Решение № 1436 от 05.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1436 гр. Варна, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20243110202342 по описа за 2024 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Н. И., с ЕГН: **********, с адрес: * и посочен адрес за кореспонденция: * (*) срещу Наказателно постановление № 24 – 0442 – 000419 от 28.05.2024 г., издадено от Началник сектор в Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя И., на основание разпоредбата на чл. 178е от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за това, че на 05.04.2024 г. в 23:50 часа в гр. Варна, на бул. „Първи май“ № 6, паркира собствения си товарен автомобил „Дачия Логан“ с рег. № В 4150 РР върху тротоарите, извън разрешените за това места, определени от Администрацията или собственика на пътя – нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят И. Н. И. изразява недоволството си от издаденото наказателно постановление, намирайки го за незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своето становище. На първо място навежда твърдения, че превозното средство е било паркирано не върху тротоар, а на вход/ изход на гараж, находящ се на бул. „Първи май“ № 8.

Подчертава, че в случая паркирането на автомобила по установения начин не попада в хипотезата на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, 1 застъпвайки тезата, че за съставомерността на нарушението е необходимо да бъде паркирано превозното средство на място с безусловна забрана за спиране и паркиране, която в случая не е налице. Също така посочва, че в случая по никакъв начин не е затруднил предвижването на пешеходци или пък да е ограничил достъп до някоя гаражна клетка. Предвид гореизложените аргументи, жалбоподателят И. Н. И. моли за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна Началник сектор към Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител в проведеното на 09.10.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2342 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд. В депозирани на 03.10.2024 г. в деловодството на 44 състав на Варненския районен съд писмени бележки, изготвени от гл. юрисконсулт К.Л.-А. – процесуален представител на въззиваемата страна, се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба, моли се за потвърждаване на наказателното постановление и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Около 23:50 часа на 05.04.2024 г. св. И. К. Б. – инспектор в Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна се предвижвал със служебен автомобил по бул.

„Първи май“ в кв. „Аспарухово“ в гр. Варна, в изпълнение на служебните си задължения по опазване на обществения ред в този район на града, като св. Б. установил, че на бул. „Първи май“ пред гараж на сграда с административен адрес № 8 е паркиран перпендикулярно на пътя товарен автомобил „Дачия Логан“ с рег. № В 4150 РР.

Процесното моторно превозно средство товарен автомобил „Дачия Логан“ с рег. № В 4150 РР било собственост на жалбоподателя И. Н. И..

Св. Б. преценил, че превозното средство е паркирано в нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, поради което и на същата тази дата 05.04.2024 г. съставил глоба с фиш на собственика на автомобила, а именно жалбоподателя И..

Жалбоподателят И. изразил несъгласие с издадената глоба с фиш, поради което самата глоба с фиш била анулирана, а на 18.04.2024 г. К.Г.И. – мл. автоконтрольор в Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал 2 жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 28.05.2024 г. Началник сектор в Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 178е от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя И. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

На първо място следва да се подчертае, че съгласно разпоредбата на §6, т.6 от ДР на Закона за движение по пътищата, „тротоар“ представлява изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. В случая от приобщения по делото снимков материал, се установява, че превозното средство не е било паркирано върху тротоар (последният е изключително ясно отграничен вкл. и по ширина), а е било паркирано върху подход към гараж (извън тротоара обграден от двете страни с тревна площ), чието предназначение е осигуряване възможност на превозно средство да влезе/ излезе от гаража.

Видно от снимките е също така, че тротоара пред и зад паркирания автомобил е изцяло свободен, като самият автомобил по никакъв начин не пречи на движението на пешеходци по тротоара.

Също така според съда е важно да бъде отбелязано, че съгласно разпоредбата на чл. 94 ал. 3 от Закона за движение по пътищата, за престой и 3 паркиране в населените места ППС се спират възможно най – вдясно на пътното платно за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най – малко 2 метра за преминаване на пешеходците.

Видно от текста на цитираната правна норма същата не е от категориите на забранителните, а регламентира възможността за престой и паркиране в населените места, като съдържа общи правила за това. Разпоредбата предвижда две условия, касаещи паркирането в населени места: 1.) паркиране на платното за движение – най – вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя, което условие е задължително и 2.) паркиране върху тротоара на МПС, които не са тежкотоварни, при спазване на минимум 2 метра отстояние от страната на сградите за преминаване на пешеходци (допуска се само на определените от собствениците на пътя места при спазване на отстоянието).

Следователно тази правна норма предполага, че паркирането и престоят на конкретен участък от пътя принципно е разрешено, като регламентира условията, при които превозното средство може да бъде паркирано или да престоява на позволено за това място. В обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление на първо място липсват факти досежно мястото на което е било паркирано МПС – то, в частност било ли е определено от собствениците на пътя или администрацията за паркиране или не. Посочения факт е от съществено значение за съставомерността на вмененото нарушение, тъй като както бе посочено по – горе паркирането върху тротоара в населени места е допустимо на определено от собственика на пътя или администрацията място и при спазване на определени условия при паркирането.

Нещо повече – в случая не е ясно дори това за какво точно е ангажирана отговорността на жалбоподателя И. – за това, че е паркирал автомобил върху площи предназначени само за пешеходци или за това, че е паркирал върху тротоар доколкото и двете хипотези са описани във фактическата част на наказателното постановление, която впрочем се състои от едно единствено 4 изречение.

Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят, освен, че са задължителни формални реквизити на АУАН и наказателното постановление, същите, ведно с датата и мястото на извършване, индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването на фактите, които ги касаят по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като лишава нарушителят от възможност да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си. Освен, че ограничава възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, описаното по – горе процесуално нарушение лишава и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма. Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, да се установяват едва в хода на съдебното производство.

На практика цялото описание на нарушението в обстоятелствената част на наказателното постановление представлява един правен извод, който не кореспондира с някакви приети за установени факти, тъй като последните изобщо липсват.

Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 24 – 0442 – 000419 от 28.05.2024 г., издадено от Началник сектор в Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна е незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24 – 0442 – 000419 от 28.05.2024 г., издадено от Началник сектор в Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на И. Н. И., с ЕГН: **********, с адрес: * и посочен адрес за кореспонденция: * (*), на основание разпоредбата на чл. 178е от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за това, че на 05.04.2024 г. в 23:50 часа в гр. Варна, на бул.

5

„Първи май“ № 6, паркира собствения си товарен автомобил „Дачия Логан“ с рег. № В 4150 РР върху тротоарите, извън разрешените за това места, определени от Администрацията или собственика на пътя – нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6