Определение № 2434 от 30.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2434 гр. София, 30.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Десислава Добрева Частно касационно търговско дело № 20258003900680 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Инфра Експерт“ АД срещу определение № 3210/12.12.2024 г. по в. ч. гр. д. № 3290/2024 г. на Апелатвен съд София, с което е потвърдено определение № 3539/16.09.2024 г. по т. д. № 418/2024 г. на Софийски градски съд за отказ да бъде възстановена половината от внесената от дружеството държавна такса по делото на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.

Жалбоподателят изразява становище за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на материалния закон. Претендира достъп до касационен контрол като формулира въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: “Подлежи ли на възстановяване държавна такса и в какъв размер в полза на ищеца, съгласно чл. 78, ал. 9 от ГПК (в редакцията й след изменението и допълнението с ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г. и след решение № 11 от 1 юли 2024 г. по конституционно дело № 11 от 2024 г. на КРБ), когато страните са сключили споразумение и производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска в резултат на това споразумение?“.

Ответната страна – Агенция пътна инфраструктура – не депозира отговор на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално 1 допустима.

С обжалваното определение е потвърдено определение на Софийски градски съд за отказ на касатора, в качеството му на ищец, да бъде възстановена половината от внесената по делото държавна такса на основание чл. 78, ал. 9 ГПК. В мотивите на въззивното определение съдът е отчел, че след приключване на размяната на книжа е постъпила молба, с която ищецът е заявил оттегляне на исковата си молба поради сключена с ответника извънсъдебна спогодба, което е обусловило прекратяване на делото в приложение на чл. 232 ГПК. Посочил е, че за приложението на чл. 78, ал. 9 ГПК е необходимо страните да сключат съдебна спогодба, одобрена с определение на съда, имащо силата на съдебно решение, каквато спогодба в настоящия случай не е налице. Подчертал е, че разширително тълкуване на чл.

78, ал. 9 ГПК по отношение на извънсъдебната спогодба не е допустимо.

Касационното обжалване предполага подробно аргументирано от касатора наличие на някое от основанията за факултативен или директен достъп до касационен контрол, като според разясненията в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, касационната инстанция следи служебно единствено за пороците нищожност и недопустимост. В случая жалбоподателят поставя въпрос относно правните последици на сключена между страните извънсъдебна спогодба, обусловила прекратяване на делото поради оттегляне на иска, и възможността за възстановяване на половината от внесената държавна такса. Той отговаря на общата предпоставка за достъп до факултативен касационен контрол, тъй като е включен в предмета на процесуалния спор и е обусловил изводите на въззивната инстанция.

Неудовлетворен се явява обаче соченият от жалбоподателя допълнителен селективен критерий – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. За да е налице това основание за достъп до касация, разглеждането му следва да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени – т. 4 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС. Вярно е точно обратното – разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК е ясна и непротиворечива, а създадената по приложението й практика не се нуждае от промяна или осъвременяване. Нормата в относимата към настоящия процесуален спор част (чл. 78, ал. 9, предл. 1 ГПК) не е претърпяла изменения от приемането й, поради което създадената съдебна практика по приложението й запазва своята актуалност – определение № 234 от 25.02.2011 г. по ч. т. д. № 121/2011 г. на ВКС, II т.о., определение № 163 от 27.02.2019 г. по ч. т. д. № 368/2019 г., на ВКС, II т.о., определение № 1121/30.04.2024 г. по т. д .№ 1528/2023 г. и др. С посочените актове се приема, че разпоредбата на чл. 78, ал. 9 от ГПК визира като основание за връщане на внесената такса само съдебната спогодба по смисъла на чл. 234 от ГПК, не и извънсъдебното споразумение между страните, тъй като по този начин 2 законодателят стимулира приключването на спора чрез взаимни отстъпки по договорен път, изхождайки от принципното становище, че вероятността за изпълнение на съдебната спогодба, имаща правните последици на влязло в сила решение, е много голяма.

Тъй като не са налице предпоставките за достъп до касационен контрол, такъв следва да бъде отказан.

С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение

3210/12.12.2024 г. по в. ч. гр. д. № 3290/2024 г. на Апелативен съд София.

Определението е окончателно.

№

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3