Решение № 4328 от 04.07.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4328 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

И.ина Ив. Пъстракова

Г. К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от И.ина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20221100504690 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеца И. А. К., /починал на 26.07.2023 г., на негово място са конституирани наследниците му, а именно: Й. К., А. А., Я. А./ срещу решение № 20005322/19.01.2022 г., постановено по гр. д. № 42723/2018 г. по описа на СРС, 38-ми състав, с което предявеният срещу Г. А. К. / починал в хода на процеса и заместен от наследниците му А. Г. К., С. Г. К., Т. П. К./ и Т. П. К., иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-19/29.03.20 г. на ИД на АГКК, с административен адрес на имота гр. София, район Овча купел. кв.

*********, ул. „*********“ № 38, с площ от 919 кв. м., е отхвърлен.

Във въззивната жалба жалбоподателят навежда съображения за неправилност на постановеното първоинстанционно решение, тъй като счита, че не е налице собственически спор между страните относно постройките в процесния поземлен имот. Излага съображения в тази насока, като сочи, че ответната страна желае разпределение на ползването съгласно вариант втори от експертизата. Моли съда да отмени обжалваното решение като разпредели ползването върху поземления имот при квоти по ½ за ищеца и ½ за ответниците. Претендира разноски.

Въззиваемата Т. П. К. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага, че, че търсейки вариант за уреждане на спора, желае да бъде приложен вариант, посочен от вещото лице в експертизата.

1

Въззиваемите А. Г. К. и С. Г. К. не са депозирали отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Софийски районен съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 32, ал.

2 ЗС.

Ищецът И. А. К. твърди, че е съсобственик е ответниците Т. П. К., А. Г.

К. и С. Г. И. (конституирани на основание чл. 227 ТПК като наследници на починалия Г. А. К.) и при равни квоти на дворно място, находящо се в град гр.

София, Столична община район „Овча купел“, кв. *********, ул. „*********“ №38, представляващо съгласно скица №15- 247431 от 16.06.2015г. издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр.София, поземлен имот е идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-19/29.03.2010г. на ИД на АГКК, с административен адрес на имота гр. София, район Овча купел. кв. *********, ул. „*********" № 38, с площ от 919 кв.м.; с трайно предназначение на територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10м.; е номер по предходен план 558, квартал 29, парцел XXIV при съседи: имоти е идентификатори №№

***; ***;

***; ***; ***, който имот е идентичен с

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XXIV - 558, в квартал 29 по регулационния план на кв. *********, р-н Овча купел. гр. София, одобрен със Заповед № 106/07.08.1989г. на Председателя на ОбНС. р-н Овча купел, с площ по графични данни 920 кв.м., при граници : ул. „Орех", УПИ XXIII - 609, улица „*********", УПИ XXV- 557, който имот е идентичен с описания в нотариален акт на ищеца за дарение на недвижим имот №5, т. XI, д. №1388 от 11.05 1978г. на I- ви Нотариус към СРС - парцел XXI ТКЗС, в квартал 29 по плана на гр. София. кв. *********, целият с площ от 860 кв.м.. находящо се в гр. София, кв. *********, на ул. „*********“ при съседи: П.Б., улица, игрище и И. Драганов. В посоченото дворно място притежавал заедно с ответниците жилищни двуетажни сгради, всяка от тях с отделни входове, като аз ищецът съм собственик на жилищна сграда е идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1819/29.03.20Юг. на ИД на АГКК, а ответниците са собственици на жилищна сграда с идентификатор ***. С оглед изложеното иска да се постанови решение, е което да се разпредели ползването на процесното дворно място при равни дялове.

В писмения си отговор ответниците по молбата признават квотите в съсобствеността, но по същество оспорват останалите фактически твърдения на ищцовата страна, както и искането за разпределяне при равни поначало дялове. Ответниците твърдят, че освен посочените в исковата молба сгради са налични още 6 сгради с допълващо застрояване с идентификатори:

2

***; ***; ***; ***;

*** и ***. За част от тях твърдят изключителна своя собственост, а за други съсобственост с противната страна. Молят да се извърши разпределяне в съответствие със заявените от тях обстоятелства и права.

В хода на производството ответникът Г. А. К. е починал и е заместен от наследниците му А. Г. К., С. Г. К., Т. П. К. /удостоверява се от представено по делото препис от удостоверение за наследници от 08.04.2021 г./ С решение № 20005322/19.01.2022 г., постановено по гр. д. № 42723/2018 г. по описа на СРС, 38-ми състав, първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице собственически спор относно построените върху процесния недвижим имот сгради, че не са ангажирани доказателства въз основа на които съдът да може да формира извод дали постройките са индивидуална собственост или са в режим на съсобственост между страните, поради което е отхвърлил иска по чл. 32, ал. 2 ЗС.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство. Същата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- неправилно.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

Страните не спорят, а също и от събраните по делото доказателства е установено, че всяка от страните притежава по 1/2 ид. част от процесния недвижим имот. Ищецът е придобил същия на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 5, т. XI, д.

№1388 от 11.05 1978г. на I- ви Нотариус към СРС, с който Г. К. и Т. К. са дарили на ищеца И. К. 1/2 ид. част от собственото им празно място, съставляващо парцел XXI ТКЗС, в квартал 29 по плана на гр. София. кв.

*********, целият с площ от 860 кв.м., находящо се в гр. София, кв.

*********, на ул. „*********“. Г. К. и Т. К. са придобили собствеността върху процесното дворно място на основание договор за продажба, обективиран в НА № 75, т. XLII, д. № 7700/1975 г. от нотариус при СРС и съдебна спогодба, сключена по гр.д. № 914/1976г., по силата на които същите се легитимират като собственици парцел XXI-TK3C от кв. 29 по плана на гр. София, кв.

„*********“, целият с площ от 860 кв.м. с неуредени сметки по регулация за 75 кв.м., заедно с подобреният върху него - ограда с мрежа и бетонни колове, находящо се в гр. София, кв. *********, на ул. „*********“, при съседи: П.Б., улица, игрище и И. Драганов.

3

По делото е представена скица от 21.03.2018г. за поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-19/29.03.2010г. на ИД на АГКК, с административен адрес на имота гр. София, район Овча купел. кв. *********, ул. „*********, с площ от 919 кв.м.; с трайно предназначение на територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10м.; с номер по предходен план 558, квартал 29, парцел XXIV при съседи: имоти с идентификатори ***; ***;

***; ***; ***, от която се установява, че в същия са построени и заснети осем сгради, като за собственик на сграда с идентификатор *** със застроена площ от 71 кв.м., представляваща еднофамилна жилищна сграда на два етажа е вписан Г. А. К., съгласно скица от на сграда № 15-170143-21.03.2018г. По делото е представен архитектурен проект жилищна сграда пристройка на името на И. К. - фаза работна от 15.09.1978г„ от който се установява, че на 22.09.1978г. е разрешена пристройка на 1 етаж с площ от 40 кв.м. с уеднаквяване с покрИ.а съществуващия при условията на чл. 148 ППЗТСУ. Отбелязан е позволителен билет № 1251/22.09.1978г. В забележка към проекта изрично е отбелязано, че подовите и таванските нива се подравняват със съществуващата сграда, чийто покрив ще бъде преустроен.

Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗС , общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта. Когато такова мнозинство не може да се образува , за да гарантира защитата на правото на всички съсобственици върху вещта, законът - чрез разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС, урежда в тяхна полза специфично право на иск, който може да се предяви пред съда, за да се разреши спорът относно използването на съсобствената вещ. Затова предявеният иск по чл. 32, ал. 2 ЗС представлява по съществото си спорна съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с обща вещ. Когато е сезиран с такъв иск, съдът замества мнозинството от съсобствениците и преценява целесъобразността и възможностите за разпределяне ползуването на общата вещ, съобразно конкретните обстоятелства по делото - характер на вещта, брой на съсобствениците, техните права в съсобствеността, фактическото положение до възникване на правния спор. В случая, с оглед изявленията на страните във въззивната жалба, в отговора на въззивната жалба, както и в протокола от о.с.з., проведено на 13.12.2021 г. съсобствениците на поземления имот и страни в производството заявяват, че желаят разпределение на ползването съгласно приетата пред първоинстанционния съд СТЕ.

От изслушаното пред първоинстанционния съд заключение на СТЕ се установява, че в поземления имот съществуват сгради от допълващо застрояване (лек тип) с идентификатор ***, ***,

***, ***, ***, *** и

***. В действаща КККР процесният недвижим имот е заснет с идентификатор ***. Заснети са и сгради с идентификатор *** на името на ищеца и *** на името на

4 ответниците. В първоинстанционното производство вещото лице предлага два варианта на разпределяне на ползването - Вариант 1, онагледен в скицапредложение от СТЕ (л. 74 от делото) се обособяват се два равни дяла по 459,50 кв.м. всеки, както следва: дял Б (синьо) по контур 1-2-3-4-5-6- 7-1 и дял А (червено) по контур 1-2-3-4-5-8-9-10-11-12-13-14-15-16. Видно от този вариант в дял Б (И. К.) попадат сгради с номер 1, 2, 3 и 4, като има вход от ул.

„*********“, а в дял А (на ответниците) попадат сгради 5, 6, 7, и 8, като има вход от ул. „*********“ и ул. „Орех“. Вещото лице е изяснило, че този вариант не осигуряват достъп на ответниците да ползват гаража, находящ се в сграда с идентификатор ***, като нарушава съществуващата вертикална планировка и допълнителен подход за ответниците.

Съгласно Вариант 2, онагледен в скица-предложение към СТЕ (л. 75 от делото)- обособяват се три дяла, както следва: на ищеца И. К. - дял Б (синьо), по контур 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-1, с площ от 296 кв.м. от дворното място, като ползва вход от към ул. „*********“; на ответниците дял А (червено) , по контур 13-14-15-16-17- 18-12-11-10-9-8, с площ от 296 кв.м. от дворното място, като ползва вход от към ул. „*********“ и ул. „Орех“, дял за общо ползване (жълт цвят) - контур: 6-5-4-3-16- 15-14-13 с площ от 137 кв.м. Вещото лице сочи, че съгласно този вариант се запазва максимално съществуващото ползване, вертикалната планировка, ползването на гаражите и начина на обслужване и поддръжка на жилищните сгради.

Разпечатката съдържа 48 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f8cb3308-a682-47a8-9a21-be6add8129e9