Решение № 27 от 17.02.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Ямбол, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Я. В. Ангелова

Светла Р. Д. при участието на секретаря В.Д.Д. като разгледа докладваното от Я. В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20242300500395 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Д. Г. от с.***, общ.***, обл.****, подадена чрез пълномощника й адв. П.М. от АК- Ямбол, против Решение № 72 от 30.10.2024 г. на Тополовградския районен съд, постановено по гр. д. № 119/2024 г. по описа на този съд, с което са отхвърлени предявените от М. Д. Г. против Община Тополовград искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ- за признаване за незаконно на наложеното със Заповед № 269/09.04.2024 г. на Кмета на Община Тополовград дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение и отмЯ. на заповедта; за възстановяване на предишната й работа и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер общо на 3900 лв. и М. Д. Г. е осъдена да заплати на Община Тополовград направените по делото разноски в размер на 500 лв.

Оплакването във въззивната жалба е за недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Изложените в жалбата доводи за недопустимост са, че ТРС е допуснал в производството по делото да участва ненадлежно упълномощен процесуален представител на ответника- адв. Х., което е процесуално нарушение от категорията на съществените. Обжалваното решение се счита да е и неправилно, тъй като според въззивницата районният съд при постановяване му е разместил доказателствената тежест, като е възложил на ищцата да доказва, че е била на работното си място на датите, за които работодателят е твърдял обратното и във връзка с които твърдения е издадена обжалваната заповед за дисциплинарно уволнение. Поддържа се, че въззиваемата община не е доказала истинността на обстоятелствата, изложени в уволнителната заповед, като не е установила верността на констатациите по представените протоколи от различни дати.

Въззивницата счита, че неправилно и в противоречие със съдебната практика ТРС е приел, че съставените от комисията при община Тополовград протоколи, с които се констатират нарушения на трудовата дисциплина имат презумптивна доказателствена сила и 1 констатациите в тях е следвало да бъдат опровергани от ищцата, като в тази връзка въззивницата счита, че доказателствената тежест да установи извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина е на работодателя. Обжалваното решение се счита за необосновано поради незаконосъобразното тълкуване и прилагане на нормата на чл. 193, ал.1 от КТ от страна на районния съд. Поддържа се, че работодателят не е изпълнил задълженията си по чл.193, ал.1 от КТ, като не е изслушал въззивницата и не е приел писмените й обяснения.

Искането за даване на писмени обяснения се твърди, че е получено от работника по време на ползван отпуск поради временна неработоспособност, което е било пречка за явяването му пред работодателя за изслушване или представяне на писмени обяснения, а след завръщането на работа от ищцата не са били искани обяснения. Оспорени са като неправилни изводите на ТРС, че въззивницата е следвало да се яви пред работодателя за даване на обяснения по време на ползвания от нея отпуск поради временна неработоспособност, тъй като предписания й режим на лечение бил „свободен“, както и че срока за даване на обяснения е започнал да тече от датата на изпращане на съобщението за даване на обяснения, а не от датата на получаването на съобщението. Освен това се сочи, че заповедта за уволнение е била издадена на дата, на която въззивницата е бил в отпуск поради временна неработоспособност и й е връчена в първия ден след изтичане на този вид отпуск.

По тези съображения въззивницата моли за отмЯ. на решението на ТРС като недопустимо и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстнационния съд. В случай, че въззивният съд не приеме доводите й за недопустимост на постановеното решение, въззивницата настоява обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и необосновано, с постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, с присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В двуседмичния срок по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна- община Тополовград, не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

В о.с.з. въззивницата се представлява от пълномощника адв. П.М., който пледира за уважаване на жалбата, за отмЯ. на оспореното решение на ТРС като неправилно и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени като основателни и доказани, с присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Процесуалният представител на въззиваемата страна- адв. Х. в о.с.з. оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение, с присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, въззивният съд установи следното:

Производството пред Тополовгадския районен съд е образувано по искова молба на М. Д. Г. от с.***, общ.****, с която против община Тополовград, представлявана от кмета Б.Б., са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ- за отмЯ. като на незаконно уволнението на ищцата, възстановяване на ищцата на заеманата до преди уволнението длъжност- „технически сътрудник в кметство с. Срем“ и заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното й уволнение за период от шест месеца в размер на 3 900.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Според изложените в исковата молба твърдения, ищцата е работила в ответната община първоначално на длъжност „технически сътрудник в кметство с. Срем“, а в последствие е била преназначена на длъжност „работник озеленяване“. На 10.04.2024 г. й 2 била връчена Заповед № 269/09.04.2024 г. на кмета на община Тополовград, с която й е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“. Ищцата твърди, че не е извършила посочените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина, като е поддържала, че на посочените дата и часове е била на работното си място в с. Срем, оспорила е констатациите на комисията, назначена със заповед на кмета на община Тополовград, обективирани в протоколи за извършени проверки от назначена нарочна комисия от кмета на общината. Поддържала е, че работодателят не е изпълнил задълженията си по чл.193, ал.1 от КТ, тъй като преди да й наложи дисциплинарното наказание не я е изслушал и не е приел писмените й обяснения, а искането за даване на такива й е било връчено по време, в което ищцата се е намирала в отпуск по болест, което е било пречка да се яви пред работодателя за да бъде изслушана или да даде писмени обяснения, а след завръщането й на работа до нея не е било отправено ново искане за изслушване или даване на писмени обяснения.

Ответникът община Тополовград е оспорил предявените искове като неоснователни. Поддържал е становище за доказаност на извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина, установени при извършените от назначената от кмета на общината комисия проверки, резултатите от които били посочени в съставените протоколи.

Изложил е твърдения, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изпълнил задълженията си по чл.193, ал.1 от КТ, като е поискал от ищцата писмените й обяснения, като искането е получено от нея, но обяснения не са дадени устно или писмено.

След преценка на събраните по делото доказателства, ЯОС приема за установено следната фактическа обстановка:

По делото е установено, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, считано от 13.09.2021 г., възникнало на основание сключения между тях трудов договор № 264 от 13.09.2021 г., като ищцата е била назначена на длъжност „Техничедски сътрудник в кметство с. Срем“ за срок от една година- до 15.09.2022 г., при осемчасово работно време, който договор е бил трансформиран в безсрочен.

Със Заповед № 731 от17.11.2023 г., на основание чл.120, ал.1 от КТ работодателят е изменил едностранно характера на работата, като възложил на ищцата М. Г. да изпълнява длъжността „Работник, озеленяване“ за срок от 45 календарни дни. Заповедта, както и длъжностната характеристика за длъжността „Работник, озеленяване“ са връчени на работника на 17.11.2023 г.

Видно от приложената към трудовото досие на ищцата длъжностна характеристика за длъжност „Работник, озеленяване", основната цел на длъжността е изпълнението на функции и задачи по създаване, поддържане и опазване на зелените площи на общината. Като области на дейност в длъжностната характеристика са посочени: общинска инфраструктура- улици, тротоари, зелени площи и др. на територията на кметство с. Срем и изпълнение на други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността, посочени от кмета на община, секретаря на общината, началник на отдел „ОбСИР", кмета на кметство с. Срем. Преките задължения за длъжността, съгласно длъжностната характеристика, включват: засаждане и поддържане на фиданки и нискостеблени храсти; поддържане на тревни площи; опазване на тревни пощи от битови отпадъци; опазване на общинско имущество в кметство с. Срем, алеи и градини; опазване на тревни площи и имущество на Градски стадион- Тополовград; други конкретно възложени задачи, свързани с изпълняваната длъжност.

Със Заповед № 761 от 04.12.2023 г. кмета на община Тополовград е назначил комисия в състав: М.С., С.П. и Т.К.- тримата служители в община Тополовград, на които възложил да извършат проверка на място относно спазване на трудовата дисциплина от служителката М. Г.. С цитираните заповеди е разпоредил за резултатите от проверката да бъдат съставени протоколи, които да му бъдат докладвани.

3

По делото са приложени протоколи за извършени проверки за спазване на работното време на ищцата, подписани от членовете на комисията, в които е посочено, че при извършените на 04.12.2023 г. в 15.45 ч., на 05.12.2023 г. в 15.35 ч. и на 06.12.2023 г. в 15.45 ч. проверки на място за спазване на трудовата дисциплина от М. Г., комисията установила, че същата не е на работното си място.

С писмо вх. № 92-00-3053/08.12.2023 г., протоколите от 4, 5 и 6 декември 2023 г. са представени на кмета на община Тополовград, който на 08.12.2023 г. е разпоредил от работника да бъдат поискани писмени обяснения. До ищцата е изготвено и изпратено писмо изх. № 92- 00- 3054 от 08.12.2023 г., видно от което на основание чл. 193, ал.1 от КТ й е предоставена възможност в 3- дневен срок от получаването да представи писмени обяснения във връзка с извършените на 4, 5 и 6 декември 2023 г. проверки в посочените часове и неоткриване на ищцата на работното й място. По делото не е спорно, а това се установява и от приложеното към писмото известие за доставка, че поканата до ищцата за даване на писмени обяснения й е връчена на 13.01.2023 г.

Ищцата е представила пред работодателя болничен лист за временна неработоспособност с № Е20222094756 от 08.12.2023 г., който видно от отбелязването е входиран в община Тополовград с вх.№ 29-00-329/08.12.2023 г. в 11:09 часа. От същия се установява, че ищцата е в отпуск по болест за времето от 08.12.2023 г. до 21.12.2023 г., поставената диагноза е „Навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена", предписан е домашен- амбулаторен режим на лечение.

На 28.12.2023 г. ищцата е представила пред работодателя болничен лист с № Е20232939223 от 28.12.2023 г., издаден като продължение на първия, за периода от 22.12.2023 г. до 10.01.2024 г., в който е посочена същата диагноза и е предписан същия режим на лечение-домашен- амбулаторен.

На 15.01.2024 г. ищцата е представила пред работодателя болничен лист с № Е20211925299 от 09.02.2024 г., от който е видно, че й е разрешен отпуск за временна неработоспособност за времето от 11.01.2024 г. до 09.02.2024 г., поставената диагноза е „Разстройство в адаптацията", а предписания режим на лечение е свободен- с право да напуска населеното място в границите на РБ.