Решение № 433 от 22.10.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Русе, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П.

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Ирена Иванова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20244500500123 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

А. П. А. и Д. Д. Д. обжалват Решение № 671 от 12.05.2023г, постановено по гр.д.№ 654/22 по описа на РРС в частта, в която е уважил установителния иск на Община-Иваново, че правото на строеж, учредено с Договор от 12.10.1989г за недвижим имот с идентификатор 501.283, за който е образуван УПИ П-283 с площ 896кв.м. в кв.93 по плана на с. Щръклево, общ.Иваново, обл.Русе, не съществува, тъй като е погасено по давност, както и в частта, в която са осъдени да заплатят на ищеца разноски по делото в размер на 586.40лв. Считат решението в тези части за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и постановено в противоречие с фактическото положение. Първоинстанционният съд не е обсъдил всички техни доводи и представени доказателства,а тези които са обсъдени от съда са разгледани едностранчиво, поради което съдът е направил погрешни фактически и правни изводи. Считат, че в мотивите на съда се съдържат неясноти и празноти, включително е налице противоречие между приетото в мотивите на съда и диспозитива на постановеното решение. Считат, че доказателствата сочат, че учреденото с договора ограничено право на строеж не съществува поради невъзникването му предвид нищожност на договора за неговото учредяване, а не защото е погасено по давност. Считат, че изводите на съда от кога започва да тече петгодишния давностен срок за неправилни. Искат от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и да постанови друго, с което предявеният от Община-Иваново установителен иск бъде отхвърлен като неоснователен, както и решението да бъде отменено в частта, в която са 1 осъдени да заплатят разноски на Община-Иванова. Претендират направените в двете съдебни инстанции разноски.

Община-Иваново в писмен отговор считат подадената от А. П. А. и Д. Д.

Д. въззивна жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд в обжалваната от тях част за правилно Претендират направените в двете съдебни инстанции разноски.

Община-Иваново обжалва Решение № 671 от 12.05.2023г, постановено по гр.д.№ 654/22 по описа на РРС в частта, в която съдът е уважил предявените от А. П. А. и Д. Д. Д. насрещни искове, с които общината е осъдена да заплати на всеки от тях сумата от по 15 000лв, представляваща ½ от сумата, с която се е увеличила стойността на собствения на общината недвижим имот- застроен терен, представляващ имот 501.283 по кадастралния план на с.Щръклево. Считат решението на първоинстанционния съд в тази част за неправилни и незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Решението в тази част противоречи и на изложените от съда мотиви като ценените от съда писмени доказателства са ценени от съда погрешно. Съдът не е съобразил направените от общината искания и възражения, поради което съдът е постановил неправилен и незаконосъобразен акт. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да се отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и се постанови друго, с което предявените насрещни искове се отхвърлят като неоснователни. Претендират се направените в двете съдебни инстанции разноски по делото.

А. П. А. в писмен отговор счита въззивната жалба на Община-Иваново за неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд решение по отношение на насрещният му иск за правилно, законосъобразно и обосновано.

В отговора на въззивната жалба е направил пред въззивната инстанция възражение за право на задържане. Претендира направените от него разноски във въззивната инстанция.

Д. Д. Д. в писмен отговор счита въззивната жалба на Община-Иваново за неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд решение по отношение на насрещният й иск за правилно, законосъобразно и обосновано.

В отговора на въззивната жалба е направил пред въззивната инстанция възражение за право на задържане. Претендира направените от него разноски във въззивната инстанция.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Община-Иваново е собственик на УПИ с площ от 896кв.м. в с.Щръклево, община Иваново, обл.Русе, представляващо имот № 501.283, за който е образуван УПИ II в кв.93 по кадастралния план на с.Щръклево, за който имот е съставен Акт № 490 за частна общинска собственост от 28.04.2011г, вписан вх.рег № 5278 от 05.05.2011г под № 131,т.12. Преди това за имота е съставен акт за държавна собственост № 170 от 28.12.1950г.

Върху имота е учредено право на строеж на А. А. със Заповед № 197 от 06.09.1989г. На 12.10.1989г е сключен договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя между Общ.НС-Иваново и А. П. А.. Не е спорно, че към този момент А. е имал сключен граждански брак с Д. Д. Д.. По силата на този договор на А. се отстъпва право да построи жилищна сграда и други 2 помещения в този държавен имот като според договора А. е заплатил правото на строеж на 05.10.1989г.

Неоснователни са възраженията на ответниците по установителния иск, че Община-Иваново не е единствен собственик на недвижимият имот върху който им е учредено право на строеж, както и че декларация 135 от 26.09.1989г е нищожна, тъй като подписа не е изпълнен от А., поради които обстоятелства и договорът за учредяване на право на строеж е нищожен.

Не е спорно, че дворно място от 40 кв.м., собственост на наследниците на Т.Й.Т., съставляващо имот пл.№ 816 в кв.93 по плана на с.Щръклево е предаден към държавен имот № 170, съставляващо парцел VI-817 в кв.93 по плана на с.Щръклево. Това предаваемо място е оценено с Протокол № 21 от 25.09.1989г. С декларация от 26.09.1989г с заверка на подписа пред кмета на с.

Щръклево, изпълняващ длъжността нотариус при кмеството, Ц.Т.М. и А.Т.М.

/ наследници на Т.Т./ са декларирали, че са получили сумата от 133лв стойността на предаваемото място от 40кв.м. към държавен имот № 170 съставляващо парцел VI-817 , което е отстъпено право на строеж на А. А..

Съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ /отм/ дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти (местата с подобренията и насажденията в тях), придадени към парцели на други физически или юридически лица, като това разместване на собственост настъпва още от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план.

Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена. В случая по отношение на процесния имот същата е приложена като е заплатено обезщетението за придаваемите се части. След заплащането му парцелните граници по предходната регулация се приемат за имотни граници, съобразно които ще се изработи новият план и целият имот става Държавна собственост, към него момент, а понастоящем общинска собственост. В случая е ирелевантно чии е подписа върху декларацията от 26.09.1989г на лицето заплатило сумата, дали е на А. или на друго лице.

Невярно е твърдението че наследниците на Т. са „продали“ на А. тези 40 кв.м. придаваемо място, тъй като това придаваемо място е към имот, държавна собственост, върху който на А. е учредено право на строеж върху държавна земя с договор от 12.10.1989г.

В този смисъл договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя между Общ.НС-Иваново и А. П. А. от 12.10.1989г е действителен и е породил действие, още повече че от доказателствата по делото е видно, че А. е заплатил на 06.09.1989г сумата от 2340лв и режийни разноски за отстъпеното право на строеж и е предприел действия по започване на строителството. На 24.08.1994г му е издадено разрешение за строеж. С протокол № 15 от 26.08.1994г му е определена строителна линия и ниво. От писмените и гласни доказателства, както и от заключението по приетата експертиза, е видно, че А. и съпругата му Д. са започнало осъществяването на строежа. От доказателствата е видно, че сградата е построена по втора плоча/ към 2013г/ и не се обитава от никого. По този начин нивото до който този строеж е осъществен не представлява „груб строеж“ по смисъла на § 5, т.46 от ДР на ЗУТ. Давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от момента, в който договорът за учредяването на правото на строеж породи действие. Според чл.

153, ал. 2 ЗУТ разрешението за строеж губи действието си, ако в продължение на три години от влизането му в сила не е започнало строителството или в продължение на пет години не е завършен грубият строеж, освен ако не бъде 3 презаверено в едногодишен срок. В случая тези изисквания на закона не са изпълнение. Сградата към 12.10.2007г и към настоящият момент не е реализирано до етап „груб строеж“, поради което следва да се приеме, че правото на строеж, отстъпено от Община-Иваново на ответниците е погасено по давност. По делото липсват каквито и да било доказателства, а и конкретни твърдения от ответниците по този иск, че Държавата, респ. Община-Иваново недобросъвестно са създавали пречки за реализирането на правото на строеж в какъвто смисъл са наведените от тях доводи. С оглед изложеното предявеният от Община-Иваново установителен иск, че учреденото в полза на А. и Д. право на строеж на съществува поради погасяването му по давност е основателен. Районния съд е стигнал до същия извод, поради което решението му в тази част е правилно и следва да се потвърди.

По отношение на уважаване на насрещните искове, предявени от А. и Д. за заплащане на увеличената стойност на имота, вследствие подобренията в имота, изразяващи се в извършения строеж, решението е неправилно и следва да се отмени.

Осъществяването на строежа до нивото, на които е изграден, не представлява подобрение в държавния, сега общински имот. Същото с оглед нереализирането му в предвидените от закона срокове, представлява незаконен строеж, поради което няма как да се приеме, че с осъществяването му са извършени подобрения в имота. Още повече, че видно от Заповед № 4 от 03.04.2023г, издадена в производство по реда на чл.225 а от ЗУТ, на кмета на Община-Иваново е наредена да бъде премахната като незаконен строеж. Тази заповед е влязла в сила и следва да бъде съобразена от въззивния съд с оглед разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК. С оглед изложеното след като изграденото от ищците по насрещните искове не представлява подобрение, с извършването на тези строителни работи не се увеличава стойността на недвижимият имот, собственост на Община – Иваново, поради което исковете им за заплащане на по 15 000лв за всеки от тях, представляваща половината от сумата, с която се е увеличила стойността на имота, са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Като е стигнал до обратния извод, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, поради което в тази част решението следва да се отмени като неправилно.

С оглед изхода на спора и правилата на чл.78 ГПК- уважен установителен иск на Община-Иваново и отхвърлени насрещни искове на А. и Д., решението на първоинстанционния съд по отношение на присъдените в първата инстанция разноски следва да се отмени. А. А. и Д. Д. дължат изцяло направените от Община-Иваново разноски в първата инстанция разноски в общ размер на 1926.40лв, съобразно представеният списък за разноски, в която сума са включени 486.40лв деловодни разноски и 1440лв юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по правилата на чл.78, ал. 8 ГПК вр чл.37 ЗПП вр чл. 25, ал.1 и ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 360лв юрисконсултско възнаграждение за защита по иска, предявен от Община Иваново и по 540лв юрисконсултско възнаграждение за защита по двата насрещни иска. С обжалваното решение първоинстанционния съд е осъдил ответниците по установителния иск да заплатят на Община-Иваново разноски в общ размер на 586.40лв, поради което въззивният съд намира, че същите дължат още разноски за първата инстанция в размер на 1340лв.