Решение № 77 от 13.02.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Бургас, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20252100501102 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба н а „ЕКОИНВЕСТСТРОЙ - СОЗОПОЛ“ ЕООД, ЕИК:

201779752, против решение № 652 от 25.03.2025 г. по гр.д.5590/2024 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен като погасен по давност, предявеният от дружеството иск против Г. П. К., М. Д. К., Й. Ж. Й. и И. И. Й., за обявяване за окончателен сключения на 30.04.2014 г., между страните предварителен договор, инкорпориран в чл.VII от нот.акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строителство № 64, том I, рег. № 1102, нот. д. № 56, на нотариус Сергей Янков, вписан в НК под рег. № 542 на НК, за прехвърляне от ответниците на ищеца на идеални части, равняващи се на 600 кв.м от поземлен имот, находящ се в гр.Созопол, с идентификатор ***, по КККР на гр.Созопол, както следва: 1692/10000 ид.части съвместно от съпрузите Г. и М. К. и 1692/10000 ид.части съвместно от съпрузите Й. и И. Й., или общо 3384/10000 ид.части от имота, и с което решение въззивното дружество е осъдено да заплати на ответниците Г. П. К., М. Д. К., Й. Ж. Й. и И. И. Й., сумата от общо 1200 лв - съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, противоречащо на закона и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила.

Посочва се, че първоинстанционният съд правилно е приел, че между страните е сключен договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строителство и насрещно задължение на 1 ответниците да поемат задължение да прехвърлят на дружеството ищец 600 кв.м. ид.части от мястото, в което е извършен строежът след снабдяване на строителя с акт № 14 в срок 14 дни тази дата, както и че престацията на строителя по този договор е труд и материали, а не парична сума. Твърди се, че в срока по договора задължението на учредителите на правото за прехвърляне на 600 кв.м не е изпълнено, то остава да съществува като естествено задължение /чл.118 ЗЗД/.

Излага се, че след изпълнение на всички задължения от страна на ищцовото дружество, вкл.понесените имуществени санкции по осъдителни съдебни актове и претърпяно съдебно изпълнение, всички претенции на учредителите по договора за отстъпване право на строеж са удовлетворени, и остава неизпълнено естественото задължение за прехвърляне 600 кв.м. от земята индивидуализирана в предварителния договор и в нотариалния акт.

Твърди се, че в знак на добра воля страните са сключили споразумение от 01.06.2022 г., с което се урежда изпълнението на това естествено задължение чрез обективна новация /чл.107 ЗЗД/, постигнато е съгласие за определяне на нов срок за изпълнение, което задължение съсобствениците учредители в срока по споразумението не са изпълнили.

Твърди се, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че със споразумението от 01.06.2022 г. не е даден нов срок за сключване на окончателния договор в тази му част, като по този начин съдът не е тълкувал действителната обща воля на страните и единствения мотив на дружеството за сключване на споразумението.

Допълва се, че в нотариалния акт от 30.04.2014 г., с който е учредено право на строеж и е вписано, че собствениците се задължават да прехвърлят 600 кв.м. земя при определени условия, отказването за прехвърляне на 600 кв.м. не е в повелителна форма, т.е.че ако не са изпълнени условията автоматично настъпва отказ от прехвърляне, а е в условна форма, т.е.изрично трябва да се декларира /манифестира/ отказ от прехвърляне. Твърди се, че в случая собствениците не само не са декларирали отказ, а изрично, в повелителна форма в споразумението са се задължили да прехвърлят земя, при условие, че сградата е снабдена е акт 16 до 15.07.2022 г., което условие е изпълнено, съотв.автоматично е възникнало задължението за прехвърляне на земя.

Твърди се, че с прехвърлянето с нот.акт от 04.09.2020 г. от въззивното дружество на собствениците на два апартамента и с превеждането по сметката на собствениците на сумата от 37 642 лв в резултат на запориране на сметката на въззивника, дължимата от дружеството неустойка по договора е уредена.

Посочва се, че със споразумение от 01.06.2022 г. собствениците са се задължили 30 дни след акт 16 да прехвърлят земя; Акт 16 е издаден на 16.06.2022 г. Твърди се, че доколкото с това споразумение е договорен нов срок за акт 16, 5-годишната давност по този показател започва да тече от тази дата.

Отделно от това се твърди, че с декларацията в споразумението от 01.06.2022 г., че Й. Ж. Й. представлява съпругата си (без да е имал представителна власт), въззивното дружество е било умишлено въведено в заблуждение, поради което собствениците Й. и И. Й. следва да понесат санкция в размер на пазарната цена на техните 300 кв.м ид.части земя.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на 2 решение, с което да се уважи искът за обявяване за окончателен на предварителния договор между страните за прехвърляне от ответниците към ищеца на идеални части, равняващи се на 600 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Созопол, както следва: 1692/10000 ид.части съвместно от съпрузите Г. П. К. и М. Д. К., и 1692/10000 ид.части съвместно от съпрузите Й. Ж. Й. и И. И. Й.. Претендират се съдебни разноски.

Не са ангажирани нови доказателства.

Въззиваемите Г. П. К., М. Д. К., Й. Ж. Й. и И. И. Й. оспорват като неоснователна въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок и в съдебно заседание – чрез процесуалния си представител. Твърди се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно, обосновано и съответстващо на съдопроизводствените правила.

Оспорва се твърдението на въззивника, че задължението на въззиваемите по нотариалния акт от 2014 г. оставало като естествено задължение, като се сочи, че това по-скоро е признание на въззивника, което потвърждава и доказва тезата на ответниците за погасяване по давност на самото задължение, което от своя страна обосновава невъзможността съда да осъди въззиваемите да престират в изпълнение на погасено по давност задължение, въпреки наличието на изрично и навременно тяхно правопогасяващо възражение за изтекла давност. На следващо място се изтъква, че все още не са удовлетворени всички претенции на въззиваемите, както за изпълнението на договора (тъй като все още има неизпълнение СМР), така и за забавата от ненавременното му изпълнение. Излага се, че наличието на едно естествено задължение, зависи само и единствено от волята за изпълнение от длъжника, каквато в случая не може да се приеме, че е налице при изричния текст на чл.4 от Споразумението от 01.06.2022 г.

Поради наличие на различие на условията на предварителния договор от 2011 г., нотариалния акт от 2014 г. и Споразумение от 01.06.2022 г., се твърди то представлява съвършено различно и изцяло ново споразумение, както правилно е посочил и съдът, а не новация или добавък към Предварителния договор от 2011 г. и нотариалния акт от 2014 г. и не може да се счита, че предоговаря условия и задължения във всеки един от тези два документа. Изложени са подробни съображения.

Твърди се, че правилно предявеният иск е отхвърлен като погасен по давност, тъй като към момента на завеждане на исковата молба, от момента в който въззивникът е могъл да предяви претенция към въззиваемите да му прехвърлят идеалните части от имота, е изтекъл период от време по-дълъг от пет години; не са установени действия които да прекъснат и/или спрат този давностен срок; и своевременно е направено от ответниците-въззиваеми възражение за погасяване по давност на исковата претенцията.

Посочва се още, че поради това, че Споразумението от 01.06.2022 г. не е подписано от всички собственици, реално липсва съгласие между страните.

Споделя се извода на съда, че чл.З от Споразумението от 01.06.2022 г. не може да се приеме за нов предварителен договор.

Претендира се съдът да потвърди обжалваното решение и да присъди на въззиваемите направените във въззивното производство съдебно деловодни разноски. Също не са ангажирани нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на 3 съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззивника „Екоинвестстрой - Созопол“ ЕООД, срещу въззиваемите Г. П. К., М. Д. К., Й. Ж. Й. и И. И. Й., за обявяване за окончателен на сключения, на 30.04.2014 г., между ищеца и ответниците предварителен договор, инкорпориран в чл.VII от нот.акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строителство № 64, том I, рег.№ 1102, нот.д.№ 56, на нотариус Сергей Янков, рег.№ 542 на НК, за безвъзмездно прехвърляне от ответниците на ищеца на 600 кв.м.ид.части от поземлен имот, находящ се в гр.Созопол, с идентификатор ***, по КККР на гр.Созопол, целият с площ от 1773 кв.м, с адрес гр.Созопол, м.

„Буджака“, предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за вилна сграда, както следва: 1692/10000 ид.части съвместно от съпрузите Г. П. К. и М. Д. К., и 1692/10000 ид.части съвместно от съпрузите Й. Ж. Й. и И. И. Й., или общо 3384/10000 ид.части от имота.

Твърди се, че в чл.VII от посочения по-горе нот.акт е инкорпориран предварителен договор, по силата на който ответниците са се задължили да прехвърлят на ищеца, в 14-дневен срок от снабдяване на сградата, описана в нотариалния акт, с Акт образец № 14, безвъзмездно 600 кв.м. ид.ч. от собствения им недвижим имот, описан в нотариалния акт, като уговорените 600 кв.м ид.ч. от общо 1773 кв.м., преизчислени към 10000, с оглед на броя на собствениците и техните квоти в съсобствеността, се равняват на 3384/10000 ид.части, които е следвало да бъдат прехвърлени от ответниците в полза на ищеца.

Твърди се, че на 01.06.2022 г. между страните е подписано споразумение, с което са предоговорили част от условията на предварителния договор - съгласно чл.3 от споразумението, страните са се съгласили прехвърлянето на идеалните части от имота да стане при условие, че ищецът успее да се снабди в срок до 15.07.2022 г. с удостоверение за въвеждане в експлоатация (Акт образец 16) на сградата/сградите, построени в поземления имот, предмет на предварителния договор; и е уговорено при сбъдване на условието, прехвърлянето по нотариален ред да се извърши в срок до 30 дни от издаването на Акт образец 16.

Сочи се, че въпреки обстоятелството, че ищецът се е снабдил с горепосоченото удостоверение, т.е. условието по споразумението се е сбъднало, до настоящия момент окончателен договор за безвъзмездно прехвърляне на съответните идеални части от имота не е сключен, въпреки опитите на ищеца за уреждане на отношенията с ответниците по доброволен ред.

Предявеният иск е с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.

Ответниците са оспорили иска като неоснователен с писмен отговор в законовия срок.

Оспорена е изложената в исковата молба фактическата обстановка.

Заявено е, че задължението на ответниците за безвъзмездно прехвърляне на 600 кв.м ид.ч. не е безусловно, тъй като е следвало да се изпълни след изпълнение от ищеца на негови задължения и при липсата на нарушаване от ищеца на други негови задължения, уговорени в нотариалния акт, като в т.VII 4 от нот.акт, изрично е предвидена възможност прехвърлителите да откажат прехвърляне на 600 кв.м ид.ч. при определени условия. Заявено е искане да бъде обявена за нищожна клауза на т.VII от нот.акт, поради това, че същата е неясна, тъй като не е посочено основание, което да обосновава уговорената безвъзмездност в отношенията между физически лиза и юридическо лице търговец, като се твърди. Излагат се твърдения за нищожност и на т.XV от същия нот.акт. Твърди се, че не са били изпълнени много от поетите от ищцовото дружество задължения по нот.акт, както и че Акт 15 е подписан около 8 години след сключване на НА, а това е следвало да се случи в срок от 24 месеца от протокола за строителна линия и ниво. Заявено е възражение за погасяване по давност на правото на ищеца да претендира обявяване на предварителния договор за окончателен.