Решение № 176 от 14.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Бонка Янкова

Николай Джурковски при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Ивайло Симов като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200132 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. В., служебен защитник на подсъдимия И. Д. срещу въззивно решение № 145/16.12.2024 г. на Апелативен съд–гр. Варна, постановено по в.н.о.х.д. № 20243000600099/2024 г.

В жалбата на служебния защитник на подсъдимия се навеждат всички касационни основания и се иска отмяна на решението на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг апелативен състав, алтернативно преквалификация на деянието в полеко наказуем състав или намаляване на наложеното наказание. Защитата застъпва становището, че процесуалната дейност на въззивния съд страда от съществени пороци, поради неизвършване на личен разпит на свидетеля А. Я., единствен свидетел – очевидец на деянието, който не е бил намерен, за да бъде разпитан пред съдебния състав с участието на подсъдимия и е бил заличен като свидетел. Счита, че нарушението е съществено, поради това, че съдът е основал изводите си по фактите на показанията на същия свидетел, дадени пред съдия от съответния съд, при положение, че по делото е представен частен запис от телефонен разговор, в който той е направил признание, че е извършител на деянието, което е изисквало да бъде намерен за да бъде призован пред съда. Отделно се твърди липса на мотиви към въззивното решение.

Оплакването за нарушение на материалния закон се поддържа с доводи за недоказаност на 1 обвинението и за неправилна квалификация на деянието, което защитата счита, чe следва да се квалифицира като престъпление по чл. 118 от НК, поради нанесените от пострадалия обиди към подсъдимия преди деянието, които са го довели до състояние на физиологичен афект, в което е действал. Оспорва се заключението на психологичната експертиза, която е основана на обясненията на подсъдимия и неговата съпруга, които са били в тежко състояние и поради това са необективни. Явната несправедливост на наказанието се извежда от неправилната оценка на значението и тежестта на релевантните за наказателната отговорност на дееца обстоятелства, като се твърди, че неправилно не е отчетено наличието на предпоставки за прилагане на чл. 55 от НК.

Защитникът на подсъдимия Д., адв. В. пред ВКС поддържа касационната жалба с наведените основания и аргументите в тяхна подкрепа. Акцентира върху липсата на личен разпит на свидетеля Я. и на очна ставка между подсъдимия и същия свидетел, за когото счита, че са налице доказателства за авторството му при извършване на деянието и че то не принадлежи на подзащитния й. Представя писмена защита, която е аналогична по съдържание с депозираната касационна жалба.

Подсъдимият Д. в последната си дума пред ВКС заявява, че при връщането си от магазина е заварил вуйчо си мъртъв и предоставя решението по делото на съда.

В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП моли да се остави без уважение касационната жалба на подсъдимия, поради това, че въззивната инстанция е изпълнила в цялост задълженията си за проверка на първоинстанционната присъда и е достигнала до законосъобразен извод за потвърждаването й. Посочва, че в решението на апелативния съд са обсъдени всички квалифициращи белези на деянието и е отговорено на възраженията на защитата. Наложеното наказание оценява за справедливо и в унисон с целите на наказанието по чл.36 от НК, поради което счита, че решението на въззивния съд следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди касационната жалба на подсъдимия и доводите на страните от съдебно заседание в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 20/08.12.2023 г. постановена по н.о.х.д. № 166/2023 г. по описа на Окръжен съд-гр. Добрич подсъдимият И. К. Д. е признат за виновен в това, че на 22.10.2021 г. в /населено място/ умишлено умъртвил А. Ф. С., като убийството е било извършено по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост, поради което и на осн. чл. чл.116, ал.1, т.6 пр. 2 и 3, вр. чл. 115 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от деветнадесет години, при определен първоначален строг режим на изтърпяване, на осн. чл. 57, ал.1, т.2, б.“а“ от НК, като при изтърпяването на наказанието е зачетено предварителното му задържане, на осн. чл. 59 от НК.

С присъдата на окръжния съд са отхвърлени изцяло предявените от гражданските ищци Т.

С. и К. С. граждански искове срещу подсъдимия Д. за претърпени от тях неимуществени вреди от процесното деяние в размер на по 150 000 лв. за всяка една от тях. С присъдата 2 подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски, на осн. чл. 189 от НПК и съдът се е произнесъл по веществените доказателства.

С решение № 145/16.12.2024 г. на Апелативен съд–гр. Варна, постановено по в.н.о.х.д. № 20243000600099/2024 г. присъдата на Окръжен съд- Добрич е потвърдена изцяло.

Касационната жалба на подсъдимия, чрез служебно назначения му защитник е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима, като разгледана по същество се намери за основателна, макар и не по всички поддържани съображения.

По касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК

Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на въззивното решение следва да получи приоритетен отговор, предвид законовите последици в случай на установяване на неговата основателност - отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на първия или въззивен съд. В жалбата на защитата оплакването по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК е мотивирано с пороци в доказателствената дейност на въззивния съд, които са довели до неправилно формирано вътрешно убеждение по релевантните за обвинението факти. Съществен аргумент в подкрепа на релевираното оплакване е заличаването на свидетеля А. Я. от въззивния съд, без извършване на личен разпит пред въззивния съдебния състав, тъй като същият не е бил намерен, за да бъде призован и е заличен като свидетел пред въззивния съд. Отделно се твърди, че решаващите съдилища не са подложили на необходимата проверка представения по делото частен запис, който според зашитата обективира признание на свидетеля Я. за това, че е извършител на убийството на своя вуйчо.

От материалите по делото се установява, че контролираният въззивен съд е изпълнил стриктно задълженията си за проверка на първоинстанционната присъда и за удовлетворяване на исканията на защитата за събиране на доказателства, в частност за личен разпит на свидетеля Я..

Поради неустановеното местонахождение на този свидетел на територията на страната, независимо от проведеното общодържавно издирване и с оглед получените в производството пред окръжния съд данни от международното му издирване, че пребивава на територията на /държава/, въззивният съд е издал Европейска заповед за разследване /ЕЗР/с цел разпит на лицето чрез видеоконференция и я е изпратил до компетентните органи на /държава/, като е потърсил и съдействието на Евроджъст. Независимо от положените от апелативния съд усилия ЕЗР не е могла да бъде изпълнена от държавата, до която е изпратена, поради липсата на данни за адрес на свидетеля, за който е установено, че води скитнически начин на живот и местонахождението му не е известно. При тези данни съдът е отменил определението си, с което е допуснал разпит на посочения свидетел Я. и при изготвяне на въззивното решение се е ползвал от приобщените пред окръжния съд показания на свидетеля от досъдебното производство, дадени по реда на чл.223 от НПК пред съдия от съответния съд, като приобщаването е при наличието на законовите 3 предпоставки за това. При разпита пред съдия подсъдимият и негов защитник не са присъствали, поради това, че Д. не е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице.

След приключване на въззивното производство и постановяване на решението по делото е постъпило уведомление от бюро Сирене – Германия, с което се уведомява апелативният съд, че свидетелят Я. е задържан на територията на /държава/ и се намира в затвор в гр. Франкфурт, като е посочен адресът на затвора.

При отговора на въпроса за наличието на допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения ВКС съобрази следното:

Свидетелят Я. е единствен пряк очевидец на деянието, като разпитът му пред съдия е бил проведен без участието на подсъдимия, който към този момент не е бил привлечен в качеството на обвиняем и не са били налице основания за уведомяването му за извършването на това следствено действие, за да присъства при разпита. Респективно подсъдимият не е разполагал с възможност да участва в проведения разпит и да реализира в пълен обем правото си на защита чрез задаване на въпроси на свидетеля и оспорване на показанията му.

По делото са събрани косвени доказателства, чрез заключението на ДНК експертиза за това, че по дървена пръчка и дървената част на брадва, намерени в постройката, в която е бил умъртвен пострадалия са установени биологични следи от подсъдимия, по дървената част на брадвата и в долния край на пръчката, като следи от кръвта на пострадалия са установени по другия й край. Отделно върху демонтиран бойлер, находящ се в съседно на мястото на деянието помещение са намерени следи от кръвта на пострадалия.

Въззивният съд е разгледал описаните доказателства в кореспонденция с показанията на свидетеля Я., в които се съдържат данни за авторството на подсъдимия и за начина по който е умъртвил пострадалия. В същите показания е описан механизма на извършване на убийството, чрез нанасяне на тежък побой с ръце и крака, скачане върху гръдния му кош и нанасяне на удари с пръчка и тъпата част на брадва, който кореспондира със заключението на медицинската експертиза за вида на телесните увреждания, довели до настъпването на смъртта. Съобразил е и производните показания на свидетелката Е. М., пред която подсъдимият е признал, че е убил своя вуйчо и е хвърлил върху него бойлер , както и за възприемане на фактическите му изводи за авторството на деянието е ползвал показанията на свидетелката Е. К., които е оценил като „крайно противоречиви и неадекватни“.

Независимо от проявеното усърдие при проверката на присъдата на първата инстанция апелативният съд не е отчел, че показанията на цитираната свидетелка като източник на производни доказателства не могат да се ползват за установяване на факти по делото, а служат само за проверка на събраните доказателства. В теорията и съдебната практика е последователно застъпено становището, че производните доказателства могат да заместят първичните само в строго ограничени хипотези, като една от тях е при погиване на първоизточника, какъвто не е настоящият случай. Подсъдимият е участвал в наказателното производство по делото и е дал обяснения по обвинението, поради което показанията на 4 цитираната свидетелка не могат да заместят неговите обяснения, а следва да бъдат разгледани като контролни факти само с цел проверка на първичните доказателства, които се съдържат в депозираните от Д. обяснения.

По-нататък, оценката на свидетелските показания на свидетелката Е. К. / от което доказателствено средство е изведен мотивът на подсъдимия за извършване на деянието/ като противоречиви и неадекватни е несъвместима с тяхното кредитиране като надежден доказателствен източник. Ползването им при формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите на обвинението сочи на порочност при неговото формиране.

В принципен план аргументите на съда за съответствието между описания от свидетеля Я. механизъм на нанасяне на нараняванията на пострадалия, от които са получени несъвместимите с живота му телесни увреждания и заключенията на медицинските експертизи са правилни. Едновременно с това при тяхната оценка е необходимо да бъде отчетено, че разпитът на свидетеля е проведен отсъствeно и подсъдимият е бил лишен от възможността да реализира в пълнота своята защита чрез задаване на въпроси и използване на други способи за тяхната проверка. При положение, че по време на извършване на деянието са присъствали само подсъдимият и свидетелят Я., възприятия за механизма на престъплението имат и двете лица, от които са депозирани противоречиви гласни доказателствени средства за авторството на деянието, поради което информираността на свидетеля Я. за начина на умъртвяване на пострадалия не изключва други хипотези по въпроса за авторството на деянието, което изисква показанията му да бъдат подложени на внимателна проверка за тяхната обективност.