Протокол № 543 от 14.10.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 543 гр. Варна, 14.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева

Сложи за разглеждане докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20233100900713 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът Н. Н. Н. , редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от адвокат С. Й., редовно упълномощeн и приет от съда от днес.

Ответникът З. Е. А.

ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, редовно и своевременно призован, не се явява законният представител на дружеството, представлява се от адвокат Б. Д.а, редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Адв. Й.: Няма пречки, моля да се даде ход на делото.

Адв. Д.а: Моля да не давате ход на делото, тъй като юрисконсултът, отговарящ за настоящето производство, е подал частна жалба с която е възразил срещу определението на съда за отказ за привличане на трето лицепомагач. В тази връзка моля след администриране на частната жалба и вземане на решение от по-висшата инстанция за конституиране или не на трето лице-помагач на страната на ответното дружество, тогава да бъде даден ход на делото.

Адв. Й.: Считам, че подаването на частна жалба срещу определението в тази част не е основание за отлагане на делото.

Водим допуснатите ни свидетели.

По направеното искане СЪДЪТ констатира, че действително по делото е постъпила частна жалба вх. № 24592/03.10.2024 г. от ответното дружество 1 срещу постановеното по делото Определение № 1150/03.09.2024 г., в частта, в която е оставено без уважение искането на ответното дружество за допускане участието на ЗК „Лев Инс“ АД като трето лице-помагач на негова страна.

СЪДЪТ обаче намира, че това не е основание да не бъде даван ход на делото в днешно съдебно заседание, доколкото съгласно разпоредбите на чл.

277 ГПК, частната жалба не спира производството по делото, нито изпълнението на обжалваното определение, освен ако в закон е предвидено друго.

По изложените съображения и доколкото е налице редовна процедура по призоваване на страните, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора Адв. Й.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.

Оспорвам отговорите. Запознат съм с проекта за доклад, нямам възражения, като имам доказателствени искания.

Адв. Д.а: Оспорвам предявените искове, поддържам отговора. По проекто доклада, нямам възражения.

СЪДЪТ, на основание чл. 145 ГПК, приканва страните към спогодба.

Адв. Й.: Не мисля, че е възможно постигане на спогодба.

Адв. Д.а: Принципно е възможно, но с оглед становището на ищеца, не е възможно.

СЪДЪТ като взе предвид становището на страните, че към настоящия момент не може да бъде постигната спогодба, на основание чл. 145, ал. 3, предл. последно, във връзка с чл. 146 ГПК, във връзка с чл. 137, ал. 1 от ГПК, пристъпва към устен ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, в смисъла, в който същият е обективиран в Определение № 1150 от 03.09.2024 година, като го обявява за ОКОНЧАТЕЛЕН и го обективира в протокола от днешното съдебно заседание:

Предявени са от Н. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: ******, срещу „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, гр. София, пл.

„Позитано“ № 5, искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 70 000 лв. /седемдесет хиляди/, представляваща обезщетение 2 за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 30.06.2021 г., настъпило в гр. Варна, по ул. „Прилеп“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.06.2023 г. /датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция/ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 611,64 лв. /шестстотин и единадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че на 30.06.2021 г. сутринта в гр.

Варна Н. Н. Н., управлявайки мотоциклет „Кавазаки Нинджа" с ДК№ ****** по ул. „Прилеп“, предприел разрешено изпреварване на няколко попътни превозни средства, но бил засечен от товарен автомобил ЗИЛ 555 с ДР№ ******, собственост на „ВиК Варна" ООД, управляван в работно време от работника С.М.Ж., който, извършвайки маневра ляв завой, пресякъл траекторията на движение на ищеца и виновно причинил ПТП. Въпреки предприетата маневра спиране, тъй като завиващия товарен автомобил попадал в опасната му зона за спиране, ударът между двете МПС бил непреодолим. Сочи, че към 30.06.2021 г. за товарен автомобил „ЗИЛ“, с рег. № ****** била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, обективирана в полица № BG/03/121000040476, за периода от 06.01.2021 г. до 05.01.2022 г., осигуряваща покритие по чл. 493 КЗ.

В исковата молба е посочено, че на 06.06.2023 г. ищецът депозирал писмена претенция до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпило събитие, по което страните не постигнали споразумение, като с писмо изх. № 799/21.08.2023 г. бил постановен отказ от дружеството с мотиви за недостатъчни доказателства.

Ищецът излага, че в резултат на сблъсъка при ПТП бил съборен от мотоциклета си, след което останал в безпомощно състояние на пътното платно. След транспортиране от екип на СМП бил хоспитализиран в МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, където били установени следните увреждания: множествено счупвания на вътрешен глезен на лява подбедрица; травма на дясно коляно – ипресинно счупване в областта на горната ставна повърхност на големия пищял; фрактура на гръбначен прешлен ТН5; разкъсване на предния рог на външния менискус; частично разкъсване на външната колатерална връзка на коляното; непълно разкъсване на задния рог на вътрешния менискус; контузия на корема – травма на далака; множество охлузни рани и ожулвания по гръдния кош в ляво; множество охлузни рани и ожулвания по горни и долни крайници. Болничният престой на ищеца продължил 10 дни, което предизвиквало силен физически дискомфорт и емоционален стрес у пострадалия. Същият не можел да спи, не се хранел нормално и се нуждаел от чужда помощ за покриване на хигиенните си нужди. Била му поставена ортеза на левия крак за 35 дни и на десния за 45 3 дни. Нанесените вследствие настъпилото ПТП травми на ищеца продължили и след изписването му от болничното заведение. Изпитвал много силни болки в двата крака, гърба, кръста и шията, които се разпростирали по цялото му тяло. През нощта се будел от кошмари във връзка с ПТП, три месеца се придвижвал само с патерици, което предизвикало силен дискомфорт в ежедневието му. Пострадалият се затворил в себе си, станал зависим от помощта на роднините си, което предизвикало чувства на унижение у него.

Твърди се, че впоследствие възникнали допълнителни усложнения от ПТП, изразяващи се в мускулни спазми в шийната и лумбалната мускулатура, както и болки в областта на четвърти и пети шийни прешлена. Излага, че болките продължавали понастоящем, като все още не бил напълно възстановен, като в резултат на уврежданията възникнала артроза на лявата глезенна става.

В допълнение, ищецът понесъл и имуществени вреди от настъпилото ПТП в общ размер на 611, 64 лева, от които: 68 лева за медицинско изделие – стабилизатор за патела, 169 лева за Уокър, 246,46 лева за медикаменти и помощни средства, както и 128,18 лева за медицински прегледи и такси към лечебни заведения.

Ответникът „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД депозирал отговор на исковата молба, в който релевира възражение за местна подсъдност на спора, както и искане за спиране на производството с доводи за наличие на преюдициален за делото наказателен процес, а също така и оспорва исковете по основание и размер. Счита, че компетентен да разгледа делото е съответният съд в гр. София, поради твърдения за подсъдност на спора по правилата на чл. 108 ГПК. Искането си за спиране на делото обосновава с образувано към момента на депозиране на исковата молба наказателно производство за настъпилото ПТП. В отговора са изложени съображения, с които се оспорва настъпването на застрахователното събитие като основание за ангажиране отговорността на застрахователя. Допълва, че не се установява механизмът на настъпване на процесното ПТП, като доказателства в тази насока не били представени от ищцовата страна. Твърди още, че описаният в исковата молба механизъм на ПТП не отговарял на обективната действителност. Сочи, че в случая липсвало виновно и противоправно поведение на водача на товарен автомобил „ЗИЛ“, с рег. № ******, поради липса на представени по случая убедителни писмени доказателства в тази насока, с което обуславя извод за липса на предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството. Ответникът излага аргументи за наличие на вина у пострадалото лице при настъпване на ПТП с доводи за наличие на несъобразяване на извършената маневра изпреварване с пътните условия към момента на сблъсъка.

Ответната страна релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, като сочи, че последният е управлявал мотоциклета си с марка „Кавазаки Нинджа“, с рег. № ******, без задължителното предпазно облекло и предпазна каска. Счита, че при наличие на предпазното облекло не биха настъпили телесни увреждания в действителните им мащаби. Посочва 4 несъобразяване от страна на ищеца с пътните и метеорологичните условия при настъпване на ПТП. Излага доводи за независимо съизвършителство между водачите в процесното ПТП. Оспорва претендирания от ищеца размер на обезщетението като прекомерен и несправедлив като заявен в разрез с чл.

52 ЗЗД. Оспорва още основателността на претенцията за обезщетяване на причинените имуществени вреди от ПТП, като сочи, че същите не се намирали в причинно-следствена връзка с ПТП.

С оглед твърдяната неоснователност на главната претенция, ответникът оспорва и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва. В допълнение, счита за неоснователно искането за допускане на свидетели с аргументи за противоречие с разпоредбата на чл. 156, ал. 2 ГПК. Претендира присъждане на сторените в производството разноски, както и отправя възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба, с която се оспорват всички наведени в отговора възражения и твърдения на ответната страна.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът депозира допълнителен отговор, в който поддържа изцяло твърденията и възраженията си в първоначалния отговор.

По правната квалификация (чл. 148, ал. 1, т. 2 ГПК):

Предявеният от ищеца осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди вследствие на настъпило ПТП с участието на застраховано при ответника лице, следва да се квалифицира по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По доказателствената тежест /чл. 148, ал. 1, т. 5 ГПК/ и попълването на делото с доказателства /чл. 146, ал. 2 ГПК/:

На основание чл. 146 от ГПК съдът указва на ищеца, че дължи доказване на твърдените от него факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В тази връзка, ищецът следва да установи конкретния механизъм на настъпване на ПТП от 30.06.2021 г., както и това, че същото е настъпило поради виновното поведение на водача на застрахованото при ответното дружество МПС. Следва при условията на пълно и главно доказване да установи характера, вида и интензитета на претърпените неимуществени вреди, причинени от нанесените телесни увреждания и проведеното след това лечение. Съдът указва на ищеца да установи, че във връзка с лечението се е налагало извършването на разходи, като посочи за какво са били същите и в какъв размер с оглед твърдените имуществени вреди от ПТП.

Ответникът следва да ангажира доказателства във връзка с наведените от него възражения, като докаже твърдението си, че така претендираното обезщетение е прекомерно завишено с оглед характера на вредите, както и че е 5 налице съпричиняване от страна на ищеца, като установи негово противоправно поведение, намиращо се в пряка и непосредствена причинноследствена връзка с настъпилото ПТП и в частност твърденията си, че при движение на мотоциклета и към момента на ПТП ищецът не е бил с поставено предпазно облекло и каска.