Решение № 70 от 06.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Стара Загора, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20255500500036 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл. и е във втора фаза на съдебна делба.

Образувано е по въззивна жалба на В. М. С., действащ, чрез адв. М. Д., срещу решение № 572/23.10.2024 г. по гр.д.№ 1960/2024 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отхвърлен предявеният от него срещу К. М.

М. и З. Н. М. иск за присъждане на сумата от 10000 лв., представляваща увеличение на стойността на притежаваният от тях недвижим имот вследствие на извършени от С. в имота в качеството му на владелец подобрения.

С жалбата решението се обжалва като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като се излагат конкретни оплаквания за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелствата дали В. С. е бил владелец на имота и дали е извършил твърдените от него подобрения.

Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявеният иск бъде уважен, а на въззивника бъдат присъдени разноските в производството.

В законоустановения срок въззиваемите К. М. М. и З. Н. М., действащи чрез адв. С. Г.-Чернева, са подали отговор на жалбата, с който са я оспорили като неоснователна.

Изложили са доводи, че първоинстанционният съд е направил обосновани изводи относно обстоятелствата между страните да е бил сключен 1 договор за наем, в изпълнение на задължението си за плащане на наем по който В. С. е помогнал на К. М. М. в извършването на ремонтните дейности, както и относно недоказаността на твърденията на ищеца да е закупил строителни материали, които да са били вложени при извършването на ремонта.

Сочат, че собствени на ищеца /сега въззивник/ са единствено конкретни движими вещи, до които ответниците /сега въззиваеми/ не са препятствали достъпа на С..

Претендира се потвърждаването на обжалваното решение и присъждането на сторените във въззивното производство разноски.

В съдебно заседание въззивникът не се явява лично и не се представлява от пълномощника си – адвокат.

Въззиваемите се представляват в откритото съдебно заседание от пълномощника си – адвокат, чрез когото оспорват жалбата и пледират за потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на разноските във въззивното производство.

След запознаване твърденията и възраженията на страните, въз основа на събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от В. М. С. срещу К. М. М. и З. Н. М., с която е предявил иск за присъждане при условията на пасивна солидарност на сумата от 10000 лв., представляваща увеличение на стойността на притежаваният от тях недвижим имот вследствие на извършени от С. в имота в качеството му на владелец в имота подобрения.

Ищецът е изложил твърдения, че в периода от м.април 2016 г. до м. май 2018 г. със знанието и без противопоставянето на К. М. М. е извършил със свои средства и труд ремонт на втория жилищен етаж на притежаваната от двамата ответници къща в гр.К., като е направил електрическа и В и К инсталации, направил е шпакловка и замазка по стените и подовете, закупил е и е поставил ламиниран паркет – 40 кв.м., закупил е и е поставил таван тип „хънтър“ в банята -12 кв.м., закупил е и е поставил три броя интериорни врати, закупил е и е монтирал обзавеждане за тоалетна и баня, а именно: тоалетна чиния, казанче, душ, шкаф с огледало; обособил е , измазал е и е обзавел хол, спалня, кухня, баня, дрешник, две тераси и коридор.

За същия период от време ищецът, заедно с ответника М., е направил ремонт и на обитаваният от ответника първи етаж от къщата, като двамата заедно са прекарали отопление – камина, водна риза и радиатори на втория и третия етаж на къщата, сменили са целия водопровод, разчистили са двора, съборили са стара кирпичена къща, направили са външна изолация от стиропор на цялата къща.

Ищецът твърди, че заедно с приятелката си е живял в къщата за времето 2 от м.май 2018 г. до м. март 2019 г., както и че вследствие на извършените от него ремонтни дейности на втория жилищен етаж на къщата е извършил трайни подобрения на обща стойност от 10 000 лв.

Твърди, че във връзка с ремонта е закупил МПС, движими вещи и консумативи на обща стойност от 3800 лв.

Претендира солидарното осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 10 000 лв., представляваща стойността на извършените от него подобрения в имота.

С отговора на исковата молба ответниците са оспорили иска, като са възразили, че между ищеца С. и ответника М. е имало уговорка, по силата на която М. разрешил на С. да живее на втория жилищен етаж от къщата му, при условие, че му помогне при извършването на ремонтните дейности.

Въз основа на тази уговорка С. и М. извършили заедно ремонта на първия жилищен етаж на къщата, при който ищецът само помагал с труд, а всички материали били закупени от ответника.

Ремонтните дейности на втория жилищен етаж били извършени от ищеца С., т.к. по силата на уговорката му с М., той е следвало да живее на този етаж.

Оспорва се извършването от страна на ищеца на почистване на двора, събаряне на стара кирпичена сграда, изграждане на електрическа инсталация.

Оспорва се, че отоплителната инсталация и външната изолация на къщата са били направени от ищеца, като се излагат доводи, че тези СМР са били извършени от ответника М., с негови средства, като ищецът единствено бил помогнал с труд при направата на изолацията на едната от стените на къщата.

Оспорва се, че СМР на втория жилищен етаж са били извършени от ищеца и материалите са били закупени с негови средства, като са изложени доводи, че всичко необходимо като материали е било закупено от М., а самите ремонтни дейности са били извършени от двамата.

От твърдените от ищеца СМР действително от него били извършени поставянето на ламиниран паркет – 40 кв.м, поставяне на таван тип „хънтър“ в банята - 12 кв.м., поставяне на три броя интериорни врати, закупил и монтирал обзавеждане за тоалетна и баня : тоалетна чиния, казанче, душ, огледало с шкаф, по отношение на които между страните имало висящ съдебен спор за премахването им от имота на ответниците.

Оспорва се извършването на подова замазка на втория жилище етаж от къщата и на поставянето на подово покритие на терасите на етажа.

Досежно твърдените като закупени във връзка с ремонта МПС, движими вещи и консумативи, се оспорва, че част от тях не са били закупувани, по отношение на МПС се сочи, че същото е собственост на ищеца, който не желае да си го вземе от имота на ответниците, въпреки, че е бил канен за това, а по отношение на друга от вещите – циркуляр, се възразява, че тази вещ е оставена от ищеца на ответника М. в изпълнение на уговорка между тях С. да ползва дървата за огрев на М., докато живее в имота.

3

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска като неоснователен, като е приел, че В. С. не е бил владелец, а за периода от м.май 2018 г. до м.март 2019 г. е ползвал втория жилищен етаж на къщата на основание устен, неформален, специфичен договор с ответника К. М. срещу поетото задължение да помага в ремонтните дейности в имота, като в изпълнение на този договор ищецът помогнал с труд при извършването на конкретните СМР, за които материалите били закупени от ответника М..

Приел е, че със средства на ищеца са били закупени три броя врати, ламиниран паркет, таван тип „хънтър“ в банята и обзавеждане за тоалетна и баня, които обаче не са били поставени и достъпът на ищеца до тях, както и до МПС, не се препятства от ответниците. Приел е, че не е доказано по делото ищецът да е участвал при закупуването на материалите за извършените в имота СМР, а е участвал единствено с личен труд, който обаче е бил възмезден чрез ползването на втория етаж от къщата за периода от м.май 2018 г. до м. март 2019 г.

Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са подробни и изчерпателни, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

В производството пред първоинстанционния съд безспорно е установено, че на 20.05.2016 г. въззиваемата З. Н. М. е закупила недвижим имот в гр. К., представляващ дворно място и построените в него двуетажна къща, второстепенна сграда, подобрения и трайни насаждения.

Въззиваемият К. М. М. признава, че е станал съсобственик на този имот заедно с майка си З. Н. М., след смъртта на неговия баща и неин съпруг.

Установено е, че след закупуването на имота в същия са били извършени редица ремонтни дейности, материалите за които са били закупени от К. М.

М., съгласно представените от него писмени доказателства, подкрепени от събраните по негов почин свидетелски показания.

Установено е също така, че В. С. и К. М. са били близки приятели и са се договорили да правят съвместен бизнес. Във връзка с този техен план за съвместен бъдещ бизнес и т.к. С. желаел да си закупи имот, а М. притежавал процесния такъв, двамата се уговорили заедно да направят ремонт на къщата, като М. ще предостави на С. втория жилищен етаж за ползване без последният да заплаща наем.

Въззивникът признава в дадените пред първоинстанционният съд обяснения, че за извършването на отделните ремонтни дейности и двамата с М. са полагали труд, като С. твърди да е закупил необходимите материали за ремонта на втория етаж, а М. – всички останали материали.

Въззиваемият М. признава в обясненията си пред съда, че С. и живял на втория етаж от къщата в периода от м.май 2018 г. до м. март 2019 г., като във връзка с пригаждането му за обитаване от лятото на 2017 г. заедно с въззивника са извършвали ремонтни дейности. Признава, че една част от материалите - три броя интериорни врати, ламиниран паркет, таван тип „хънтър“ в банята и обзавеждането за тоалетна и баня, са били закупени от В.

4

С., но след напускането му на имота е следвало да си ги вземе.

Въззивният съд приема, че освен обхванатите от признанието на въззиваемия, необходимите за извършването на ремонтните дейности в имота, в т.ч. и на втория жилищен етаж, материали са били закупени със средства на К. М., т.к. В. С. не е доказал при условията на пълно и главно доказване твърденията си той да е вложил средства за закупуването им. В тази връзка съдът не кредитира показанията на разпитаните по почин на въззивника свидетели в тази им част, т.к. липсват надлежни писмени доказателства свидетелката Д. Д. да е теглила банков кредит, със средства от който да са били закупувани материали за извършените на втория етаж СМР, освен тези, които не са спорни между страните.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на изводите на първоинстанционният съд относно обстоятелствата дали В. С. е бил владелец на имота и дали е извършил твърдените от него подобрения.

Анализът на доказателствата по делото обуславя извод, че В. С. не е бил владелец на имота, т.к. упражняваната от него върху втория етаж от къщата фактическа власт не е била с намерение за своене и това се потвърждава изцяло и от неговите обяснения пред първоинстанционния съд, наред с останалите събрани гласни доказателства.

За да се счита за владелец въззивникът е следвало да упражнява фактическата си власт върху чуждия имот с намерение за своене, което е следвало да демонстрира на собствениците на имота, а по делото липсват ангажирани от негова страна каквито и да са доказателства той да е извършил някакви фактически действия, посредством които да е манифестирал спрямо З. Н. М. и К. М. М. такова намерение.

Обстоятелството, че е извършил някакви ремонтни дейности в имота не сочат на намерение за своене, при все че същите са били извършени заедно с К. М. М. и при наличието на съгласие помежду им за извършването им.