Решение № 60 от 20.02.2026, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно търговско дело 6/2026
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 20.02.2026
- В сила
- 20.02.2026
- Състав
- Румяна Бончева Пенева, Иванела Атанасова Караджова, Трифон Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 72, пар. 2 · Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (текст от значение за ЕИП)
- чл. 13 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13 ал.4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 16 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 70, ал.1 и ал. 2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 70, ал.1 и ал. 2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 75 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 75, т. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 78, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 78, ал. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 78, ал. 4 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 79 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 79, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 80, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 80, ал. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 80, ал. 3 и ал. 4 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 298 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 60 гр. С., 20.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Румяна Б. Пенева
Членове:
Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20265501000006 по описа за 2026 година
Обжалвано е решение № 891/09.10.25 г. по гр.д. №4778/24 г. по описа на РС-С.,с което се осъжда по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС „Б.” АД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. С.**, представлявана от **, съдебен адрес чрез В.Т. - гл.юрисконсулт на "Б." АД, гр.Л.**, финансов център Л., да заплати на Б. Г. Т., ЕГН: ********** и адрес: гр. С.**, представляван от адв. А. М. със служебен адрес грС.** сумата от 5 545 лева /пет хиляди петстотин четиридесет и пет лева/, представляваща стойност на неразрешена платежна операция за извършена на 30.09.2024г. около 18:50 часа трансакция от притежавана от ищеца разплащателна сметка при ответната банка с ***, като сумата е изтеглена чрез платежна операция с издадена при ответника притежавана от ищеца дебитна карта VISA ****** към сметка ** в R. / Финансова институция Р., Република И./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска в съда - 25.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 2 781,80 лева /две хиляди седемстотин осемдесет и един лева и осемдесет стотинки/, 1 представляваща направени по делото разноски от ищеца.
Въззивникът „Б.” АД, ЕИК: ** обжалва постановеното решение като моли същото да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора,с което да се отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба от Б. Г. Т., ЕГН: ********** чрез неговия процесуален представител,в който се изразява становище,че въззивната жалба следва да се остави без уважение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предмет на въззивно обжалване е постановеното от РС-С. решение по предявен иск по чл. 79 от ЗПУПС.
В исковата си молба ищецът твърди, че бил клиент на търговска Б. АД, ЕИК: **. Като такъв, той имал рамков договор с Д. АД, ЕИК: **, по силата на който, Т. притежавал банкова сметка към ответника № **, към която сметка ищеца имал дебитна карта VISA № **.
На дата 30.09.2024г., на електронната поща, на личният имейл на ищеца ** . Т. получил писмо с подател Б.. Тъй като ползвал мобилното приложение на банката за електронно банкиране "Д.“, не се усъмнил, че писмото е изпратено от банката ,на която е клиент, както и в текста на писмото, който текст давал указания за верификацията на акаунта му в „Д.“.
Текста на писмото бил със съдържание, че приложенията за онлайн банкиране ще бъдат актуализирани от 29.09.2024г., като се посочвало, че са необходими няколко стъпки, които следвало ищеца да изпълни за да верифицира своя акаунт в „Д.“. В писмото по - долу бил изписан подчертан текст „ Можете да го направите като натиснете тук“.
От личният си мобилен телефон около 18:50 часа на 30.09.2024г., ищеца натиснал подчертаният текст „ Можете да го направите като натиснете тук“.
След около три, четири минути след като извършил „актуализацията”, на своя акаунт в „Д.“, на телефона му било доставено SMS съобщение, че сумата в размер на 5 545лв. /пет хиляди петстотин четиридесет и пет лева/ е преведена от дебитната карта на ищеца, а именно: дебитна карта V I S A № **, в неизвестна за него банкова сметка в Revolut, с посочени цифри , в Д., Република И..
2
Ищецът незабавно се обадил на кол център на Б. и се свързал със служител.
Обяснил какво се случва в момента и докато разговарял със служителката в кол центъра, последната казала на ищеца, че в момента вижда сметката му и блокира незабавно картите му. Обяснила му, че за всеки случай му блокира двете дебитни карти, тази от която е изтеглена сумата и другата му карта, по която нямало теглене на суми. Служителката също така му обяснила, че в момента блокирала и онлайн банкирането на Т..
Служителката от кол центъра посъветвала ищеца незабавно да посети лично клон на банката и да депозира заявление за оспорване на транзакция. Казала му също, че имеила ,които Т. получил бил фишинг имейл.
На дата 01.10.2024г., ищецът в 8:30 часа, отишъл в клон на Б. АД, находящ се в гр. С.**, и подал заявление за оспорване на транзакция.
След като Т. подал заявлението, служителя в банката издал нови пароли за достъп до online банкирането му. Служителката потвърдила, че банковата му сметка към момента е блокирана и ,че вижда сумата в размер на 5 545 лв. /пет хиляди петстотин четиридесет и пет лева/, която стои блокирана и непреведена.
Около 14:00 часа на дата 01.10.2024г., ищеца подал в страницата на ГДБОП кибер престъпления жалба по случая описан по - горе. На дата 04.10.2024г., сумата вече била изплатена по банкова сметка на непознато за ищеца лице в Revolut.
На дата 08.10.2024г., ищеца е депозирал жалба и в Районна Прокуратура - С., с оглед на която жалба в Районна прокуратура - С., било образувано досъдебно производство, с прокурорска преписка № 9360/2024г.
На дата 14.10.2024г., ответника изпраща писмо на ищеца, със съдържание, че оспорената трансакция била извършена успешно и няма данни, които биха могли да свидетелстват за неправомерна употреба на банковата карта.
Трансакцията била наредена от лице, овластено да използва картата и/или знаещо нейните данни, необходими и използвани при извършването на операцията - пълният номер на картата (16 цифри), датата на изтичане на валидността й и допълнителният код за сигурност (CVC2/CW2) от гърба на картата.Задължение на клиента било, преди да въведе еднократния код за потвърждение, да свери данните, съдържащи се в C M C съобщението с данните от реалното плащане. В случай, че имало някакво несъответствие, 3 клиентът не следва да потвърждава плащането чрез въвеждането на еднократния код.
Въз основа на изложеното по-горе, счита, че е налице неизпълнение на задълженията по чл. 75 от ЗПУПС за запазване на персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент и съгласно чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС платецът понасял всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, независимо от размера им, ако ги причинил с неизпълнението на едно или повече от задълженията си умишлено или поради груба небрежност.
В тази връзка, счита, че не били налице законоустановените предпоставки за ангажиране отговорността на Банката за възстановяване на сумата от трансакцията.
Сочи, че картодържателят не следвало да предоставя чувствителни данни (пароли, ПИН, CW2/CVC2 код на карта, както и данни, свързани с достъпи за електронно или мобилно банкиране) по електронна поща след кликване на линк в получено по електронна поща-съобщение. Тази информация не била необходима на Банката и нямало да бъде поискана по този начин и при никакви обстоятелства.Ако имал основателни съмнения за извършено престъпление, съветва да бъде подаден сигнал до компетентните органи за предприемане на съответните действия от тяхна страна. „Б." АД е готова да окаже необходимото съдействие.
В отговора си ответникът счита предявеният иск за процесуално допустим, но същият е неоснователен и недоказан. Твърди, че процесната платежна операция е автентична, същата е точно извършена от страна на Банката, по нареждане на Клиента и е правилно осчетоводена. Твърди, че процесната операция била извършена чрез използване на договорените персонализирани средства за сигурност.За да бъде осъществена оспорваната платежна операция било необходимо да бъде достъпен профила на ищеца в Д., чрез правилно въвеждане на потребителското му име и парола; да бъде създадено платежно нареждане; да има достъп до мобилен телефонен номер ****, респ. до мобилният апарат на клиента, на който е получено S M S съобщение с генериран код, който да бъде въведен и допълнително да се въведе ПИН код, който се знае единствено от клиента, за да бъде потвърдена операцията.
В исковата си молба ищецът правил изявление, че бил получил, отворил и следвал инструкциите на получен от него имейл адрес, приличащ на такъв 4 изпратен от Б.. Банката нямала практика да комуникира с клиентите си чрез имейли, като изисквала от тях данни за достъп до канали за електронно банкиране, информация за карти, ПИН кодове и др. Ищецът бил длъжен да провери подателя на въпросния имейл. Б., наред с другите финансови и кредитни институции и БНБ постоянно провеждат кампании за превенция на измамите, вследствие на зловредни действия на трети лица в интернет пространството и най-вече фишинг атаки, какъвто несъмнено бил и получения имейл от ищеца. Ищецът не отричал, че станал жертва на фишинг.Той предоставил доброволно персонализираните средства за сигурност на платежния си инструмент, в изпълнение на стъпките, които следвал на посочения фишинг имейл, като е въвел потребителско име, парола за онлайн банкиране, номер на карта и C W код. Не оспорва твърденията на ищеца, че на 30.09.2024г. от негова сметката с IBAN ** бил нареден паричен превод към IRL Dublin Revolut с размер на сумата 5 545 лева.
В отношенията на Банката с клиента, релевантни били разпоредбите на т.60.2.1, 60.2.2, от ОУ, като използването на посочената комбинацията от персонализираните средства за сигурност по т.60.7 имал действието на правно валиден електронен подпис по смисъла на чл. 13 ЗЕДЕУУ, който в отношенията между страните се приравнява на саморъчен такъв и който се ползва за подписване на електронни платежни нареждания. Като персонализирано средство за сигурност ПИН (персонален идентификационен номер) представлявал генериран от Банката или определен от Клиента секретен код, свързан с инструмента за отдалечен достъп до сметката, представляващ комбинация от цифри, който е известен само на клиента (т.60.3.1. от ОУ). Като персонализирано средство за сигурност 3D парола представлява еднократна парола, свързана с конкретна платежна операция с банкова карта в Интернет, която се използва, когато се извършва на интернет страница на търговец, включен в програмите за сигурност на международните картови организации "МКО". Паролата се получава чрез кратко текстово съобщение през мобилната мрежа (SMS) на регистриран от клиента номер на мобилен телефон ....(т.60.3.2. от ОУ). Използването на персонален цифров сертификат, ПИН за него и 3D парола - код, получен чрез 5MS на телефонен номер, посочен от клиента, има действието на правно валиден електронен подпис по смисъла на чл. 13 ал.4 ЗЕДЕУУ, който в отношенията между страните се приравнявал на саморъчен такъв и който се ползвал за подписване 5 на електронни платежни нареждания (т.62.7.2 от ОУ).
За извършената трансакция било изпратено съобщение от електронните канали на „Б." АД на посочения в допълнителното споразумение мобилен телефон с номер ***, съдържащо еднократна 3D парола, чрез която било потвърдено плащането. Прилага справка за получени C M C съобщения от CMC системата на Б. АД, от които било видно, че на 30.09.2024г. към тел. номер *** било изпратено съобщение съдържащо код за авторизация на клиента, като наредител на превода: - CMC, съдържащ авторизационен код: ** с който е потвърден процесният превод. Задължение на клиента било, преди да въведе еднократния код за потвърждение, да свери данните, съдържащи се в C M C съобщението с данните от реалното плащане. В случай, че имало някакво несъответствие, клиентът не следвало да потвърждава плащането чрез въвеждането на еднократния код. Извършеното действие било грубо нарушение на задължението по чл. 75, т. 3 ЗПУПС и т.61.1 от Общи условия на „Б." АД за предоставяне на платежни услуги съгласно която „Клиентът е длъжен да използва инструментите за отдалечен достъп и персонализираните средства за сигурност само лично и в съответствие с условията за тяхното издаване и ползване".
Неспазването на горните нормативно и договорно определени задължения представлявало груба небрежност, която на основание чл. 80, ал. 3 ЗПУПС изключва отговорността на Б. за конкретната операция по чл. 79 ЗПУПС. Това било и причината в т. 61.7. от Общите условия Банката да не носи отговорност, в случай ,че в резултат на неизпълнение от страна на Клиента на задълженията му по предходните точки, инструментите за отдалечен достъп бъдат използвани от трети лица.