Решение № 756 от 05.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 756 гр. Пловдив, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20235330200754 по описа за 2023 година Обжалвано е Наказателно постановление № 82 от 16.12.2022 г. издадено от Началник сектор ,,Охранителна полиция‘‘ в Трето РУ към ОДМВР гр.

Пловдив с което на Н. Т. Ф. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 2000 лева за извършено от нея нарушение по чл. 5б, ал. 3 от Закона за закрила на детето.

Жалбоподателката Н. Ф., чрез процесуалния представител адв. П. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че не се установявало извършването на нарушението и поспециално на кое лице е била продадена алкохолна напитка, доколкото били установени няколко момичета. Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпрати представител.

Депозира становище с което оспорва подадената жалба, намира същата за неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Пловдивски районен съд след като взе предвид доводите и възраженията на страните и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е подадена от страна разполагаща с право за това, срещу подлежащо на обжалване НП, в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима, разгледана по същество се явява основателна.

В конкретния случай жалбоподателката е била санкционирана за това, че на 02.12.2022 г. около 10:00 часа в гр. Пловдив, ул. ,,Барикадите‘‘ № 2, като ** в магазин – супермаркет ,,Комбина‘‘, собственост на фирма КомбинаФ ООД е продала алкохолна напитка – 1 брой бутилка водка марка ,,Флирт‘‘ 700 мл на непълнолетната Н.М.Х. с ЕГН: ********** на стойност 9,99 лева.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят И. П., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че се сеща за случая. На процесния ден били установи четири лица в нетрезво състояние, като всичките нямали навършени 18 години. Две от лицата били закупили алкохол от жалбоподателката в процесния магазин, като конкретното лице което било осъществило това било установено като ,,Н.‘‘.

Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представените копия от Заповеди се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 5б, ал. 3 от Закона за закрила за детето предвижда, че се забранява предлагането и продажбата на алкохолни напитки, тютюневи и свързани с тях изделия и изделия за пушене, различни от тютюневи изделия, на деца.

Съдът намира за неоснователно наведеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателката възражение в насока, че не се установява на кое лице е било конкретно продаден процесния алкохол, доколкото били няколко лица, тъй като показанията на актосъставителя бяха в насока, че от разговорите с лицата е установил, че алкохолът е бил продаден на Н. Х..

За да е осъществен съставът на нарушението по чл. 5б, ал. 3 от Закона 2 за закрила на детето е необходимо дадено лице да продаде алкохолни напитки, тютюневи и свързани с тях изделия и изделия за пушене, различни от тютюневи изделия, на деца.

Абсолютно никъде, обаче в АУАН и НП не е посочено, че лицето Н. Х. е дете по смисъла на чл. 2 от Закона за закрила на детето.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.

Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия 3 правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който деецът бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналогът в административно-наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН, ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни признаци на съставомерните фактически признаци, които да позволят обоснована преценка извършено ли е административно нарушение или не.

Тези трайно установени принципни положения в практиката бяха препотвърдени с имащото базисно значение ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020, с което се прие, че районният съд има възможност да преквалифицира извършеното, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но само ако в АУАН и НП надлежно са посочени всички съставомерни факти.

Точно такъв е и процесния случай - нито едно от тези съставомерни обстоятелства не е намерило отражение в АУАН и НП, като липсата им поставя:

-дееца в положение да гадае кои са фактическите положения, въз основа на които вече е наказан;

-съдът пред необходимостта, за да провери съставомерността на деянието едва на етап съдебно следствие да извлича от доказателствата по делото факти, които до този момент не са въведени по надлежния ред в обхвата на административното обвинение.

4

В случая констатираните пороци при описания на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС, всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.

Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д.

№ 60/77 г., ОСНК на ВС.

В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.

Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, то института на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.

Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен съд,

От всичко гореизложено следва, че за съда не съществува възможност да потвърди НП въз основа на нови съставомерни фактически положения, които са разкрити или доуточнени за първи път на етап съдебно следствие и които не са надлежно предявени на дееца с АУАН и НП. Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат да бъдат извличани 5 по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото.

Допуснатият порок е съществен и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В случай, че не се споделят горепосочените доводи, Съдът намира, че има извършено от жалбоподателката Н. Ф. нарушение и същото е правилно относимо към нарушената материална норма на чл. 5б, ал. 3 от Закона за закрила на детето и размерът на наложеното наказание глоба от 2000 лева е минимумът предвиден в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 Закона за закрила на детето.

По разноските:

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателката Н. Ф. следва да бъдат присъдени направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение по делото. По делото са налице доказателства са заплатено от последната адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева, което и минимумът предвиден в Наредбата.

Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 82 от 16.12.2022 г. издадено от Началник сектор ,,Охранителна полиция‘‘ в Трето РУ към ОДМВР гр.

Пловдив с което на Н. Т. Ф. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 2000 лева за извършено от нея нарушение по чл. 5б, ал. 3 от Закона за закрила на детето.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР гр. Пловдив да заплати на Н. Т. Ф. с ЕГН: ********** сумата в размер от 500 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.