Определение № 4600 от 16.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4600 гр. София, 15.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария И.ова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20238002105046 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. К. В., чрез адв. М. Х., срещу въззивно решение № 306 от 31.05.2023 г., постановено по в. гр. д. № 69/2023 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 8971 от 17.11.2022 г., постановено по гр. д. № 1030/2020 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, за отхвърляне на предявения от М. К. В. против Л. А. В., К. Р. Г. и К. Р. С., иск за разваляне по отношение на 1/2 идеална част за ищеца М. К.

В., в качеството му на наследник на К. К.а В., на договор, сключен на 10.07.1996 г., обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 383, том II, дело № 613/1996 г. на Районен съд – Гоце Делчев, поради пълно неизпълнение на задълженията по него от страна на ответниците.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът посочва в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следните, уточнени от съда, въпроси: 1/ „за приложението на чл. 87 ЗЗД в хипотезата на разваляне на договор за издръжка и гледане“; 2/ „за задължението на съда да обсъди доказателствата по делото в тяхната взаимовръзка, при правилно разпределение на доказателствената тежест и при ясно посочване на кои доказателства дава вяра, на кои не и защо“.

Жалбоподателят се позовава на противоречие с практиката на ВКС (без да я отнася към конкретно питане), обективирана в Тълкувателно решение № 6/2011 г. на ОСГК, решение № 863/22.12.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г. на IV г.о., решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. на IV г.о., решение № 1

169/19.07.2013 г. по гр. д. № 1210/2012 г. на III г.о., решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. на IV г.о., решение № 633/01.07.2002 г. по гр. д. № 944/2001 г. на II г.о., решение № 293/24.06.2009 г. по гр. д. № 491/2008 г. на I г.о., решение № 165/01.03.2010 г. по гр. д. № 71/2009 г. на III г.о., решение № 412/30.04.2009 г. по гр. д. № 1512/2008 г. на I г.о., решение № 95/12.02.2010 г. по гр. д. № 699/2009 г. на IV г.о. и решение № 24/18.03.2009 г. по гр. д. № 5287/2007 г. на IV г.о. Касаторът поддържа също така наличието на основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното решение.

Ответниците по жалбата К. Р. С., чрез адв. В. А., Л. В., чрез адв. Р. Ш., и К. Г., чрез адв. И. Т., в писмени отговори изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

Въззивният съд като е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение на Районен съд – Гоце Делчев, е отхвърлил иска по чл.87, ал.3 ЗЗД, предявен от М. К. В. против Л. А. В., К. Р. Г. и К. Р. С..

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че ищецът М. К. В. е син и наследник по закон на К. К.а В., починала на 27.11.2015г. Тя прехвърлила на 10.07.1996 г. на другия си син - Р. К. В., собствената си 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот в гр. Гоце Делчев срещу гледането и издръжката, давани от сина досега, и задължението на същия да поеме гледането и издръжката занапред, като осигури един нормален и спокоен живот, какъвто е водила досега, докато е жива. Към този момент Р. В. бил в граждански брак с ответницата Л. В., като ответниците К. Р. Г. и К. Р. С. са техни деца. Като е съобразил възмездния характер на договора, съдът е обосновал извод, че задължено по същия лице е била и съпругата на Р. – Л. В..

Тъй като страните не са договорили някакви различни от обикновените или по-специфични задължения на приобретателя Р. В., респ. на неговата съпруга Л. В., съдът е обосновал извод, че те са поели гледането и издръжката на К. В. пожизнено, като обемът и характерът на престираните грижи и издръжка, следва да отговарят на конкретните нужди на прехвърлителката. Р. В. е починал през 1999г.

Съдът, като обсъдил гласните доказателства, е изложил съображения, че дава вяра на показанията на свидетелката Механджиева – личен лекар на прехвърлителката, и кореспондиращите им показания на свидетелите Мингова и Гъркова, докато свидетелите Воев, Терзиев и Янудов нямат непосредствени впечатления, не са поддържали чести контакти с прехвърлителя. От гласните доказателства съдът приел за установено, че от сключването на договора до смъртта си прехвърлителката е живяла в едно домакинство с приобретателя Р. В. (до неговата смърт през 1999 г.), неговата съпруга Л. В. и двете им деца – К. и К.; в продължителен период след сключване на договора, прехвърлителката е била в добро здравословно 2 състояние, продължавала да работи като шивачка въпреки заболяванията си, заради които ходела на лекар със снаха си Л.; винаги се хвалела от снаха си, която заедно с децата си полагала ежедневни грижи за нея и изпълнявала указанията на личната лекарка; К. В. била много добре обгрижвана, като в последните месеци от живота си, когато се залежала и била трудно подвижна, имала нужда от помощ и последната й била оказвана от снахата Л..

За неоснователни съдът приел възраженията на ищеца, че приживе приобретателят по договора Р. В. не е полагал грижи за прехвърлителката. В тази връзка е съобразил приетото в Тълкувателно решение № 6/2011 г. от 15.05.2012 г. по т. д. № 6/2011 г., ВКС, ОСГК, че ако задължението за издръжка и гледане се изпълнява само от единия длъжник, като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл.

87, ал. 3 ЗЗД. Като безспорно е посочил, че при сключване на договора Р. В. е бил в брак с Л. В., която с оглед безспорните по делото данни е изпълнявала задълженията по договора точно.

Като неоснователни е преценил и възраженията на ищеца за проявявано неуважение и неразбиране между К. В. и ответниците. В тази връзка е посочил, че в показанията си св. Воев сочи, че между баба К. и снаха Л. имало скандали, но сам същият уточнил, че са от типа „както при всяка къща“, а и свидетелят е напуснал България, бил е в чужбина, а след завръщането си 1-2 пъти месечно посещавал гр. Гоце Долчев, поради което обективно не е имал наблюдения върху ежедневието на К. В.. Съобразил е, че от друга страна, свидетелите Мингова, Гъркова и Механджиева, които са контактували често с К., са посочили еднозначно, че последната не е имала никакви оплаквания от снаха си и полаганите от нея грижи, поради което и е кредитирал показанията им, тъй като се базират на лични наблюдения и са еднопосочни и непротиворечиви.

Въззивната инстанция е приела за неоснователни и възраженията, че баба К. се грижела за снаха си и внуците, а не те за нея. Като е акцентирал отново върху безспорно установеното, че след сключване на договора прехвърлителката била в добро здравословно състояние и упражнявала трудова дейност като шивачка, съдът е изложил съображения, че приобретателят не може да натрапи на прехвърлителя грижи, които той не е готов да приеме и в случай, че предложеното от приобретателя изпълнение е било прието от прехвърлителя, който се е считал удовлетворен, последният или неговите наследници не могат да искат разваляне на договора.

Доводите на ищеца, че е осигурявал грижи и средствата за издръжка на К. В. също съдът е преценил като неоснователни. Приел е, че приобретателят не може да задължи прехвърлителя да отказва грижи и издръжка от трети лица, нито пък може да ограничи тези лица да му предоставят такива. Въззивният съд е посочил, че от показанията на св.

Механджиева е установено, че веднъж М. В. е придружил майка си на преглед и я е завел в болница, а като безпротиворечиво е отделил обстоятелството, че грижите, необходими във връзка със здравословното състояние на прехвърлителката, са осигурявани основно от приобретателя по договора.

Изтъкнал е и, че от приетото като доказателство по делото писмо от „Банка ДСК“ АД се установява, че наследодателят на страните К. К.а В. за периода 3

01.01.2009 г. до 27.11.2015 г. е титуляр на три сметки, като за периода от 01.01.2009 г. до 27.11.2015 г. не са налични данни за превеждани парични суми от М. К. В.; че не кредитира показанията на ищцовите свидетели в тази насока, тъй като последните не са очевидци и нямат преки и непосредствени впечатления, поради което не може да се приеме, че средствата за издръжка на прехвърлителката са осигурявани от М. В., а и отделно – че изпращането на пари от ищеца само по себе си не опровергава насрещната престация от страна на ответниците, установена от събраните доказателства.

В заключение, въззивната инстанция достигнала до правния извод, че приобретателите по алеаторния договор са престирали точно, поради което е отхвърлил иска за развалянето му.

При тези мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Съображенията за това са следните:

Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 1 от тълк. решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.

280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.

В процесния случай конкретизираният от съда първи въпрос в изложението „за приложението на чл. 87 ЗЗД в хипотезата на разваляне на договор за издръжка и гледане“ е поставен общотеоретично, а не конкретно с оглед правните разрешения на въззивния съд. Същият е привързан към 4 оплакванията на жалбоподателя срещу решението на въззивната инстанция, които засягат само правилността на обжалвания акт и на практика представляват повторение на фактите от касационната жалба, осъществили се и установяващи противните на възприетите от съда изводи според собственото на касатора виждане за тяхната взаимовръзка и тълкуване. По същество жалбоподателят излага несъгласието си с приетото от съда изпълнение на престацията по договора за издръжка и гледане от страна на Л.