните, като ответника е уведомил ищцата с уведомително писмо от 24.01.2019 г. и от 06.01.2022 г., че ще заличи учредена в полза на банката договорна ипотека върху недвижим имот, предмет на сключен на 18.11.2008 г. предварителен договор за покупко- продажба, между ищцата като купувач и „АЙ ПИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „МАЗАЛ-1“ И „ФРИСКИ“ ООД, като продавачи срещу заплащане на сума в размер на 17756,80 евро, като е определен срок за изпълнение. Очевидно в процесния случай ищцата не е заплатила на банката процесната сума и банката не е заличила ипотеката по отношение на имота, предмет на сключения на 18.11.2008 г. предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот. С оглед на което съдът приема, че добросъвестно е било поведението на ответника/ респективно на неговите служители/ при водене на преговори с ищцата за заличаване на учредената в полза на банката ипотека върху недвижим имот, предмет на сключения на 18.11.2008 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот. Впоследствие със заявление от 25.05.2022 г. подадено до ответника, ищцата е направила искане да придобие вземането на „Обединена българска банка“ АД по процесния имот, чрез т.нар. частична цесия и да се обърне към ЧСИ М.Ц.. В процесния случай във връзка с така направеното искане и с оглед данните по делото съдът приема за установено, че между страните по делото не са водени преговори за сключване на договор за цесия/ прехвърляне на вземания/. В процесния случай не се установява наличието на преддоговорни отношения между страните по делото, при които ответникът да е проявил недобросъвестно поведение, довело до причиняването на вреди на ищеца, представляващи претърпени загуби, т.е. ищеца да е понесъл намаление на имуществото си поради несключване на договора. Доказателства в тази насока не са ангажирани от страна на ищцата. Посоченото обстоятелство не се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства- писмени и гласни доказателства /свидетелски показания на разпитани свидетели, дадени под страх от наказателна отговорност /чл.290 от НК/, които правилно са били взети предвид от СРС/, обосновава извод на въззивния съд за недоказаност на твърдението на ищцата за наличието на преддоговорни отношения между страните по делото за сключване на договор за цесия/ прехвърляне на вземания на банката/, при които ответникът да е проявил недобросъвестно поведение, довело до причиняването на вреди на ищцата, представляващи претърпени загуби, т.е. ищцата да е понесла намаление на имуществото си поради несключване на договора. По силата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава 5 своите искания и възражения. Разпределението на доказателствената тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията на страните е обусловено от претендираното материално право, чиято защита ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника, целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право, противопоставимо на претенцията на ищеца. В конкретния случай първоинстанционният съд в изпълнение на задължението си по чл.145, ал.3 от ГПК е изготвил доклад по делото, в който правилно е разпределил доказателствената тежест между страните съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК.