Решение № 228 от 15.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000601103 по описа за 2022 година Съобразно изискванията на чл. 339 НПК, Софийският апелативен съд намери следното:

С присъда от 15.03.2022 г., постановена по НОХД № 164/2019 г., Окръжен съд-Монтана е признал подсъдимия Г. Е. Б. за виновен в това, че:

На 03.09.2017 г. на път ІІІ - 812 в землището на гр.Вършец, при управление на МПС - лек автомобил „Фиат Мареа”, рег. № ***, в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта 1,57 промила, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като не съобразил скоростта на движение с всички фактори и по-конкретно с характера на пътното платно, поради което при маневра завой и в нарушение на забраната за движение със скорост по-висока от 90 км/ч извън населено място, управлявал със скорост от 120 км/ч, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на И. И. С., поради което и на основание чл.343,ал. 3, предл. 1, б. „б” , във вр.с чл.343, ал.1, б. „в” и чл.342, ал.1 във вр. с чл.54,ал.1 от НК го осъдил на ПЕТ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в 1 затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип при първоначален ОБЩ режим.

На основание чл.343г, във вр.с чл.37,ал. 1 ,т . 7 от НК подсъдимият Г.

Е. Б. е лишен от ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от СЕДЕМ години.

Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ВСС-гр.София сумата от 320 лв., представляващи разноски по водене на делото и 5 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист.

Така постановената присъда не е влязла в сила. Преди да изтече срока за обжалването й срещу нея са постъпили жалби, както от подсъдимия и неговия защитник, така и от частните обвинители и техния повереник.

В жалбата на а. С., повереник на частните обвинители Н. Д. М. и И. А.

С., се отправя молба за изменение на присъдата, като бъде наложено наказание над средния размер предвиден за това престъпление, а именно десет години лишаване от свобода. Изложени са следните съображения :

Неправилно размера на наказанието лишаване е от свобода е определено към предвидения от закона минимум, понеже в случая не е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, а обратното. Не са взети предвид подбудите на подсъдимия при извършване на престъплението, нито е отчетена правилно степента на обществена опасност, както на деянието, така и на подсъдимия. Деянието е с висока степен на обществена опасност, както резултатът се изразява в причиняване на смъртта на много млад човек, така и значително зачестяване на тези престъпления през последните години. При определяне размерът на наказанието не са отчетени в необходимата степен, нарушенията на ЗДвП, които е допуснал подсъдимия при управлението на превозното средство довели до настъпването на ПТП. Това е значителната скорост - 120 км в час, от водач с малък стаж и то след употреба на значително количество алкохол.

Степента на алкохолна интоксикация - 1,57 промила, завишава степента на обществена опасност,както на деянието,така и на дееца, тъй като представлява голяма степен на обществена опасност за останалите участници в движението и гражданите. Обществена опасност на подсъдимия е по-висока 2 с оглед на това,че като водач с изключително малък стаж, към момента на настъпване на ПТП вече е допуснал и са му наложени административни санкции за други три нарушения на ЗДвП. Не са отчетени показанията на свидетелите А., П. и Р. относно склонността му да управлява неразумно и с висока скорост именно в участъкът на пътя на които е настъпило и това ПТП, както и тези на св. Д. и за друг случай на управление на МПС от подсъдимия след употреба на алкохол. Прави се искане и за увеличаване на размера на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ съобразно увеличеното наказание лишаване от свобода.

Жалбата на адв. К. - защитник на подсъдимия Б. и допълнението към тази жалба имат следното основно съдържание:

Присъдата е неправилна, незаконосъобразна, постановена при неправилно приложение на материалния закон. Съдържанието на присъдата съвпада изцяло с вече постановена при предходното разглеждане на делото от същия първоинстанционен съд присъда. Това затвърждава съмненията поддържани от защитата да поиска отвод на председателя на съдебния състав при разглеждане на делото в първа инстанция.

От събраните доказателства не е установен по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен от обективна и от субективна страна. Доказателства са интерпретирани по неправилен начин, поради неправилен подход при анализа на доказателствата по делото.

Иска отмяна на присъдата и постановяването на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по квалификацията да е извършил престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 от НК, като му бъде наложено наказание при условията на чл. 66 от НК.

Ако бъде прието, че при постановяване на Присъдата на ОС - Монтана са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, на основание чл. 335, ал. 3 вр. ал. 2 вр. Чл. 334, т. 1 от НПК, алтернативно се прави искане за тяхното отстраняване ида се реши делото по същество..

В допълнението към жалбата се твърди, че доказателствата по делото са 3 анализирани единствено и само на плоскостта, обслужваща обвинителната теза, но не и задълбочено и обективно. Твърди се още, че поради лаконичността на мотивите е налице практическа липса на такива. Не е извършен и минимален анализ на всички доказателствени източници, на кои и защо съдът не дава вяра и защо. Изобщо не се обсъждат гласните доказателства в съдебно следствие посредством разпитите на свидетелите Ю.

Н., 3. К., Л. С., И. П., Б. Г., П. Т., С. П.. Съдът не цени показанията на свидетелите К. и П. - професионални спасители към служба Пожарна и аварийна безопасност, отзовали се по сигнал за произшествието и непосредствено освободили подсъдимият ми от купето на автомобила, които категорично твърдят, че не е имало алкохолни и други изпарения около тялото на Б. и че в своята над тридесетгодишна практика не се е случвало да не възприемат такива, в случай че водач, причинил ПТП, е бил в „пияно състояние” или най – малкото, ако е бил употребил алкохол.

Оспорва се наличието на квалифициращия признак „в пияно състояние” В мотивите липсва отговор защо декларативно и формално се приема наличие на невъзможност за установяване на алкохол в организма на подсъдимия. След инцидента подс. Б. е бил повече от два месеца в кома, в различни болнични заведения, като са му извършени множество животоспасяващи операции. В нито един момент не е била налична „невъзможността” от извършването на химическо изследване относно наличие на алкохол в организма му. Подсъдимият нито е препятствал, нито е бил във възможност да откаже даването на кръвна проба за изследване, нито се е укрил, респ. напуснал произшествието, без да може да бъде установено местонахождението му след процесното ПТП.

Налице е едностранчив и незадълбочен подход при анализа на събраните гласни доказателства чрез изслушването на медицинските лица, оказали първите медицински грижи на подсъдимия. Чрез техният разпит се изяснява, че водачът не е бил употребил алкохол и че не е било невъзможно да му бъде извършено химическо изследване.

В мотивите на съда при индивидуализация на наказанието, като отегчаващо обстоятелство са посочени три санкции наложени на подсъдимия по Закона за движението по пътищата, без да бъде отчетено, че нито едно от тези нарушенията не е свързано с употреба алкохол.

4

На съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Прокурорът от Апелативна прокуратура - София намира присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна, а жалбата – неоснователна. По отношение размера на определеното наказание счита, че е спазен принципа за индивидуализация на наказанието, като са обсъдени всички смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства и така определеното наказание в този размер изцяло би могло да изпълни целите на наказанието. Твърди, че доказателствата по делото са категорични,че пияно състояние е било налице. Изтъква, че следва да се кредитират свидетелските показания, които говорят за това,че подсъдимият е консумирал алкохол, консумирал е алкохол в големи количества и неговото състояние е било видимо повлияно от консумирания алкохол. Моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Повереникът на частните обвинители адв. П. поддържа въззивната жалба на пострадалите. Моли въззивният съд да завиши размера на определеното наказание.Поддържа становището на държавното обвинение, че първоинстанционният съд позовавайки се на доказателства, събрани непосредствено от него, както и на досъдебното производство, е стигнал до правилни и законосъобразни изводи, че при управлението на МПС и причиняването на вредоносните вреди от страна на подсъдимия, същият се е намирал в пияно състояние. Сочи на Постановление № 1 на Пленума на ВС и по-специално т.4, б. „б“, където по категоричен начин е указано на съдилищата, че пияното състояние е възможно да се установява с всички възможни доказателствени и допустими по НПК средства. В случая съдът е сторил това, позовавайки се на гласните доказателства на разпитаните по делото свидетели и заключението на СМЕ, е приел, че е наличен този квалифициращ признак. Моли да не се кредитира заключението на съдебномедицинската експертиза депозирана пред въззивната инстанция относно обсъждането на свидетелските показания, като в тази част експертът е излязъл извън кръга на поставените му задачи.

Защитникът на подсъдимия адв. К. поддържа подадената жалба. Смита, 5 че мотивите на присъдата не отговарят дори на минималния изискуем стандарт за такива. Твърди, че защитата оспорва наличието на пияно състояние единствено от установената от първата инстанция фактическа обстановка. Изтъква, че са налице противоречия в показанията на свидетелите, твърдящи, че подсъдимият е употребил алкохол преди деянието.

Сочи показанията спешния медицински екип, който пристига и който оказва първите реанимационни действия. Те твърдят, че нито е имало обективни, пък макар и субективно представляващи находки като мирис, изпарение на алкохолни пари.Защитникътизтъква, чедопуснатите пропуски не следва да се интерпретират във вреда на подсъдимия и да се приеме, че обективно не е налице нито едно доказателство относно квалифициращия признак пияно състояние. Моли да се постанови съдебен акт, с който да отпадне този квалифициращ белег.

В лична защита подс. Б. съжалява за случилото се. заявява, че не е употребявал алкохол и

В последната си дума подсъдимият Б. моли за справедливост.

Софийския апелативен съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е била разглеждано веднъж от състав на Софийски апелативен съд по повод на жалби от ч. обвинител и подсъдимия срещу осъдителна присъда на Монтанския окръжен съд. Със свое Решение от 09. 10. 2019 г. но ВНОХД № 907/2019 г. съставът на САС е отменил присъдата поради допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила като изрично е указал, че:„следва да се съобрази начина, по който ще се проведе съдебното следствие без да се пренебрегват процесуалните норми и становищата на страните, като в хода му се изчерпят всички способи за събиране на доказателства, след което събраните такива да бъдат подложени на обстоен анализ, какъвто практически в мотивите към обжалваната присъда не е налице. При изготвяне на мотивите към присъдата трябва да се съобразят 6 и изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, които първоинстанционният съдебен състав е пренебрегнал напълно.“

Проверката на атакувана присъда от настоящия състав представлява повторно разглеждане на делото от въззивна инстанция.

За да постанови обжалваната присъда съставът на Окръжен съдМонтана е приел следната фактическата обстановка: