Решение № 45 от 23.04.2026, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Каварна, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от ЕмИ. Д. Панчева Гражданско дело № 20253240100537 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 439 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И.

С. Т., чрез адв. И. И., срещу „***“ ЕООД, ЕИК ***, с която е предявен иск с правно основание иск чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че И. С. Т. не дължи на ответника, поради погасяване на възможността за принудително събиране на вземанията в общ размер на 1412,68 лв., представляваща главница по изпълнителен лист изд. по ч.гр.д. № 756/2010 г. по описа на Районен съд Каварна, ведно със законната лихва, считано от датата на издаване на заповедта за изпълнение.

Ищецът твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.

756/2010 г. по описа на Районен съд - Каварна срещу него е образувано изпълнително дело № 294/2021 г. по описа на ЧСИ Н. Ж.. Предмет на делото е сумата 1412.68 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от датата на издаване на заповедта за изпълнение. Твърди, че вземанията обективирани в изпълнителния лист издаден срещу него, по който е образувано изпълнително дело № 294/2021 г. по описа на ЧСИ Н. Ж., са 1 погасени по давност, която е настъпила на 26.08.2021 г. По изпълнителното производство не са извършвани действия по принудително изпълнение от страна на съдебния изпълнител, освен изпращане на покана за доброволно изпълнение до ищеца и извършване на справки, поради което давността е започнала да тече с обявяването на ТР № 2/2015 год. - 26.06.2015 год., като към датата на предявяване на иска петгодишният погасителен давностен срок е изтекъл.

Моли за постановяване на решение, с което съдът да признае, че правото на принудително изпълнение за вземанията е погасено по давност.

Претендира разноски за производството.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, с който оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че въз основа на изпълнителен лист изд. по ч.гр.д. № 756/2010 г. по описа на РС Каварна е образувано изпълнително дело № 458/2011 г. по описа на ЧСИ Н. Ж.. Въз основа на същия изпълнителен лист след прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на горепосоченото изпълнително дело, е образувано ново изпълнително дело № 294/2021 г. отново по описа на ЧСИ Н. Ж.. За събиране на процесното вземане кредиторът многократно е предприемал действия по принудително изпълнение с оглед удовлетворяване на претенцията си, като до съдебния изпълнител са подавани множество молби за извършване на принудителни действия. Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер, изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува. Твърди, че съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, искането за извършване на действие по събиране на вземането също прекъсва погасителната давност. Поради това, с предприетите и искани действия от взискателя, погасителната давност е прекъсвана многократно и е започвала да тече нова петгодишна погасителна давност. В случая не е налице период от 5 години, в който погасителната давност за процесното вземане да не е била спирана и/или прекъсвана, съответно не са налице предпоставките за признаване за установено погасяване правото на принудително изпълнение по отношение на процесното вземане. С изложените мотиви се моли за постановяване на решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

От приобщеното по делото изпълнително дело /ИД/ № 458/2012 г. на ЧСИ Н. Ж. с район на действие – Окръжен съд Добрич, се установява, че същото е образувано въз основа на молба за образуване на изпълнително дело от кредитора "***" ЕАД от 27.08.2012 г. срещу длъжника И. С. Т.. С молбата кредитора е поискал насочване изпълнението срещу движими вещи на длъжника, находящи се на адреса на местоживеенето му, запор а трудовото възнаграждение. Поискал е извършване на справки в АВ имотен регистър, справки за декларирани движими вещи и недвижими имоти, в НАП за декларирани банкови сметки и търговски обекти и насочване изпълнението върху вземанията на длъжника то трети лица.

С Разпореждане от 27.08.2012 г. ЧСИ е образувал ИД № 458/2012 г., като със същото разпореждане е изготвил и изпратил за връчване уведомление до ТД на НАП по чл. 191 ДОПК, справка за регистрирани трудови договори, справка по партидата на длъжника и справка в ПП КАТ Добрич за регистрирани ППС на името на длъжника. Със запорно съобщение от 17.12.2012 г. ЧСИ е наложил запор на трудовото възнаграждение на длъжника в ЕООД „***“ гр. ***.

С разпореждане от 09.01.2013 г. е насрочен опис на движими вещи, 3 находящи се в дома на длъжника на *** г. от 09.00 г. На *** г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, както и че е насрочен опис на движими вещи. С разпореждане от 27.02.2013 г. е наложен запор на автомобил марка *** с ДК № *** собственост на И. Т..

С пощенска пратка от 21.04.2015 г., адресирана до И. Т. получена на 25.04.2015 г. лично от длъжника, същият е уведомен по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършено прихващане на вземания съгласно споразумение от 23.02.2015 г. между *** ЕАД (с настоящо име ***) и *** ЕООД.

С молба от 17.05.2015 г. *** ЕООД е уведомила ЧСИ Н.Ж. за сключения договор за цесия между *** и *** ЕООД и придобиване на вземанията срещу длъжника И. С. Т., като е поискало конституиране на дружеството като взискател по образуваното ИД № 458/2012 г.

С постановление от 17.09.2015 г. на осн. чл. 429, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 99 от ЗЗД *** ЕООД е конституирано като взискател по ИД № 458/2012 г.

С разпореждане от 02.02.2017 г. ЧСИ Ж. е разпоредил събиране на сведения за сключени трудови договори от длъжника с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение, като и сведения за банкови сметки и сейфове на името на длъжника в различни банки на територията на страната, с оглед налагане на запори. Със запорни съобщения от 24.01.2018 г. е наложен запор върху банкови сметки, банкови касети и открити акредитиви на длъжника в Сосиете Женерал Експресбанк АД и ТБ Инвесбанк АД.

На 28.02.2018 г. по ИД е депозирана молба от взискателя, с която е поискано налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника в „****“ гр. ***. На 19.03.2018 е изпратено запорно съобщение до посочения от взискателя работодател на длъжника. На 08.01.2019 г. е депозирана молба от взискателя *** ЕООД до ЧСИ Н.Ж., с която е поскано да бъдат преустановени изпълнителните действия и извършването на справки без изрично искане на взискателя.

С постановление за прекратяване от 08.10.2021 г. ЧСИ Н. Ж., след като е взел предвид, че взискателя не е поискал извършването на изпълнители действия по ИД 458/2012 г. в продължение на две години е прекратил същото на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С молба от 08.10.2021 г. взискателя е поискал да му бъде предаден изпълнителния лист по който е било образувано 4

ИД 458/2012 г.

На 15.12.2021 г. е подадена молба от *** ЕООД до ЧСИ Н. Ж., с която е поискано да бъде образувано ИД срещу И. С. Т., по перемираното вече ИД № 458/2012 г. за събиране на вземанията за остатъчната непогасена сума по изпълнителния лист. С молбата е поискано предприемане на изпълнителни действия по извършване на справка за регистрирани трудови договори на името на длъжника и налагане запор на трудово възнаграждение. По така подадената молба е образувано ИД № 294/2021 г. по описа на ЧСИ Н.Ж..

Предприети са действия по установяване имуществото на длъжника.

На 18.05.2023 г. са изпратени запорни съобщения до ТБ Инвестбанк АД и Изипей АД, за налагане на запор върху банкови сметки и касети на името на длъжника. На 26.05.2023 г. с пощенска пратка с обратна разписка до длъжника е изпратена ПДИ, която е върната невръчена, с отбелязване – непотърсена.

С молба от 16.10.2023 г. взискателят отново е поискал извършване на справка в „Регистъра на банкови сметки и сейфове“ в БНБ за регистрирани банкови сметки на името на длъжника И. Т., с искане за налагане на запор при откриване на такива.

С молба от 22.07.2025 г. взискателя е поискал да бъде извършена отново справка за регистрирани трудови договори на името на длъжника и справка в „Регистъра на банкови сметки и сейфове“ в БНБ за регистрирани банкови сметки на името на длъжника И. Т., с искане за налагане на запор при откриване на такива. Поискал е извършване на справка в КАТ за наличие на МРС собственост на длъжника и налагане на запор.

На 20.08.2025 г. е изпратено запорно съобщение до *** ЕООД, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а на 16.09.2025 г. е наложен запор върху лек автомобил марка *** с ДК № *** собственост на И. Т.. Към дата на приключване на устните състезания няма данни ИД да е прекратено или сумите предмет на същото да са платени от длъжника.

С оглед наведените от ищеца твърдения и оспорвания, спорът по делото се концентрира около това погасени ли са по давност процесните суми в рамките на висящия изпълнителен процес за тяхното събиране. За да се отговори на спорния въпрос, следва да се съобразят задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С цитираното тълкувателно решение се прие, че указанията, 5 дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в процесуалната уредба. По задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да "действа" (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да "не действа" (да не иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие по принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила 6 разпределение и др.