Определение № 1770 от 29.10.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1770 гр. Варна, 29.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Частно наказателно дело № 20263110204541 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 213, ал. 5, вр. ал. 4 от НПК.

Образувано е по жалба на В. М. К. против Постановление на *** от 18.07.2024г. по преписка *** по описа на ***, с което е потвърдено Постановление на РП Варна от ***, с което е отказано да се образува досъдебно производство по *** по описа на РП Варна.

По същество това означава, че РС - Варна е сезиран с жалба от посочените по-горе лица срещу Постановлението на ***, с което е потвърдено постановление на РП Варна за отказ да се образува досъдебно производство.

В жалбата се иска да се отменят постановленията на *** и РП Варна, като неправилни. Излагат се доводи за осъществен състав на престъпление по чл.2090 от НК.

След запознаване с материалите по делото съдът установи следното:

Жалбата се явява процесуално недопустима по смисъла на чл. 213, ал.

4 от НПК, като съображенията на съда са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 4 от НПК, потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, както и за изрично изброени в посочената разпоредба други престъпления, подлежи на обжалване от лицата по ал. 1 /пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението/ пред съответния първоинстанционен съд в 7 дневен срок от получаване на преписа от постановлението на прокурора от горестоящата прокуратура. А съгласно ал. 5 на чл. 213 от НПК, при обжалване 1 на потвърдено от по-горестояща прокуратура постановление за отказ да се образува досъдебно производство, съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпването на материалите по преписката, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство с определение, което е окончателно.

Подадената жалба от страна на В. К. до РП Варна въз основа на която е образувана проверката, касае единствено данни за осъществен състав на престъпление по чл. 209 от НК. В тази посока е и извършената проверка. В постановлението си за отказ да се образува досъдебно производство прокурора е изложил доводи относно именно това деяние.

По делото липсва документ удостоверяващ датата на която К. е получил копие от постановлението на ***, макар да има ясни данни, че то му е било известно още през юни месец 2026г., когато е изготвил и жалба до АП Варна срещу него. Липсата на документ удостоверяващ връчването мотивира настоящия състав да се произнесе по жалбата.

В хода на проверката извършена по подадени сигнал от В. К. не са установени данни за извършено престъпление от общ характер.

При упражняването на съдебен контрол по реда на чл. 213, ал. 4 и сл.

НПК обхватът на проверката е съсредоточен относно обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора в хипотезата на потвърждаване на същото от прокурор от по-горна прокуратура. В този смисъл преценката на съда изисква да се направи анализ на материалите по преписката, както и да се установи дали са събрани и проверени всички възможни и необходими данни при проверката, съответна на тях ли е приетата от прокурора фактическа обстановка, както и дали са правилни направените правни изводи, че именно вписаните в подадения сигнал факти очертават обхвата на проверката. Очевидно описаните в сигнала факти са възприети от ВРП, което се подкрепя и от приобщените писмени материали, като именно тези факти по мнение на държавното обвинение не съдържат достатъчно данни за евентуално извършено престъпление, предопределящо и възможността за образуване на ДП.

При така представените материали по делото, съдът намира обжалваното Постановление за отказ за образуване на наказателно 2 производство за обосновано и законосъобразно. Същото носи изискуемото формално съдържание и реквизити и е издадено от компетентен орган.

Съгласно разп. на чл. 207, ал. 1 НПК, за да се образува ДП е необходимо да са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. В случая законен повод по смисъла на закона е наличен, доколкото е налице подаден сигнал до прокуратурата.

Липсва обаче втората предпоставка за образуване на ДП, а именно достатъчно данни за извършено престъпление. Липсват данни, създаващи вероятно предположение за извършено престъпление, свързано с твърдяното от жалбоподателя поведение на други лишени от свобода с което е осъществен състава на чл.209 от НК.

В допълнение и в отговор на наведени с жалбата възражения съдът подчертава следното:

Изложеният в проверяваните постановления анализ е обоснован и категорично изразява формираното вътрешно убеждение на съответния прокурор. Последният излага фактически и доводи в контекста на соченото в сигнала престъпление по чл. 209 НК.

Описаните в настоящата жалба факти относно размилите се събития са идентични с тези подадени в предходните жалби до прокуратура. Фактите са коректно проверени и са събрани нужните данни за тях. Приложен е договора за консултантска услуга, безспорно неподписан от К., но въз основа на него са били инициирани отношенията между страните включително и плащане. Приложена е и писмената комуникация между страните. По същината си консултантския договор и включените в него клаузи съответстват на договореностите между страните и започналото изпълнение на поръчката.

Качеството на изпълнение и възникнали недоразумения или други възражения относно начина на събиране на документи е елемент на договорните отношения възникнали между страните. Принципно договорите могат и да се устни, не е необходимо до има писмен акт, а в тази посока и е извършеното плащане от страна на К.. Факт е че между страните са налице облигационни отношения и спор по тяхното изпълнение, поради което и правилно прокурора е прел, че са налице гражданско-правни отношения.

При това положение отразените в проверяваното Постановление на ВРП аргументи за твърдяното престъпление са напълно правилни и изцяло 3 споделими. Т. е. процесуалният закон е приложен правилно – от страна на прокуратурата са извършени действия за изясняване на фактите; същите са коректно пресъздадени и правилно анализирани; фактически и правно е обоснован изводът за липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

Тъй като се сочи, че е осъществен състав на престъпление по чл. 209 от НК то следва са се разгледат и неговите особености: Обект на престъплението е гарантираното от закона право за разпореждане въз основа на свободно и съзнателно взето решение. Ако е бил осъществен състава на престъплението измама то биха били нарушени обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване правото на собственост върху недвижими вещи - в конкретния случай с деянието е евентуално би се засегнато правото на пострадалите да получат имота за които са заплатили или купувача е бил въведен в заблуждение относно продажбата на имота.

Измамата по чл.209, ал.1 от НК е престъпление против собствеността.

Непосредствен обект на посегателство са обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване правото на собственост върху движими и недвижими вещи, както и гарантираното от закона право за разпореждане с имущество въз основа на свободно и съзнателно взето решение. С това престъпление се въздейства пряко и непосредствено както върху едно друго физическо лице, така и върху имуществото, върху което това лице има фактическа власт. Изпълнителното деяние се изразява в противоправно мотивиране на този, който има фактическа власт върху предмета на посегателство. Измамата е резултатно престъпление, като увреждащия резултат се изразява в причиняването на имотна вреда, т.е. в неблагоприятно изменение в чуждото имущество. Тази имотна вреда е настъпила в следствие на това, че лицето, което владее имуществения предмет на престъплението и което е противозаконно мотивирано за това, върши с него акт на фактическо или юридическо разпореждане. Този акт именно е пряката причина за настъпване на съставомерните последици. От субективна страна с измамата се преследва користна цел – да се набави за дееца или за трето лице имотна облага.

Няма събрани преки или косвени доказателства за това тъжителят да е бил въведен в заблуждение при представяне на договора и превеждане на първоначалната сума по него. Няма спор, че изпълнителите са имали възможност да изпълнят поетите ангажименти и са започнали изпълнение на поетия ангажимент. Начина на изпълнение на договорни отношения не е елемент на състава на престъплението по чл. 209 от НК. Спорните гражданско правни отношения следва да се уредят по исков ред.

При така представените материали по делото, съдът намира 4 обжалваното Постановление за отказ за образуване на наказателно производство за обосновано и законосъобразно. Същото носи изискуемото формално съдържание и реквизити и е издадено от компетентен орган. Всичко горепосочено е отчетено от държавното обвинение и е обсъдено в мотивационно-съобразителната част на проверяваните Постановления.

Установеното при проверката и направените изводи не противоречат на взаимната връзка между отделните данни.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на РП - Варна от ***, с което е отказано да се образува досъдебно производство по ***, което е потвърдено с Постановление на ОП - Варна от 18.07.2024г. по преписка ***.

Определението е окончателно.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5