Решение № 2308 от 11.11.2025, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 2308

Добрич, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - I състав, в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СТОЯН КОЛЕВ

При секретар МАРИЯ МИХАЛЕВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ административно дело № 20257100700526 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на Г. М., украинска гражданка с временна закрила, [ЛНЧ], в качеството ѝ на майка и законен представител на АЛИСА М. живущи в гр. Балчик, Сборно място, ул. „Шестнадесета" № 51, ап. 5Б, чрез адв. М. В. - пълномощник срещу Заповед № ЗСПД/Д-В/660 от 06.08.2025г. на Директора на ДСП Балчик, с която на оспорващата е отказано отпускане на еднократна помощ за ученик АЛИСА М., гражданка на Украйна.

С жалбата се настоява, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния закон, като неправилно е отказана поисканата социална помощ. Сочи се, че нормата на чл. 3, т. 5 ЗСПД е в противоречие с нормата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), която се явява специална спрямо ЗСПД, както и в противоречие с чл. 2, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) и с чл. 13, т. 2 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юни 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица. Оспорващият се позовава и на Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с Решение на ВНС от 11.04.1991 г. – ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн. ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 03.07.1991 г., предвиждаща задължение държавите – страни по конвенцията, да зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация, както и на чл. 4, чл. 27, ал. 1 и чл. 50 от Конвенцията. Искането е да се отмени оспореният акт. С писмена молба оспорващата, чрез адв. М. В., поддържа изложените в жалбата аргументи и направените искания, като позовавайки се на чл. 13, т. 2 от Директива 2001/55/ЕО, ЗУБ и чл. 2, ал. 6 ЗСП и Конвенцията за правата на детето и чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ, твърди, че административния орган е следвало да ги съобрази по отношение на лицата, ползващи се с временна закрила.

В съдебно заседание, чрез писмена молба поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Ответникът – Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Балчик, не изразява становище по жалбата.

Жалбата е редовна - отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, и е допустима - изхождаща от лице, с правен интерес от оспорването. Подадената на 21.08.2024 г. жалба е в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, считано от уведомяването за заповедта на 08.08.2024 г. Жалбата е насочена срещу годен за оспорване акт, предвид нормата на чл. 10, ал. 6 ЗСПД.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и предвид фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Началото на производството е поставено със Заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-ТХ-В- 660/06.08.2025 г. на Г. М., гражданка на Украйна, за отпускане на еднократна помощ за ученик, записан в четвърти клас по чл. 10а ЗСПД, за детето АЛИСА М., също гражданин на Украйна. Към заявлението не е приложено доказателство, от което да се установява, че детето АЛИСА М. е записано като ученик в 8 клас, в дневна форма на обучение за учебната 2025/2026 г.

Заявлението - декларация е разгледано от социален работник, който на 06.08.2025 г. дава заключение, че детето, за което се иска помощта е с украинско гражданство и няма друг закон или международен договор, по който РБ да е страна, в който да е предвидено поучаването на този вид помощ, поради което становището е за отказ да отпускане на поисканата помощ на основание по чл. 3, т. 3, вр. чл. 10а ЗСПД.

Със Заповед № ЗСПД/Д-ТХ-В/660 ОТ 06.08.2025 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Балчик на Г. М. е отказано отпускане на еднократна помощ за ученик, записан първи, втори, трети, четвърти и осми клас - детето АЛИСА М., на основание чл. 10б, ал. 1 ЗСПД.

Според посочените в заповедта мотиви отпускането на исканата помощ за детето по чл. 10б ЗСПД е отказано на основание чл. 3, т. 5 ЗСПД, т. к. детето, за което се иска помощта е с украинско гражданство и няма друг закон или сключен международен договор, по който РБ да е страна и в който да е предвидено получаването на този вид помощ. членовете на семейството на заявителя са с украинско гражданство.

Оспорващата – Г. М., [ЛНЧ] е с украинско гражданство, като е с предоставена временна закрила, с право да остане на територията на РБ на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Според отразеното в Регистрационната карта издадена от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, оспорващата е с настоящ адрес гр. Балчик и е с придружаващо дете под 14-годишна възраст, а именно АЛИСА М..

От правна страна:

Оспорената заповед е постановена от териториално и материално компетентен орган. Съгласно чл. 10, ал. 4 и ал. 5 ЗСПД именно директорът на дирекция "Социално подпомагане" е оправомощен да издаде заповед за отпускане или заповед, с която да откаже отпускането на поисканата в случая помощ.

В съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК, оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити - наименование на органа, който я издава, посочен е адресатът на акта, изложени са фактически и правни основания за издаването и, разпоредителна част, посочена е и възможността за обжалването му, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.

Не се установят допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административното производство по издаване на процесната заповед. Изяснени са релевантните факти, но неправилно същите са отнесени към материалния закон, което е довело за неправилно приложение на материалния закон.

Оспорващата е гражданин на Украйна, с предоставена временна закрила, на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Временната закрила е във връзка с Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланс между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием, активирана с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл. 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила.

В ЗСПД липсва изрична регламентация относно възможността и условията за предоставяне на семейни помощи за деца на чужди граждани, на които е предоставена временна закрила.

ЗСПД е специален по отношение на ЗСП, поради което и се налага се извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 2, ал. 6 ЗСП, предвиждаща право на социално подпомагане и на чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в РБ, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и чужденците, ползващи се от временна закрила и лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който РБ е страна.

С нормата на чл. 3 ЗСПД изчерпателно са посочени субектите, имащи право да получат семейни помощи за деца. Съгласно чл. 3, т. 3 ЗСПД право на семейни помощи за деца имат семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната. Очевидно процесната хипотеза не е приложима в случая.

В хипотезата на чл. 3, т. 5 ЗСПД право на семейни помощи за деца имат семействата на чужди граждани, стига те да пребивават постоянно и да отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който РБ е страна.

При преценката дали получаването на социални помощи за деца е предвидено в друг закон или в международен договор, по който РБ е страна, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 2, § 1, букви а) и в), вр. § 4, буква б) от Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г. недвусмислено следва, че оспорващата и малолетното й дете като граждани на Украйна, се ползват с временна закрила по Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланс между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием.

В съображение 16 към Директивата е посочено, че във връзка с отношението към лицата, ползващи се с временна закрила по Директива 2001/55/ЕО, държавите членки са обвързани от задълженията, произтичащи от инструментите на международното право, по които те са страна и които забраняват дискриминацията.

В контекста на това задължение, в разпоредбата на чл. 3, § 2 от Директива 2001/55/ЕО изрично е предвидено, че държавите членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация.

На национално ниво условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и на техните права и задължения, са регламентирани в ЗУБ, който видно от § 1а ДР ЗУБ, въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета.

Съгласно чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ, на чужденците с предоставена временна закрила се предоставя правото на социално подпомагане, което кореспондира със задължението на държавите членки по чл. 12 от Директива 2001/55/ЕО - да предоставят на лицата, попадащи в обхвата на временната закрила, достъп до системите си до социално подпомагане.

Спорът по делото се концентрира върху въпроса дали подпомагането по ЗСПД, в частност по чл. 10а ЗСПД, попада в обхвата на системата за социално подпомагане, до която лицата, на които е предоставена временна закрила, имат достъп.

Според настоящият съдебен състав, отговорът на този въпрос следва да бъде положителен и на лицата, на които е предоставена временна закрила по Директива 2001/55/ЕО, следва да се предостави достъп и до семейните помощи за деца, регламентирани в ЗСПД, в частност - до еднократната помощ за ученици по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД.

Разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД съществува в тази си редакцията още от приемането на ЗСПД, обнародван ДВ, бр. 32/2002 г. (с ДВ, бр. 69/2004 г., само от т. 4 е станала т. 5), поради което в контекста на поетите задължения по чл. 1 и чл. 3, § 2 от Директива 2001/55/ЕО, на разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ и на забраната за дискриминация по чл. 21, § 2 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), следва да се тълкува и прилага в смисъл, който да осигури в пълнота изпълнението на чл. 12 от Директивата за временна закрила и на нейната цел.

От изложеното следва, че при прилагане на националните схеми за социално подпомагане държавите членки не трябва да третират лицата, ползващи се с временна закрила по-неблагоприятно, както спрямо собствените си граждани, така и спрямо лицата, които вече са получили международна закрила – с предоставено убежище и получилите статут на бежанец.

Нещо повече, в случаите, които се отнасят до лица, ползващи се от временна закрила и които са под 18-годишна възраст, първостепенно значение следва да имат висшите интереси на детето, гарантирани от Конвенцията за правата на детето (КПД), приета от ОС на ООН на 20.11.1089 г., ратифицирана с Решение на ВНС от 11.04.1991 г., обн. ДВ, бр. 32/23.04.1991 г., ДВ, бр. 55/12.07.1991 г., в сила от 03.07.1991 г.

Съгласно чл. 27, § 3 КПД, държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.