Определение № 7942 от 22.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7942 гр. София, 22.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100511240 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

По делото е постъпила касационна жалба с вх. №17596/12.02.2025г., подадена от адв. З. Х., срещу Решение №6646 от 03.12.2024г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II В въззивен състав, с което изцяло е потвърдено Решение №10992 от 26.06.2023г. по гр.д. № 48638 по описа за 2022г. на СРС, 159-ти състав.

При извършване на проверка за нейната редовност по реда на чл.285 от ГПК, съдът е констатирал, че в нея се съдържат и оплаквания за неправилност на постановеното решение в частта относно присъдените разноски, поради което с Разпореждане №3945/13.02.2025г. е дал указания на жалбоподателката да уточни направеното от нея искане във връзка с тях.

С молба от 05.03.2025г. адв. З. Х. е заявила изрично, че прави искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК.

По делото е постъпила молба от 16.04.2025г. от насрещната страна И. П.

И., с която се оспорва основателността на отправеното от жалбоподателката искане по чл.248 от ГПК.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото намира следното за установено от фактическа страна:

Въззивното производство е образувано по подадена от ответника въззивна жалба срещу Решение №10992 от 26.06.2023г. по гр.д.№ 48638 по описа за 2022г. на СРС, 159-ти състав, с което З. П. Х. е осъдена да заплати на И. П. И., на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, сумата в размер на 8 996,80 лв. – наемна цена за периода от 01.05.2022г. до 31.08.2022г. по договор за наем на недвижим имот от 08.09.2020г., сключен между страните, за отдаване под наем на имот, представляващ офис №53, находящ се в гр.София, бул. „*********.

1

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна-ищец И. П. И. е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. Към същия е приложен Договор за правна защита и съдействие от 25.09.2023г., в който е уговорено възнаграждение в размер на 2 000 лева за представителство пред въззивната инстанция.

В проведеното на 13.11.2024г. съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски за възнаграждение за адвокатска защита и съдействие.

Въззивният съд се е произнесъл на 03.12.2024г., като е потвърдил изцяло обжалваното съдебно решение и е присъдил на въззиваемата страна на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева.

Въз основа на горните фактически констатации и след като съобрази становището на частния жалбоподател, съдът намира следното от правна страна:

Искането по чл.248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения срок /в едномесечния срок за обжалване на постановеното съдебно решение/, от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество същото е неоснователно по следните съображения:

В постановения съдебен акт съобразно изхода на спора съдът е присъдил разноски на въззиваемата страна съгласно представените доказателства за тяхната направа, а именно- Договор за правна защита и съдействие от 25.09.2023г., в който изрично е отбелязано, че уговореното за представителство пред въззивната инстанция възнаграждение в размер на 2 000 лева е изцяло заплатено. Съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д.

№6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато са представени доказателства за тяхната направа, като е посочено, че в случай че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, това обстоятелство следва да бъде отразено в договора за правна помощ, който в тази си част има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая страната е доказала реалното понасяне на претендираните от нея разноски за процесуално представителство. Доколкото в рамките на уредения от закона срок насрещната страна не е направила възражение за тяхната прекомерност, то същите основателно са присъдени с крайния съдебен акт, като не е налице основание за изменението му в тази част.

Така мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ инкорпорирано в подадената от адв. З. Х.

2 касационна жалба с вх. №17596/12.02.2025г. искане по чл.248 от ГПК за изменение на Решение №10992 от 26.06.2023г. по гр.д. № 48638 по описа за 2022г. на СРС, 159-ти състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3