Решение № 581 от 10.05.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. В., 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20223100500253 по описа за 2022 година

Произовдството е въззивно, образувано по въззивната жалба вх.рег.№

48688/2.12.2021г на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР-София, представлявана от Гл.комисар Н.Н., с адрес: ***, против решението на ВРС-50с-в № 1702/16.11.2021г по гр.д.№ 6139/2021г в ЧАСТТА МУ , с която е ОСЪДЕНА да заплати на АТ. ИВ. ТР. ЕГН **********, с адрес гр.В. ул.„С.“ № 12, сумата от 1577,39лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 193 часа за периода от 1.04.2018г до 10.07.2020г, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 27.04.2021г, до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР, както и сумата о т 291,89лв, представляваща обезщетение за забава плащането на главницата върху всяко неизплатено задължение за допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 1.07.2018г до 26.04.2021г, на осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД, както и сумата от 340лв - сторени по делото разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК; да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 246,39лв - разноски за дължима държ. такса и депозит за вещо лице, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.

Счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, тъй като ВРС е стигнал до погрешни изводи, като излага подробни доводи за това.

В случай, че съдът не възприеме изложените в жалбата доводи, моли да бъде съобразено, че през прцесния период трудът на работещите по КТ при сумирано 1 изчисляване на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в дневни съгласно редакцията нормата на чл.9г през този период от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /обн.ДВ бр.41/2017/.

Моли за отмяната решението на ВРС и вместо това за отхвърлянето на иска.

Претендират се сторените за въззивното производство разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег. № 2427/14.01.2022г от АТ. ИВ. ТР., в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото потвърждаване и присъждане на разноски за въззивното производство.

В исковата си молба АТ. ИВ. ТР. излага, че в периода от 1.01.2018г до 10.07.2020г е полагал труд като „младши експерт“ в Районна служба на „Пожарна безопасност и защита на населението“, структурно подчинено на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР-София, и е със статут на държавен служител.

През процесния период е работил на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време, като е положил общо 1456 часа нощен труд, който, преизчислен с коефициент 1,143, възлиза на 1664,20 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 208,20 часа, който ищецът счита, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника в размер на сумата от 1353,30лв.

Позовава се на празнота в специалната уредба, регламентираната в ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане, която намира, че следва да бъде преодоляна чрез приложението на общите правила на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца претендираната сума от 1353,30лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 208,20 часа за периода от 1.01.2018г до 10.07.2020г, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 27.04.2021г, до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 271,12лв, представляваща обезщетение за забава плащането на главницата върху всяко неизплатено задължение за допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 1.04.2018г до 26.04.2021г, на осн.чл.86 ал.1 ЗЗД.

С протоколно определение от с.з. на 29.10.2021г, на осн.чл.214 ГПК е допуснато изменение на иска чрез неговото увеличаване като същият се счита предявен за сумата от 1703,12лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 211 часа за същия период 1.01.2018-10.07.2020г, както и на акцесорния иск по чл.86 ал.1 ЗЗД, увеличен на 331,09лв, представляваща обезщетение за забава, начислено от първо число от месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане, до 26.04.2021г.

Претендира и сторените по делото разноски, вкл.адв. възнаграждение.

2

В срока по чл.131 ГПК ответната страна ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ при М ВР-София е депозирала отговор със становище за неоснователност на иска.

Не оспорва, че в процесния период ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР.

Навежда правопогасяващото възражение за изтекла тригодишна давност на предявените вземания, тъй като ИМ е подадена на 27.04.2021г.

Освен това, счита че общите разпоредби на КТ и ЗДСл са неприложими за процесното правоотношение, доколкото е налице специална уредба в ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. Затова няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с посочения в ИМ коефициент от 1,143, тъй като нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа и положеният труд през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ. коефициентът е единица.

Излага, че размерът на възнаграждението за нощен труд е установен в специалната уредба, предвиждаща, че за всеки отработен час през нощта /между 22.00ч и 6.00ч/ на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв, респективно 1лв на час след м.02.2020г.

При това положение положеният от ищеца през процесния период нощен труд е бил правилно отчетен и полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено, съобразно действащите специални правила, както и че същото е било изплатено в пълен размер.

В случай, че се приеме за основателен искът, оспорва направените в исковата молба изчисления на положените от ищеца часове нощен труд, доколкото същите не съответстват на представените доказателства.

Оспорва акцесорната претенция за лихви поради недължимост на главното вземане.

По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове Претендира разноски, вкл. юриск.възнаграждение.

Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че са в служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал 3 длъжността „мл.експерт“ при в 01 Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - В., на структурно подчинение към ГД“ПБЗН“ при МВР-София, като има статут на държавен служител.

Не се спори и че ищецът за процесния период е положил твърдяните от него часове нощен труд, както и за това, че е работил на работни смени при сумирано изчисляване на работното време.

Приложени по делото са графици за дежурствата и протоколи за отчитане на видовете полаган от ищеца и други служители при ответника труд, които не са оспорени по констатации от страните по делото и данните от които са взети предвид при заключенията по ССчЕ.

Представени са от ответника и приети като доказателство платежни бележки за плащане на възнаграждения за полагания от него труд в процесните периоди.

От заключението по назначената по делото ССчЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, е посочено какви са били размерите на ОМВ на ищеца през съответните подпериоди в рамките на процесния период 1.01.2018г до 10.07.2020г , въз основа на което е определен съответният размер на средночасовата ставка, както и тази при увеличаването й с 50% за извънредно положен труд.

Констатирано е от в.лице, че за периода 1.01.2018г до 10.07.2020г ищецът е отработил 1488 часа нощен труд. Същият, преизчислен в дневен с коефициент 1 ,143, се равнява на 211ч извънреден труд. Незаплатената сума за процесния период е 1703,12лв и лихва за забава от 331,09лв, представляваща обезщетение за забава начислено от първо число от месеца следващо тримесечието на дължимото плащане до 26.04.2021г.

Установява се, че размерът на претендираното възнаграждение за първото тримесечие на 2018г възлиза на 125,73лв за 18 часа извънреден труд и лихвата за забава върху него за периода от 01.04.2018-26.04.2021г в размер на 39,20лв.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За да бъде уважен иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение на служител за положен от него извънреден труд, следва да бъде установено, че ищецът е бил на служба за посочения период и че действително е положил труд, който се счита за извънреден и същият не му е бил заплатен като такъв.

По първата предпоставка няма спор и от доказателствата по делото се установи, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение, заемайки длъжността „мл.експерт“ в 01 Районна служба „ПБЗН“, като е работил на смени, като ищецът попада сред категорията субекти по служебно правоотношение, за които са приложими изключително нормите на ЗМВР.

Основният спор е изцяло правен и се свежда до това дали следва субсидиарно да се прилагат правните норми на общото трудово законодателство по отношение на служителите на МВР, имайки предвид обстоятелството, че учреденото между тях и МВР трудово 4 правоотношение е нормативно регламентирано със специалните норми обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове.

В тежест на ищеца е установяването на положения труд извън нормативно определеното служебно време, а за ответната страна - че ищецът е бил компенсиран с дължимата почивка, респ.с допълнително възнаграждение.

По отношение на ищеца като държавен служител в звено в структурата на МВР с приложими разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта /22.00 - 06.00 часа/, съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.

В чл.187 ал.1 ЗМВР /изм. и доп. ДВ, бр.81/2016/, която разпоредба е действаща и приложима за процесния период, е посочено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В ал.3 на цитираната разпоредба се предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на същия законов текст е видно, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.