Решение № 17351 от 09.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49928/2025
- Вид
- Решение № 17351
- Подписан
- 09.09.2026
- В сила
- 01.10.2026
- Състав
- МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 400 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 499, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 17351 гр. София, 09.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20251110149928 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца „Дженерали застраховане“ АД срещу ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 134,95 евро /263,93 лева/ – частичен иск от претенция в пълен размер на 416,17 евро /813,92 лева/, представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 211898208 по застраховка „Каско“, за вреди по лек автомобил „Мерцедес Ц 180“ с регистрационен № ******, настъпили в резултат от пътнотранспортно произшествие на 26.11.2024 г. в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Македония“ и ул. „Борис Шивачев“, причинени от виновно и противоправно поведение на водача на автомобил „Шевролет“ с рег. № *******, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със законна лихва от 24.10.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 8,68 евро /16,98 лева/ – частичен иск от претенция в пълен размер на 26,77 евро /52,36 лева/ – мораторна лихва за периода от 18.04.2025 г. до 22.10.2025 г.
Ищецът „Дженерали застраховане“ АД твърди, че на 26.11.2024 г. в гр.
Пловдив на кръстовището на бул. „Македония“ и ул. „Борис Шивачев“, Силвия Шопова, управлявайки автомобил „Шевролет“ с рег. № *******, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при навлизане в кръстовището не пропуска движещия се по пътя с предимство водач на автомобил „Мерцедес Ц 180 Компресое“ с регистрационен № ******, реализира удар с него и реализира ПТП, вследствие на което на ударения лек автомобил са причинени имуществени вреди. Ищецът посочва, че ПТП-то е документирано с Двустранен констативен протокол. Твърди, че водачът на застрахования при 1 ответника автомобил виновно е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което е настъпило процесното ПТП. Посочва, че за увредения лек автомобил е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” със ищцовото дружество. Твърди, че във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана ликвидационна преписка по щета № 211898208 за възстановяване на уврежданията по застрахования автомобил, причинени вследствие на процесното ПТП. В тази връзка и щетите били отстранени от доверен автосервиз, на който ищецът е заплатил сумата от 4951,55 лева. Предвид встъпването в правата на увреденото лице ищцовото дружество изпратило до ответника регресна покана, с която е претендирал заплащането на сумата 4965,55 лева (включващо 4951,55 лева – застрахователно обезщетение и 15,00 лева – ликвидационни разноски). Счита, че претенцията постъпило частично плащане от ответника за сумата 4152,60 лева. Моли съда да уважи иска. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК предявява отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, както и завишен по размер.
Оспорва дължимостта на лихва за забава поради неоснователност на главната претенция. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, поради което и с обявения за окончателен доклад е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на настъпване на процесното ПТП – 26.11.2024 г. МПС „Шевролет“ с рег. № ******* е застраховано при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че МПС „Мерцедес Ц 180“ с регистрационен № ****** е застраховано при ищеца по имуществена застраховка „какско“, както и че ищецът е заплатил по процесната щета сумата 4951,55 лева за ремонт на увредения автомобил, а ответникът е възстановил по регресната претенция сумата 4152,60 лева.
Спорен по делото е размерът на дължимото застрахователно обезщетение за имуществени вреди.
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната 2 действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл.
203 КЗ /отм./ - аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО/.
Съдът кредитира изцяло неоспореното от страните заключение на вещото лице инж. Й. Й. по назначената съдебна автотехническа експертиза като обективно безпристрастно и компетентно даденото. Вещото лице сочи, че описаните и обезщетени щети се явяват в причинно-следственавръзка с настъпилото на 26.11.2024 г. ПТП, както и че стойността необходима за възстановяване на М П С „Мерцедес Ц 180“ с регистрационен № ****** изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП възлиза на сумата 2250,47 евро /4401,53 лева/.
Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти.
В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни източници, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т.е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд. Неприложима в случая е и стойността, изчислена с прилагане на корекционен коефициент на новите части към датата на ПТП. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
С оглед горното съдът намира, че са налице всички материални предпоставки, които обуславят възникването на спорното материално право.
Исковата претенция е основателна до сумата от 263,93 лева /4401,53 лева – дължимо застрахователно обезщетение, 15,00 лева – обичайни разноски за определянето му, след приспадане на извършеното плащане от 4152,60 лева преди завеждане на делото/. Поради изложеното предявеният частичен иск за заплащане на сумата 134,95 евро /263,93 лева/ – части от претенция в пълен размер на 416,17 евро /813,92 лева/, представляваща главница за 3 регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 211898208 се явява основателен и следва да бъде уважен.
Размерът на главницата по първоначалната искова молба е 51,13 евро /100,00 лева/, като размерът на законната лихва от датата на подаване на исковата молба 24.10.2025 г. до деня преди увеличаване размера на иска с молба вх. № 177212/03.06.2026 г. на 134,95 евро /263,93 лева/, изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор е 3,75 евро /7,34 лева/. Същата следва да се присъди на основание чл. 214, ал. 2 ГПК като се присъди и законна лихва от 03.06.2026 г. за пълния размер на претенцията.
След получаване на регресната покана за заплащане на процесната щета ответното дружество е в забава по отношение плащането на регресното вземане. Мораторна лихва за забава върху установения за дължим размер на главницата периода от 18.04.2025 г. до 22.10.2025 г. се равнява на сумата 8,68 евро /16,98 лева/, който е изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор. Поради изложеното предявеният частичен иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 8,68 евро /16,98 лева/ – част от претенция в пълен размер на 26,77 евро /52,36 лева/ – мораторна лихва за периода от 18.04.2025 г. до 22.10.2025 г. се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и предвид изрично направеното искане в тази насока, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски за държавна такса в размер на 51,13 евро /100,00 лева/, депозит за вещо лице в размер на 200,00 евро /391,17 леева/ и 102,26 евро /200,00 лева/ – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.
8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ при съобразяване материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия.
Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА „Дженерали застраховане” АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 68 на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД 4 сумата от 134,95 евро /263,93 лева/ – част от претенция в пълен размер на 416,17 евро /813,92 лева/, представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 211898208 по застраховка „Каско“, за вреди по лек автомобил „Мерцедес Ц 180 Компресое“ с регистрационен № ******, настъпили в резултат от пътнотранспортно произшествие на 26.11.2024 г. в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Македония“ и ул. „Борис Шивачев“, причинени от виновно и противоправно поведение на водача на автомобил „Шевролет“ с рег. № *******, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със законна лихва от 03.06.2026 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,68 евро /16,98 лева/ – част от претенция в пълен размер на 26,77 евро /52,36 лева/ – мораторна лихва за периода от 18.04.2025 г. до 22.10.2025 г., на основание чл. 214, ал. 2 ГПК сумата 3,75 евро /7,34 лева/ - законната лихва върху първоначалния размер на главницата от датата на исковата молба 24.10.2025 г. до деня преди увеличаване размера на иска 02.06.2026 г. и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 353,39 евро /691,17 лева/ – разноски в производството пред СРС.