Определение № 2173 от 21.07.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2173 гр. София , 21.07.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20211110140575 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба вх. № 25614/12.07.2021 г. на ЗД „ Бул Инс“ АД, ЕИК:

831830482, с която е предявен иск с правно основание чл.500 КЗ против В. ХР. СТ.,ЕГН :

********** ,с постоянен и настоящ адрес в гр.Русе,съгласно справка в НБДН .

Съобразно разпоредбата на чл.113 ГПК / изм. – ДВ, бр.65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

В случая предявеният иск притежава белезите на иск на потребител по смисъла на чл.113 ГПК. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение № 408/24.06.2014 г. по ч.т.д № 1206/2014 г., II т.о., според което понятието "потребител" следва да се разглежда в широк смисъл, поради което изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК е приложима към исковете на физически лица - потребители на застрахователни услуги по Кодекса на застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по Закона за платежните услуги и системи и др. В този смисъл са и определение № 179/14.03.2013 г. по ч.т.д. № 1360/2013 г. на ВКС, II т.о., определение № 95 от 05.02.2010 г. по ч.т.д. № 70/2010 г. на ВКС, II т.о., определение № 3768/ 30.11.2018 г. на САС, ТО, 15-ти състав по в. ч. гр. дело № 5533/2018 г., определение № 3868/11.24.2017 г. на САС, ГО, 10 състав по ч.гр.д. № 5884/2017 г., определение№ 3530/10.30.2017 г. на САС, ТО, 9 състав по ч. гр. д. № 2927/2017 г., определение № 3769/30.11.2018 г. на САС, ТО, 15-ти състав по в. ч. гр. дело № 5682/2018 г. и др. В мотивите на Тълкувателно решение № 1/2015 г. на ОСТК на ВКС, т.6, ( макар касаеща прекия иск по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.)), е изяснено, че придаване на застрахованото лице качеството на потребител на определен вид услуга означава, че за него съществува възможност да упражни правото на избор на местна подсъдност.

Върховната съдебна инстанция е приела, че съдържателната разлика между понятията "потребител на застрахователна услуга" в КЗ ; и понятието "потребител" според §13, т.1 от ЗЗП, не представлява обстоятелство, заради което да се отрече приложимостта на 1 специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, доколкото двете дефиниции не са предмет на регламентация в ГПК. Следва да се отбележи, че легалното определение на понятието "потребител" се съдържа в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП – такова е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по закона действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В чл. 2, ал. 2 от Кодекса за застраховането, в редакцията, обн. ДВ, бр. 205/2015 г. е дефинирано понятието "ползвател на застрахователни услуги". Това може да бъде застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на ЗЗП. В настоящия случай от твърденията в исковата молба и представените по делото доказателства се установява, че между страните в производството е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица. Като страна или трето ползващо се лице по този договор ответникът притежава качеството "потребител на услуга" по смисъла на § 13, т. 1, вр. с т. 14 от ДР на ЗЗП. Претенцията на ищеца е основана на изплатено обезщетение във връзка именно с този застрахователен договор, от който извежда субективно претендираните си съдебни права.

Предвид изложеното, не са налице обстоятелства, обуславящи подсъдност на спора пред Софийския районен съд – аргумент от чл.113 ГПК, за предпоставките на която съдът следи служебно, доколкото съгласно чл.119, ал.3 ГПК (Нова – ДВ, бр.65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК не поставя упражняването правомощието на съда да реши дали да гледа делото с оглед месната подсъдност в зависимост от наличието или липсата на възражение от страна на ответника – разпоредбата определя само крайния момент, до който съдът трябва да обяви на страните отвода за неподсъдност на спора.

Ето защо, производството пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд по настоящ адрес на ответника, а именно Районен съд – Русе.

Така мотивиран на основание чл.118, ал.1 вр. чл.119, ал.3 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 40575/2021 г. по описа на СРС, ІI ГО, 65 2 състав.

Изпраща делото на Районен съд – Русе по компетентност.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщението за постановяването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3