Решение № 9115 от 17.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 15046/2024
- Вид
- Решение № 9115
- Подписан
- 17.05.2026
- Състав
- МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 43 · Закон за енергетиката
- чл. 59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 9115 гр. С, 17.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110115046 по описа за 2024 година
Ищецът „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я № ..., чрез юриск. М К, е предявил срещу ответника "К - БГ", с ЕИК *********, с адрес: гр. С, ул.
Й Х, № ..., следните искове по реда на чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД:
Да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца „Т“ ЕАД следните суми: 3321, 70 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05. 2021 г. до м. 04. 2022 г. и законна лихва за забава в размер на 669, 64 лв. за периода от 01. 07. 2021 г. до 18. 10. 2023 г. Иска се присъждане на сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски, и възнаграждение за юрисконсулт по чл. 78, ал.8 от ГПК.
Ответното дружество е депозирало отговор в срок, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Като трето лице - помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово разпределение "Т С" ЕООД.
Ищецът твърди, че между „К -БГ“ ЕООД и “Т” ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването. Сочи, че в § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр, 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С 1 оглед изложеното и по силата на нормативните актове, „К -БГ“ ЕООД не е изпълнил задължението си във връзка с ползването на топлинна енергия за стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката. В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.
3 от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от “Т” АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /КЕВР/към Министерски съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Т” АД на потребители в гр, С, одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от датата на решението. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения имат, са начислявани от “Т” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08,2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г, за топлоснабдяването (обн. ДВ бр.
34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, сумите за топлинна енергия, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период, В случай, че резултата от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото.
Ответникът твърди, че претендираната от "Т" ЕАД сума в размер на 3 991, 34 лв. представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия през процесния период от време съвпада със сумата платена от ответника по приключило изп. д. № 1812/2021г. по описа на ЧСИ У Д. Не оспорва, че имота е топлоснабден.
От събраните по делото доказателства се установи следното във фактическо отношение:
За вземанията си „Т“ ЕАД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, което е уважено с издаване на заповед № 32841/01.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 58909/2023 г. по описа на СРС.
Ответникът е оспорил заповедта в срока по чл. 414 ГПК, поради което, в срок са предявени разглежданите искове.
2
Процесния имот е топлоснабден, но не е сключен договор за доставка на топлинна енергия нито за стопански, нито за битови нужди, за което не се спори между страните. Ответникът не е осигурил достъп за отчет на топлинната енергия, доставяна до имота.
От изпълнената съдебно – счетоводна експретиза се установи, че няма данни за извършени плащания на сумите, предмет на процеса, които да са осчетоводени по съдебна договорна сметка ID ******. По данни от счетоводството на ищеца, „К – БГ“ ЕООД с абонатен номер ****** за периода от м.05.2021 г. до м. 04.2022 г. има задължения към „Т“ АД в общ размер на 3 991, 34 лв., от които: 3321, 70 лв. – главница за ТЕ и 15, 12 лв. – такси за дялово разпределение на ТЕ; 669, 64 лв. – мораторна лихва, считано от 01.07.2021 г. до 18.10.2023 г., от които: 666, 56 лв. законна лихва върху главницата за ТЕ и 3, 08 лв. законна лихва върху главницата за дялово разпределение на ТЕ.
Исковете са предявени по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и са с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Те са допустими, но разгледани по същество са неоснователни, поради следното:
„Т“ ЕАД не доказа ответникът да е ползвал процесния имот през исковия период и да е консумирал топлинна енергия съответно да се е ползвал от услугата за дяловото й разпределение. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т“ ЕАД на потребители в гр. С, купувач може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна енергия за стопански нужди, който: извършва стопанска дейност и използва топлинната енергия за технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът е търговец, но по делото не се установи, той да развива стопанска дейност в процесния топлоснабден имот, да го използва за стопански нужди, за изпълзва топлинната енергия, доставяна от „Т“ ЕАД за технологични нужди. При липса на доказателства за ползването от ответникът на топлоснабдения имот през процесния период от време съответно за ползвана в него топлинна енергия за стопански нужди, предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани без да се изследва наличието на другите правопораждащи елементи от фактическия състав на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, тъй като те следва да са налице кумулативно.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, но той не представя доказателства за сторени такива и не претендира разноски.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от „Т“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я № ... срещу "К - БГ" с ЕИК *********, с адрес: гр. С, ул. Й Х, № ..., по реда на чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на "К - БГ", че дължи на „Т“ ЕАД следните суми: 1698, 36 евро /3321, 70 лв./ - главница, представляваща 3 стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05. 2021 г. до м. 04. 2022 г. и законна лихва за забава в размер на 342, 38 евро /669, 64 лв./ за периода от 01. 07. 2021 г. до 18. 10. 2023 г., за стопански нужди, за имот, представляващ апартамент № 39, в гр. С, ж. к.
Л - 3, бл. ..., вх. ..., за които суми е издадена заповед № 32841/01.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 58909/2023 г. по описа на СРС, 30 - ти състав.
Решението е постановено с участието на третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т С“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4