Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 300 от 25.11.2024, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Административно наказателно дело 1322/2024
Вид
Решение № 300
Подписан
25.11.2024
В сила
30.12.2024
Състав
БИЛЯНА ДИНЕВА ОРТАКЧИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. К., 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20245510201322 по описа за 2024 година Обжалвано е наказателно постановление №24-2300187 от 19.10.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-С.З., с което на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.415,ал.1 от КТ на „М.м.“ ООД с управител Л. Р. М. е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

Жалбоподателя „М.м.“ ООД гр.К., недоволен от наложеното му наказание, чрез адв. Д.Д., моли съда да отмени обжалваното от него наказателно постановление. Оспорва извършеното нарушение и излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Претендират се разноски.

В с.з. жалбоподателят „М.м.“ ООД редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна се представлява в с.з. от ст. юрисконсулт Д.Л., която намира жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното НП. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като извърши цялостна проверка на Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и Наказателното постановление /НП/, и обсъди всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното :

Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – Наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, въззивната жалба е ЧАСТИЧНО

1

ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказващият орган приел за установено, че при извършена проверка на 05.09.2023г. в дружеството-жалбоподател в офис на управителя в гр.К., ул.„С.“ №**, ет.**, офис ** и на 20.09.2023г. в Дирекция „Инспекция по труда“ по представени документи било установено, че дружеството „М.м.“ ООД, в качеството на работодател не е изпълнило в срок задължително предписание, дадено от контролния орган Дирекция „Инспекция по труда“-С.З. на основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ с Протокол за извършена проверка № ПР2316729, получен на 07.06.2023г. - Предписание №12, а именно : „Работодателят „М.м.“ ООД, да плати на А.И.З. парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност при прекратяване на трудовото правоотношение с работника със Заповед №35 от 18.06.2020г., съгласно изискванията на чл.228, ал.3, във вр. с чл.224, ал.1 от КТ“ със срок за изпълнение 18.07.2023г., в нарушение от 19.07.2023г. Прието било от АНО, че с бездействието си жалбоподателя е нарушил чл.415, ал.1 от КТ.

Описаната фактическа обстановка се установява от Наказателно постановление №24-2300187/19.10.2023г., АУАН №24-2300187/20.09.2023г., Синтетична хронологична ведомост на „М.м.“ ООД-К., Платежно нареждане до ЦКБ от 05.09.2023г., Запорно съобщение по изпълнително дело №20168650400310, Платежно нареждане от 08.08.2023г., Протокол за извършена проверка №ПР2316729/07.06.2023г., 2 бр. сигнали /жалби/ от 26.07.2023г. и от 04.05.2023г. за нарушение на трудовото законодателство, Заповед №39/03.05.2023г., Трудов договор №35/20.11.2020г. и показанията на св. Д. Б. Д. /в с.з. от 05.11.2024г./, които кореспондират напълно помежду си.

Не се споделят повечето от възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на НП. За съда не е налице нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН - НП съдържа времето, мястото и начина на извършване на нарушението. Съставът на нарушение не задължава АНО да посочва в обстоятелствената част на НП размера на обезщетението - достатъчно е посочването, че обезщетението за платен отпуск е във връзка прекратяване на трудовото правоотношение. За съда е безспорно, че „М.м.“ ООД е извършило вмененото му административно нарушение – не е изпълнило в срок /до 18.07.2023г./ даденото му Предписание №12 с ПИП №ПР2316729 от 07.06.2023г., съставляващо принудителна административна мярка по смисъла на чл.404, ал.1, т.12 от КТ. Следователно доказано се явява наличието на съставомерно от обективна страна деяние и съответно извършеното от жалбоподателя „М.м.“ ООД-К. административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ като основание за налагане на административна санкция. Не могат да бъдат споделени доводите на санкционираното дружество, че доколкото с ПИП са му били дадени няколко отделни предписания за отстраняване на констатирани нарушения на трудовото законодателство, сред които и процесното, всички те съставляват една ПАМ по смисъла на чл.404, ал.1 от КТ, неизпълнението на която съставлява едно административно нарушение, наказуемо съответно с налагането на една санкция, поради което в случая наложените осем 2 наказания за неизпълнените осем предписания, съставляващи една ПАМ, било незаконосъобразно. Работодателят не е изпълнил Предписание №12 по Протокол за извършена проверка № ПР2316729 от 07.06.2023г. - в определения в предписанието срок за това – до 18.07.2023г., съставляващо принудителна административна мярка /ПАМ/, по смисъла на чл.404, ал.1, т.12 от КТ. Не е пречка и не следва да се счита за едно нарушение обстоятелството, че в един протокол са дадени множество предписания. Нарушителят може да изпълни (неизпълни) някое от предписанията, а други не. В случая се касае за индивидуален подход на АНО и затова той е наложил наказание за всяко едно неизпълнено предписание. Съответно неизпълнението на всяко отделно предписание – ПАМ по чл.404, ал.1, т.12 от КТ, представлява отделно административно нарушение, наказуемо с налагането на предвидената за това нарушение административна санкция. В случая не са налице хипотезите на чл.404, ал.3 и ал.4 от КТ, защото не се касае за прекратяване на правоотношение, свързано с държавна служба и не е налице спор пред съда.

Описаната фактическа обстановка не се оспорва с жалбата, поради което следва да се направи извод, че „М.м.“ ООД - К. е извършило вмененото му административно нарушение. Последното обаче представлява маловажно нарушение по смисъла на чл.415в от КТ. Съвкупната преценка на приобщените към доказателствения материал : Синтетична хронологична ведомост на „М.м.“ ООД-К., Платежно нареждане до ЦКБ от 05.09.2023г., Запорно съобщение по изпълнително дело №20168650400310, Платежно нареждане от 08.08.2023г., позволява да се направи извод, че на 08.08.2023г., т.е. 20 дни след изтичане на срока за изпълнение на процесното Предписание №12 по ПИП № ПР2316729 от 07.06.2023г. и повече от месец преди датата на съставяне на АУАН, работодателят „М.м.“ ООД, с оглед на получено от него запорно съобщение от 06.01.2023г., е превел по изпълнително дело, образувано срещу работника А.И.З., дължимото на последния обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност при прекратяване на трудовото му правоотношение със Заповедта.

Тези данни, кореспондиращи с показанията на актосъставителя Д. Д., разпитан като свидетел във въззивното производство, недвусмислено сочат, че предписанието е било изпълнено преди констатиране на нарушението при извършената от контролните органи проверка на 05.09.2023г., т.е. нарушението е отстранено преди неговото установяване- преди съставяне на АУАН №24-2300187 от 20.09.2023г. и респективно преди издаване на НП. От неизпълненото в срок предписание при извършено изпълнение с по-малко от месец закъснение не са произтекли вредни последици за работника обезщетението е преведено на законово основание по изпълнително дело за погасяване на негови задължения, т.е. в полза на работника.

Следователно в случая е налице основание за прилагане на чл.415в, ал.1 от КТ, предвиждащ значително по-леко по размер наказание (имуществена санкция от 100 до 300 лв.) от предвиденото в чл.415, ал.1 от КТ (имуществена санкция от 1500 до 10 000 лева). Ето защо и тъй като не е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, настоящият състав, при доказаността на фактическото обвинение за извършено от работодателя 3

„М.м.“ООД нарушение на трудовото законодателство, намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН - да измени наказателното постановление при прилагане на закон за по-леко наказуемо нарушение, при преквалифициране на нарушението по по-леко наказуемия състав, а именно на чл.415в, ал.1 от КТ.

При този изход на спора, е основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбите на чл.63,ал.5 от ЗАНН и чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.3 от НПК, като съобразно чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, то следва да е в размер на 80 /осемдесет/ лева, съобразно размера на действително свършената работа от юрисконсулт по делото.

Предвид изложеното дотук и на основание чл.63, ал.7, т.1, вр. ал.2, т.4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №24-2300187 от 19.10.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-С.З., с което на „М.м.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.К., ул.

„Б.К.“ №**, вх.**, ап.**, с управител Л. Р. М., за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ и на основание чл.416,ал.5, във връзка с чл.415, ал.1 от КТ, е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1500 лева, както следва :

НАЛАГА на „М.м.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.К., ул.„Б.К.“ №**, вх.**, ап.**, с управител Л. Р. М., за нарушение на чл.415в, ал.1 от КТ, административно наказание - имуществена санкция в размер на 100 /сто/ лева.

ОСЪЖДА „М.м.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.К., ул.„Б.К.“ №**, вх.**, ап.**, с управител Л. Р. М., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - С.З. юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд град С.З. в 14 дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4