Определение № 10234 от 16.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10234 гр. София, 16.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.

ДРАНЧОВСКА като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА

Гражданско дело № 20221110121397 по описа за 2022 година намира следното:

По делото е постъпила молба от 15.02.2023 г. от ищеца Д. Б. М. за изменение на постановеното по делото решение от 27.01.2023 г. в частта за разноските. В молбата са наведени доводи, че на страната следва да бъдат присъдени направените разноски за държавна такса, респ. на процесуалния й представител следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА, като ответникът няма право на разноски, тъй като не е налице признание на иска от ответника и последният е дал повод за завеждане на делото. Ответникът ... не изразява становище по молбата.

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (двуседмичният срок за обжалване на решението), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е основателно.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК намира приложение при кумулативното наличие на две предпоставки – когато с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. В настоящия случай е налице признание на предявената претенция, но несъмнено се установява, че ответникът е дал повод за завеждане на делото с извънсъдебните си претенции за плащане на задължения, които изначално не съществуват – видно от представените писмо с изходящ номер от 08.07.2021 г. и справка към него, ответникът е претендирал заплащане на потребени услуги за периода от 08.09.2016 г. до 04.06.2020 г. в общ размер от 854,05 лв., като въпреки наведените от ищеца извънсъдебно възражения с молба от 29.06.2021 г., задълженията му не са били отписани поради изтекла погасителна давност, която дружеството незаконосъобразно е заявило, че не може да приложи (въпреки че са били налице основания за това към момента на изявлението). Макар и да не е предприел действия по принудително събиране на вземането, ответникът не се е съобразил с валидно наведеното от ищеца извънсъдебно възражение за изтекла погасителна 1 давност, поради което за последния единственият път за защита е останал исковото съдебно производство, в рамките на което да бъде признато за установено, че давността за оспорените вземания е изтекла.

Ето защо, разноските следва да бъдат понесени от ответната страна въз основа на общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК, като в този смисъл молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските се явява основателна. На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски за държавна такса в размер от 50 лв., а на процесуалния му представител – сумата от 300 лв., адвокатско възнаграждение (по делото липсват доказателства упълномощеният процесуален представител да е регистриран по ЗДДС).

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 1218 от 27.01.2023 г., постановено по гр.д.

№ 21397/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав, в частта за разноските, като ОТМЕНЯ същото в частта, в която Д. Б. М., ЕГН **********, е осъден да заплати на ..., ЕИК ..., сумата от 200 лв., юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ...., да заплати на Д.

Б. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв., разноски в производството.

ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ...., да заплати на адвокат В. Ф. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 300 лв., разноски в производството за адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2