Решение № 67 от 11.03.2021, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ 67

11.03.2021 г., гр. Добрич

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - Добрич, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, I състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА И. при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 169 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от „***" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: обл. Добрич, гр. Добрич, бул. „****" № 4, представлявано от управителя на дружеството, Ч.М.А., чрез адв, Н.С.Ч., член на Адвокатска колегия - Варна, против Ревизионен акт (РА) № Р- 03000819004394-091-001/ 06.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение №22/18.03.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Варна при ЦУ на НАП.

С жалбата се иска отмяна на оспорения Ревизионен акт като незаконосъобразен.

Жалбоподателят не е съгласен с констатациите, изложени от органа по приходите и определените с РА задължения.

Счита, че в хода на ревизията са допуснати съществени нарушения на установените процесуални правила и принципи и неправилно приложение на материалния закон, че ревизиращият екип е формирал своето предложение за определяне на данъчни задължения на ревизираното лице при неизяснена фактическа обстановка и в резултат на неправилно прилагане разпоредбите на материалния закон.

Твърди, че ревизиращият екип не е установил в пълнота всички факти и обстоятелства от значение за ревизионното производство.

Не е изследвал и анализирал всички представени от страната доказателства, както и тези, събрани в хода на насрещните проверки на предходните доставчици и трети лица, които доказателства имат значение за определяне на правата, задълженията и отговорността на ревизирания субект.

Според жалбоподателя в Ревизионния доклад (РД) липсват конкретни и ясни мотиви от фактическа страна, обосноваващи отказа за признаване на право на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки. Настоява, че не става ясно въз основа на кои конкретно доказателства и какви доказателствени средства, органът по приходи е приел, че липсва доставка, след като наличните доказателства по ревизионната преписка сочат, че по отношение на непризнатите доставки от преките доставчици „***" ЕООД и „***" ЕООД са налични достатъчно доказателства относно извършения обем СМР и кадровата и техническа обезпеченост на подизпълнителите. Твърди, че в тази връзка са приложени документи, удостоверяващи реалното извършване на процесните СМР, което обстоятелство било признато от ревизиращия екип, а също така са приложени и доказателства за разплащане между страните по сключените договори.

Прави оплакване, че е нарушено правото му на защита, доколкото описаните на стр. 34 от РД доказателства, представляващи неразделна част от същия, са му връчени едва на 30.12.2019 г., т.е. седем дни след подаване на Възражение срещу РД от 23.12.2019 г.

Добавя, че в ревизионното производство не е достигнато до информация за „липсващ търговец", както и не са установени привидни сделки, което опорочава издадения РА. Изтъква, че поради неясните аргументи, съображения и мотиви на органите по приходи, му било невъзможно да упражни правото на възражение по РД.

Излага подробни доводи, с които оспорва констатациите в РД, като възразява, че същите били необосновани и недоказани.

Оспорва наличието на предпоставки за увеличение на счетоводния финансов резултат за 2018 г. по реда на чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10, ал. 6 от ЗКПО със стойността на анализираните доставки от „***" ЕООД и „***" ЕООД. Твърди, че тази правна норма изисква единствено извършване на разхода и неговата документална обоснованост, като счита че в случая тези условия са налице и следва да се приеме, че разходът е доказан, без да се въвеждат допълнителни условия за неговото признаване.

В подкрепа на съображенията за незаконосъобразност на РА се позовава на решения на Съда на ЕС: от 12.01.2006г. по обединени дела С-354/03, С -355/03 и С-484/03; от 6 юли 2006г. по съвместно дело С-439/04 и С- 440/04; от 06.09.2012г. по дело С -324/11 и от 21 юни 2012г. по съединени дела С - 80/ 11 и С -142/1, а така също и на Решения на ВАС.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Н. Ч., ВАК, който поддържа жалбата и претендира съдебно – деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от гл. юрисконсулт К.Д., редовно упълномощена, а впоследствие от гл. юрисконсулт М.К., която в молба от 08.10.2020 г. (л. 55) оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1891.18 лв., като прави възражение за прекомерност, в случай че адвокатското възнаграждение надвишава минималния размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000819004394-020-001/ 09.07.2019 г., изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р03000819004394-020-002/ 09.10.2019 г. на дружеството – жалбоподател е извършена ревизия с обхват: определяне на задължения по ЗДДС за данъчните периоди от 28.03.2016 г. до 31.12.2018 г. и на задължения по ЗКПО за данъчните периоди от 14.03.2016 г. до 31.12.2018 г., приключила с издаване на обжалвания РА.

За констатациите от ревизията е съставен РД № Р - 03000819004394 - 092 - 001/ 12.12.2019 г., връчен по електронен път на задълженото лице на 17.12.2019 г.

Срещу РД е подадено Възражение с вх. № ЕП-9103/23.12.2019 г., към което не са представени допълнителни доказателства. Възражението е оставено без уважение, като в резултат е издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК РА № Р-03000819004394-091-001 от 06.01.2020 г., връчен по електронен път на задълженото дружество на 07.01.2020 г.

В законоустановения срок РА е обжалван по административен ред с искане да бъде отменен изцяло. Няма приложени доказателства към жалбата и не са направени допълнителни доказателствени искания във връзка с оспорването.(т. 5 от административната преписка) Директорът на Дирекция „ОДОП“ Варна е приел жалбата за допустима и я е разгледал по същество, като е счел същата за неоснователна. Обсъдил е събраните доказателства и направените възражения, съответно мотивите в оспорения административен акт и е стигнал до извода, че констатациите и заключенията на ревизиращите органи са правилни, обосновани и законосъобразни.

В резултат е издадено Решение № 22/ 18.03.2020 г., връчено на ДЗЛ на 20.03.2020 г. по електронен път. (л. 13) Административният орган е посочил в Решението си, че

„***" ООД е вписано в Търговския регистър на 14.03.2016 г., като през ревизирания период е декларирало извършвана основна дейност строително - монтажни и бояджийски услуги. Приел е, че дружеството разполага с кадрови и технически потенциал за самостоятелно извършване на договорени с клиентите строително - монтажни работи по вид, обем, срок и качество.

Анализирал е представените от „***" ООД документи, получените при насрещни проверки обяснения и документи, като в резултат е установил наличие на противоречия, с оглед на които е стигнал до извод, че ревизиращите органи правилно са приели, че липсват реално извършени облагаеми доставки на стоки и услуги по чл. 6 и 9 от ЗДДС от издателя им „***" ЕООД и съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за ревизираното лице по тях не е налице право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 938.87 лв. по 5 броя фактури, издадени от доставчик „***" ЕООД, ЕИК ****, с предмет на доставката: строително - монтажни работи (СМР).

По отношение упражненото от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит за сумата от 18 906.57 лв. по 12 броя фактури, издадени в периода 10.04.2018 г. - 15.10.2018 г., от доставчик „***" ЕООД, ЕИК *********, с предмет на доставката: строително - монтажни работи, подробно описани в табличен вид в РД, с обща данъчна основа в размер на 94 532.81 лв. и начислен ДДС в размер на 18 906.57 лв. в резултат на анализ на представените от ревизираното лице 12 броя фактури и актове обр. 19 към всяка една от тях, договори между жалбоподателя и възложителите: „****" ООД, "****" ООД, "****" ООД и Административен съд-Варна, присъствена книга, насрещни проверки на юридически и физически лица, приобщени документи от предходни контролни производства, конкретно изброени в Решението, административният орган е стигнал до извода, че правилно с РА на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит за сумата от 18 906.57 лв.

Изложил е правните основания за своите изводи, като е счел, че са спазени процесуалните изисквания от страна на ревизиращите органи при установяване на факта дали е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. Според ответника органите по приходите правилно са предприели действия по извършване на насрещни проверки и събиране на доказателства от преките доставчици на жалбоподателя, изискали са доказателства от ревизираното дружество за получените доставки и клиентите му, както и от трети лица. Събрали са относимите доказателства за предходни проверки по предвидения в ДОПК процесуален ред и са извършили анализ на данните в информационните масиви на НАП. Обсъдил е разпоредбите на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС, като е изложил становище, че във всички случаи, при преценка за това дали доставката на услуга, по която е ползван данъчен кредит, е реално извършена, задължително трябва да се изследва въпросът дали възложената работа/ дейност действително е извършена и дали същата е извършена от лицето, издало фактурата с начисления данък. В тази връзка след анализ на събраните доказателства е приел, че са установени множество несъответствия, както във вида и количеството на извършените и възложените услуги, така и в периодите на извършването им, което според административния орган е компрометирало достоверността и доказателствената сила на представените документи. В резултат е стигнал до извод, че законосъобразно е прието от ревизиращите органи, че по спорните фактури на процесните доставчици липсва реално извършена доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и че същите са издадени, без да е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС.

Изтъкнал е, че правото на приспадане на данъчен кредит, регламентирано в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, е субективно публично право на регистрирано по ЗДДС лице, като по аргумент от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК е счел, че в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването правото на приспадане на данъчен кредит. При така установената фактическа обстановка, е приел, че представените фактури са документи с невярно съдържание, а използването на такива документи с цел получаване на данъчно предимство, с оглед съдебната практика, се приема за данъчна измама, като се е позовал на решение на СЕС от 07.12.2010 г. по дело С-285/09, т.49, решение на СЕС по дело С-454/98, т.62. За административния орган по процесните фактури е налице правна привидност, зад която не стои реално извършена доставка на услуги, във връзка с което е сторил извод, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че реалността на доставките се потвърждава от извършените счетоводни записвания и плащания, като е отбелязал, че същите не са предпоставка за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит при липса на фактическо изпълнение на фактурираните услуги.

По отношение изводите на ревизиращите органи за изменение на финансовия резултат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, е обвързал мотивите си с тези касателно отказа за приспадане на данъчен кредит, като е направил заключение, че следва да се приемат за правилни изводите на органите по приходите, че с описаните в РА фактури за строителни услуги на „***" ЕООД и „***" ЕООД са документирани доставки, които не са извършени действително от посочените дружества, поради което не отразяват вярно стопански операции и на основание чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10, ал.