Решение № 23889 от 31.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23889 гр. София, 31.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110174323 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на П. К. Д. с ЕГН **********, срещу Д. Д. К. с ЕГН **********, както и срещу К. И. К. с ЕГН **********. Ищецът твърди, че по силата на сключен между страните на 01.06.2024г., договор за отдаване и менажиране на два недвижими имота, находящи се в с. Р, ваканционно селище „О“ и в к.к. С б, комплекс „В К“, ищецът предоставял на ответниците фактическата власт върху процесните имоти, а последните от своя страна се задължавали да заплащат месечните разходи, да поддържат и почистват имотите, както и разполагали с възможността да отдават имотите за ползване на трети лица. Ответниците се задължавали да заплатят на ищеца сумата в общ размер на 8000 лв., платима на две равни вноски, първата до 15.07.2024г., а втората – до 01.09.2024г. Със сключването на договора, ищецът предал фактическата власт върху имотите на ответниците, като последните не му заплатили дължимото възнаграждение, както и разноските за комунални услуги в общ размер на сумата от 371,53 лв., дължими за периода 01.06.2024г. – 01.09.2024г., поради което ищецът предявява настоящите искови претенции. Претендира и заплащане на дължимите разноски по производството.

В срока по чл. 131 ГПК, ответниците са редовно уведомени, като в срока по чл.131 ГПК, отговор на исковата молба е постъпил единствено от Д. К., чрез адв. С. С. при САК. С подадения отговор се оспорва наличието на облигационно отношение между страните, с посоченото в исковата молба съдържание. Твърди, се че представения от ищеца писмен договор /заверено копие/, е нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, поради липса на съгласие.

Поддържа се, че в същия липсват основни елементи от съдържанието му, поради което не е 1 породил правно действие, в т.ч. ответницата оспорва, че фактическата власт върху процесните имоти й е била предадена. С оглед на доводите за липса на валидно облигационно отношение, което да е породило правно действие между страните, ответницата поддържа, че не е възникнало задължение да заплаща вземанията, посочени в исковата молба, поради което моли исковете да бъдат изцяло отхвърлени, като й се присъдят и сторените в производството, разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 232, ал.2 ЗЗД, като частичен иск за сума в размер на 4000 лв., от общо 8000 лв., дължимо възнаграждение по договора, както и сумата от 371, 53 лв. за комунални услуги, свързани с ползването на имотите, дължими за периода 01.06.2024г. – 01.09.2024г.

От събраните по делото писмени доказателства, се установява по безспорен начин, че между страните е налице валидно облигационно отношение по сключен в писмена форма, договор от 01.06.2024г., с предмет правото на ответниците да отдават на трети лица под наем, както и управляват за срока на договора, два недвижими имота, находящи се в с. Р, ваканционно селище „О“ и в к.к. С б, комплекс „В К“, срещу заплащане на възнаграждение на ищеца в общ размер на 8000 лв., дължимо на две равни вноски с падежи 15.07.2024г. и 01.09.2024г. В процесния договор е посочено, че фактическата власт връху процесните имоти се предава от ищеца на ответниците при сключването му.

От представените и приети като писмени доказателства по делото, разписки за заплатени от ищеца комунални услуги, се установява, че действително през процесния период, са сторени посочените в исковата молба, разходи за консумативи, във връзка с ползването на процесните недвижими имоти, които разходи е следвало да бъдат заплатени от ответниците, като техни ползватели, по силата на предадената им на валидно правно основание /сключения договор от 01.06.2024г./, фактическа власт върху същите.

Настоящият съдебен състав намира, възраженията на ответницата Д. Д., свързани с действителността на процесния договор, както и с липсата на предаване на фактическата власт върху процесните имоти, за изцяло неоснователни. От съдържанието на приетия като писмено доказателство, писмен договор от 01.06.2024г., сключен между страните, се установяват основните елементи на облигационното отношение - предмет, обект, както и уговорено дължимо насрещно задължение за заплащане на възнаграждение от страна на ответниците по делото. От събраните по делото доказателства, се установява и че ищецът е изпълнил задължението си да предаде фактическата власт върху процесните имоти на ответниците, видно от съдържанието на процесния договор, в което е посочено, че същата е предадена в деня на сключването му, с което и двете страни по правоотношението са се съгласили, полагайки подписите си в договора. В тази връзка следва да се отбележи, че от ответниците не са налице каквито и да било доказателства във връзка с оспорването, че фактическата власт върху процесните имоти им е била действително предадена от ищеца.

2

По делото липсват и доказателства за заплащане на дължимото, съобразно уговореното в сключения договор между страните, възнаграждение в общ размер на 8000 лв., платимо на две равни месечни вноски. Срокът на изпълнение на това задължение на ответниците е конкретно определен, като по делото липсват каквито и да било доказателства за изпълнение на процесното задължение. Липсват доказателства и за изпълнение на задължението на ответниците, да заплащат разходите, свързани с ползването на имотите, през исковия период.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, със съдържанието, посочено в исковата молба, както и че ищецът е изправна страна по същото. Налице е и неизпълнение на задължението на ответниците за заплащане на дължимото, съобразно уговореното в сключения договор между страните, възнаграждение в общ размер на 8000 лв., платимо на две равни месечни вноски с падежи 15.07.2024г. и 01.09.2024г., както и на сторените разходи за консумативи през исковия период, което налага правния извод за основателност на предявените искови претенции.

По разноските.

С оглед изхода на настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса по производството, в размер на 160 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.232, ал.2, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, Д. Д. К. с ЕГН ********** и К.

И. К. с ЕГН **********, да заплатят на П. К. Д. с ЕГН **********, сумата в размер на 4000 л в . , предявена като частична от общата сума в размер на 8000 лв., дължимо възнаграждение по договор от 01.06.2024г. сключен между страните, както и сумата от 371, 53 лв., за комунални услуги, дължима за периода 01.06.2024г. – 01.09.2024г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д. Д. К. с ЕГН ********** и К. И. К. с ЕГН **********, да заплатят на П. К. Д. с ЕГН **********, сумата в размер на 160 лв. /всеки един от тях по 80 лв./, разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3