Решение № 999 от 15.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 999 гр. София, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело № 20211100901214 по описа за 2021 година

Производството е по реда чл. 51, ал.3 ЗМТА във вр. чл. 118-122 КМЧП.

Предявен е иск с правно основание чл.51, ал.3 от ЗМТА, във връзка с чл.118-122 от КМЧП, във връзка с Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения (Нюйоркската конвенция) приета на 17.12.1958 г. и ратифицирана от България с Указ № 284 на Президиума на Народното събрание от 08.07.1961 г. (изв. бр. 57 от 18.07.1961г.).

Исковата молба е предявена от „С.Ф. ГмбХ“, дружество създадено и съществуващо по законите на Швейцария, фирмен № СН-101.533.541, със седалище и адрес на управление: Швейцерхофщрасе 2, 8750 Гларус, Швейцария, чрез адв. М.Б., САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, АС Б., за признаване и допускане изпълнението на чуждестранно арбитражно решение от 25.06.2019г., поправено с поправка от 01.10.2019г., постановено по дело № DIS-SV-SL-683/16 на Германския арбитражен институт (DIS), в частта по пар. 418 буква „а“ „в“ и “е“, по което „ ДИП-МП” АД / в несъстоятелност/ (с предходно наименование „С.“), ЕИК ******* , гр.София, ул. „*******, е осъдено за главници, лихви и разноски в арбитражното производство.

Ищецът твърди, че пред Германския арбитражен институт (DIS) е разгледан и приключил спор между няколко ищци и ответници, измежду които „С.Ф. ГмбХ“ – Ищец №2 и „С.“ АД – Ответник №1.

Сочи, че в чл.10 от сключената между страните спогодба от 13.11.2015 1 година е предвидена арбитражна клауза, съгласно която за компетентен съд при спор между тях е определен DIS, а съгласно чл.11 от спогодбата за приложимо право е определено законодателството на Федерална Република България.

Излага, че с поправеното решение по пар. 418 буква „а“ от окончателното решение от 25.06.2019г. Ответник 1(настоящ ответник) и Ответник 2 са осъдени солидарно и поотделно да заплатят на „С.Ф. ГмбХ“ (настоящ ищец) сумата от 7 621 680.80 щатски долара, ведно с лихва от пет процента годишно, начислена върху сумите и считано от датите посочени в решението и поправката.

Излага, че по пар. 418 буква „в“ от окончателното решение от 25.06.2019г. ответниците в арбитражното производство са осъдени да заплатят на ищците, солидарно и поотделно сумата от 200 000 щатски долара, ведно с лихва от четири процента годишно, начислена от 17.10.2016г. (датата на началото на арбитражното производство).

Излага, че по пар. 418 буква „е“ от окончателното решение от 25.06.2019г. ответниците в арбитражното производство са осъдени да заплатят на Ищците, солидарно и поотделно сумата от 72 225.70 евро – разноски в арбитражното производство.

Счита, че са налице всички процесуални предпоставки, предвидени с разпоредбата на чл.117 от КМЧП, за признаване и изпълнение на решението в Република България.

Сочи, че компетентността на DIS произтича от арбитражната клауза по чл.10 от споразумението от 13.11.2015 година, въз основа на който е възникнал разглеждания от арбитража спор.

Твърди, че в арбитражното производство не са нарушавани основни принципи на българското право, свързани със защитата на страните по делото. Поддържа, че „С.“ АД е участвал активно в арбитражното производство, връчен му е препис от исковата молба, страните са били редовно призовани. Пред български съд между същите страни и за същото искане няма влязло в сила решение, няма висящ процес образуван преди арбитражното дело, по което е постановено решението, чието изпълнение се иска. Сочи, че признаването или допускането на изпълнението на решението не противоречи на българския обществен ред.

С уточнителна молба поддържа, че арбитражното решение е окончателно от датата на постановяването му, както и че решението и неговата поправка са влезли в законна сила от датата на връчването им на страните - на 05.07.2019г. -окончателното решение и на 09.10.2019г. поправката му.

Твърди, че в случая по отношение на представените заверени по реда на чл.32 ЗА преписи на чуждестранното арбитражно решение, поправката и удостоверението за влизането му в сила, заверка от МВнР не е необходима. В подкрепа на изложеното се позовава на съдебна практика. Евентуално прави 2 искане да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред МВнР за официален отговор по въпроса за заверката.

Излага, че изискванията на чл.119 КМЧП са спазени доколкото окончателното арбитражно решение, поправката, доказателствата за влизане в сила и връчване на решението и поправката, са представени в официален препис с нотариална заверка, придружени от официален превод на български език, а подписът на преводачът е нотариално заверен.

Претендира признаване и допускане изпълнението на цитираното окончателно арбитражно решение, по отношение на един от ответниците – „С.“ АД, в следните негови части: по пар. 418 буква „а“ (с поправката от 01.10.2019г.), пар. 418 буква „в“ и пар. 418 буква „е“.

Представя доказателства. Претендира присъждане на направените по настоящото дело съдебно-деловодни разноски.

Ответникът, с отговора на исковата молба, оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан, като моли същият да бъде отхвърлен. Счита за недоказано обстоятелството за наличие на правосубектност на ищцовото дружество поради конфликт на интереси и данни за връзки между „С.Ф. ГмбХ“ и нотариусите, които са заверили удостоверението за актуалното му състояние и адвокатското пълномощно за водене на настоящото дело. Предвид това, оспорва подписите и съдържанието на удостоверението за актуално състояние на „С.Ф. ГмбХ“ и адвокатското пълномощно за водене на настоящото дело.

Счита, че D I S е с арбитражна компетентност по искове с предмет „Съдействие за възстановяване“, разбирано като пълно и навременно съдействие от ответника на ищеца по отношение на усилията му да обезвреди вреди по исковете за хранителни продукти от застрахователя на С., Happag-Lloyd USA, LLC, Maersk Line, Limited, APL Ltd., правителството на САЩ или неговите агенции и всеки друг, от когото Supreme търси обезщетяване.

Във връзка с изложеното, намира че процесното арбитражно решение в частта му инкорпорирана в пар.418, буква „а“ съдържа произнасяне по същество относно „искове за хранителни продукти“, които са извън компетентността на Арбитражния трибунал, учредена с клаузата на чл.10 от споразумението. Твърди, че „С.“ АД не се е съгласило с разглеждане на искове за хранителни продукти в арбитражния процес, като възразило срещу материалната и процесуалната компетентност на арбитъра по тези искове.

Дружеството не е имало възможност да участва при условията на равнопоставеност, състезателност и в справедлив процес, доколкото правото му на защита било засегнато от допуснатите от арбитъра процесуални нарушения (по събиране и допускане на доказателства, преценка на доказателствената им сила, разпределение на доказателствената тежест) и невъзможността на ответника да възрази срещу тези нарушения в хода на арбитражното производство, поради узнаването им едва с връчване на решението.

3

Сочи, че арбитражното решение е постановено в противоречие и с основополагащи принципи на приложимото в арбитражното производство право - законодателството на Федерална Република Германия.

Поддържа, че арбитражното решение е постановено при липса на компетентност относно по-голяма част от исковете, както и че признаването и изпълнението му противоречи с обществения ред и основни принципи на правната система в Република България.

Представя доказателства.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 и ал.3 ЗМТА, за разглеждането на искове за признаване и допускане изпълнението на чуждестранно арбитражно решение се прилагат сключените от страната ни международни договори, както и нормите на чл.118 - 122 от КМЧП. В случая арбитражното решение, което се иска да бъде признато и чието изпълнение се иска да бъде допуснато на територията на Република България е постановено на територията на различна държава, а именно на територията на Република Германия. Съгласно чл. III от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, ратифицирана от България през 1961г. ( Нюйоркската конвенция), всяка договаряща държава ще признава силата на арбитражното решение и ще допуска неговото изпълнение съобразно с процесуалните правила, които се прилагат в територията, където се иска признаването и изпълнението, при условията, изложени в Конвенцията. При съобразяване на приложимите разпоредби следва да се приеме, че признаването на силата на чуждестранното арбитражно решение и допускането на неговото изпълнение на територията на Република България се извършва по исков ред чрез предявяване на иск пред Софийския градски съд по реда на чл. 118-122 КМЧП. Предвид изложеното съдът намира иска за допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.IV от Конвенцията, признаването и допускането до изпълнение на чуждестранно арбитражно решение е предпоставено от представянето едновременно с молбата на надлежно заверен оригинал или препис на решението, както и оригинал или препис на арбитражното споразумение.

В случая представените по делото преписи от арбитражното решение и от поправката са нотариално удостоверени от нотариус в Германия, поради което следва да се приеме, че са представени официални преписи на документите. Нотариалното удостоверяване на преписите от арбитражното решение и поправката е с Апостил по реда на Хагската конвенция за премахване изискването за легализация на чуждестранни публични актове.

Следователно, легализираща заверка на МВнР по чл. 119, ал. 2 КМЧП, не е изискуема по отношение на процесното арбитражно решение. Решението е в 4 заверен превод на български език по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, съгласно изискването на чл. 119, ал. 2, изр. 2 от КМЧП, вр. чл. ІV, § 2 от Нюйоркската конвенция.

Задължителният и окончателен характер на арбитражното решение и поправката се установяват от отбелязването върху първата им страница, че решението е окончателно, а освен това с протоколно определение от първото о.с.з. по настоящото делото е прието за установено и безспорно между страните, че арбитражното решение и поправката му са влезли в сила.

Със свое становище от 05.05.2022г. ищецът е представил по делото официален препис в заверен превод на Решение на Висшия съд на Провинция Хесен-Франкфурт на Майн от 17.12.2020г., с което е отхвърлен иска за отмяна на арбитражното решение от 25.06.2018г. Не са направени твърдения това решение да е обжалвано, напротив- в хода на настоящото дело процесуалните представили на двете страни са заявили, че не се спори относно обстоятелството, че решението, с което е отхвърлен иска за отмяна, е влязло в сила.

В изпълнение на указанията на съда, ищецът е представил писмо от DIS от 27.07.2021г., подписано от зам.-гл.секретар, удостоверяващо, че Окончателното решение Поправката на Окончателното решение са доставени на страните, съответно на 05.07.2019г. и на 09.10.2019г. Документът е представен в нотариално заверен препис, удостоверен с Апостил, в заверен превод на български език.

С отговора на искова молба ответникът е оспорил истинността на удостоверението за актуално състояние на „С.Ф. ГмбХ“, както и автентичността (в частта на положените подписи) на пълномощното на процесуалния представител на ищеца. В тази връзка с протоколно определение от 11.05.2022г. съдът е открил производство по оспорване и е указал на ответника доказателствената му тежест, но последният не е изложил никакви допълнителни факти и твърдения и не е представил доказателства в защита на тезата си по оспорването на документите. Предвид изложеното и доколкото удостоверението за актуално състояние и пълномощното са официално удостоверени и представляват официални документи, чието оспорване не е проведено, съдът ги кредитира като валидни доказателства за обстоятелствата, които удостоверяват.