Решение № 260184 от 12.05.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№……… гр. София, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-23 с-в, в открито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАЯНА

ТОПАЛОВА при секретаря Д. Иванова, като разгледа докладваното от съдия Топалова т.д.

№ 512 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД.

Ищецът, „О.б.б.“ АД извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че в качеството си на кредитодател, сключил с ответниците

„И.П.“ ООД като кредитополучател и „И.-А.“ ЕООД, М.Б.С. и Б.П.Т.- Л., като съдлъжници, Договор за револвиращ банков кредит ( кредитна линия ) № 18F-000722 от 04.09.2018 г., по силата на който на кредитополучателя е била предоставена за ползване кредитна линия за оборотни средства за сума от 200 000 евро. Усвоените суми по кредита са се олихвявали с променлив лихвен процент, формиран като стойност от сбора на референтен лихвен процент, представляващ тримесечния EURIBOR ( пазарен индекс за кредити в евро ), плюс фиксирана надбавка в размер на 2.25 % пункта годишно, но не по-малко от 2.25 %.

Лихвата се е начислявала върху размера на ползваната сума ежемесечно от датата на усвояване, като при неизпълнение на задължението за плащане в договорените срокове върху същата е била начислявана допълнителна наказателна лихва в размер на 5 % пункта. При неизпълнение на договорения начин за издължаване, непогасената част от главницата се е олихвявала с годишен лихвен процент за просрочие, съгласно клаузата на т.2.6.2, представляващ обезщетение за срока на забавата ( наказателна лихва ). Съгласно т. 2.4 от договора сумата по кредита е била предоставена с първоначален срок за ползване до 30.08.2019 г. и със срок за погасяване — 31.08.2019 г. В същата клауза е бил договорен краен срок при бъдещи револвирания —

31.08.2021 г.

С Анекс № 1 от 11.10.2019 г. падежът за издължаване е бил определен на 31.08.2020 г. Увеличена е била приложимата възнаградителна лихва с 0.5 пункта, свързано с неизпълнение на задължения на кредитополучателя. Също съгласно анекса кредитната линия е трябвало да се ползва и погасява при намаляващи лимити, като се извършват погасителни вноски до 25.12.2019 г., до 15.01.2020 г., до 30.01.2020 г. и до 28.02.2020 г. Ново ползване на средствата е можело да има при учредяване на особен залог, но това условие не е било изпълнено. Към 23.03.2020 г. текущо усвоеният лимит е бил 200 000 евро, видно от чл. 1.2 на Анекс № 2 от 23.03.2020 г. Така длъжниците не просто са изпаднали в просрочие, но са били в пълно неизпълнение на задълженията си за погасяване на кредита, съгласно чл. 1.2 от Анекс № 1.

Въпреки това в духа на добрите търговски отношения банката е направила отстъпки, обективирани в Анекс № 2 от 23.03.2020 г. Срокът за ползване на усвоената главница е бил продължен, а крайният срок за издължаване на всички задължения, съкратен на 04.05.2020 г.

Кредитът е бил изцяло изискуем на краен падеж 04.05.2020 г. Налице е било неизпълнение на задълженията за погасяване, съгласно договорения с Анекс № 2 погасителен план, тъй като не е била платена месечна вноска от 708. 86 евро, дължима до 19.04.2020 г., една месечна вноска в размер на 415. 28 евро, дължима до 03.05.2020 г. и месечна вноска за целия размер на главницата по кредита в размер на 199 999 евро, дължима на 04.05.2020 г. Вземанията са били изискуеми на краен падеж и не е било необходимо изпращане на уведомление до солидарните длъжници (т. 18 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС).

От банката са били предприети съдебни действия по реда на заповедното производство, във връзка с които по ч.гр.д. № 42429/2020 г. на СРС, 72 състав е била издадена заповед за изпълнение. На 26.02.2021 г. банката е била уведомена за постановеното на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК разпореждане за предявяване на иск и в едномесечен срок е бил предявен установителен иск.

При тези твърдения иска да бъде установено, че ответниците дължат при условията на солидарна отговорност присъдените, съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 01.10.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 42429/2020 г. по описа на СРС, 72 състав, суми - 199 999 евро, представляваща непогасена падежирала главница по Договор за револвиращ банков кредит ( кредитна линия ) № 18F-000722 от 04.09.2018 г. със сключените към него анекси, със законната лихва върху главницата от 08.09.2020 г. - датата на подаване на заявлението, до окончателното плащане, 1124.14 евро договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.03.2020 г. до 03.05.2020 г., 1237.94 евро обезщетение за забава за периода от 20.04.2020 г. до 02.09.2020 г. Претендира направените в исковото производство разноски, както е тези, сторени в заповедното производство - 7 915. 68 лева платена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците, „И.П.“ ООД и „И.-А.“ ЕООД, оспорват твърдението, че правоотношението по договора за банков кредит е било анексирано и изменено на 11.10.2019 г. (Анекс 1) и отново на 23.03.2020 г. (Анекс 2).

Противно на икономическата и житейска логика е предвиждането по двата анекса за съкращаване на сроковете за издължаване на кредитната линия, за увеличение на лихвения процент, пренасочване на фирмени обороти, забрана за разпределение на дивиденти и нова такса, начислена върху максималната сума на револвиращия кредит. Липсата на съдействие от страна на кредитната институция е било основен фактор за липса на редовни погашения на задължението. Банката не е спазила предвидения ред и не е приложила мерките, във връзка с пандемията от Covid-19. В тази връзка твърдят, че положените подписи на втора страница от анексите не са извършени от Б.П.Т.-Л. и М.Б.С.. Първата страница от анексите не съдържа подписи за кредитополучателя и съдлъжниците.

Към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК не е настъпил падежът за погасяване на кредитната линия ( 31.08.2021 г. ), съгласно уговореното по чл.

2.8 от договора за кредит, съответно правото на банката да иска изпълнение не е настъпило.

Ответникът М.Б.С. оспорва исковете. Конкретно посочва всички сключени между страните договори и възразява, че банката сама е лишавала длъжниците от средствата, с които е могло да се погасяват текущите задължения, но вместо това са били генерирани вземания в полза на банката, които не се дължат, включително един от кредитите е бил обявен за предсрочно изискуем, тъй като е имало нерегламентирани плащания. Възразява, че е налице плащане от страна на ЕИФ или другите задължени лица - плащане по програма „Инициатива за МСП 2014-2020“ с финансиране от ЕФРР, „Хоризонт 3030“, Европейската инвестиционна банка, както и плащане по гаранционно споразумение от 14.11.2016 г. между ЕИФ и ищеца. Банката не е материално легитимирана да претендира процесното вземане, доколкото това право принадлежи на платилия вече ЕИФ. В процесния случай програмата по инициативата МСП се е явявала и ненужна, тъй като е било дадено свръхобезпечение за сума, многократно надвишаваща главницата по кредита. Нищожна е клаузата на чл. 6.12. от договора, че дори да е налице плащане от страна на ЕИФ, длъжниците остават задължени към банката, поради противоречие със закона и добрите нрави. Цялото задължение е било погасено от кредитополучателя и другите длъжници - налице е доброволно изпълнение и принудително такова, поради което дългът е изпълнен.

Част от плащанията, които ищецът е осчетоводил за възнаградителна лихва, не се дължат, тъй като е била начислявана добавка към лихвения процент, въпреки, че през годините стойностите на Euribor са били отрицателни. Договорката, в частта „не по-малко от 2.25 %“, противоречи на добрите нрави. Договорът е бил в духа на инициативата за насърчаване на малките и средни предприятия, трябвало е да се изгради партньорство между ЕИФ и кредитополучателя и това означава двете страни да споделят риска от промяна в обективния икономически показател Euribor. Правилото, относно неравноправните клаузи важи и в търговските отношения, когато е налице участие в такива програми. Гарантирана е печалба на банката, а не се постигат целите на програмата. Договорката за наказателна лихва противоречи на добрите нрави и излиза извън присъщите й функции по чл. 2.6.2 от договора. Страната отново се позовава на характера на програмата. Начислена е била и лихва върху лихва.

Неустойки не са били дължими, поради което следва да се отнесат като плащане на главница. Ако се споделят доводите за нищожност на договорните клаузи, с последващите анекси страните са сключили спогодба въз основа на непозволен договор - чл. 366 от ЗЗД. Неправилното определяне на дължимата главница е обусловено от неправилни констатации за дължимост на лихвата, което е довело до сключването на спогодби, които са нищожни. Не се дължи такса управление. Ответникът не оспорва, че няма потребителско качество. Следва обаче да се вземат предвид правоотношенията, предмет на т. д. № 467/2021 г. Също съгласно изложеното в отговора, ответникът е поръчител, при което е пропуснат шестмесечният срок за предявяване на иска срещу поръчителя. Прави се евентуално възражение за прихващане с недължимо платени лихви, такси за управление и неустойки. Твърди се заплащане на 100 000 лева, които са недължимо платени спрямо осчетоводяванията на банката и следва да бъдат приспаднати от главницата.

С допълнителната искова молба ищецът поддържа автентичност на анексите, относно подписите за кредитополучателя и длъжника. Тъй като договорът е за револвираща кредитна линия, ако не е било предоговарянето, то съгласно чл. 2.4 от договора за кредит кредитната линия е трябвало да падежира още на 31.08.2019 г. Страната подробно уточнява обстоятелствата, при които са били сключени анексите. Недоказан е опитът да се обосновава позицията на ответните дружества с извънредното положение от 13.03.2020 г. По отношение на подадения от името на ответника физическо лице отговор се възразява, че се основава на поредица от грешни допускания, недоказани твърдения и предположения. Не се оспорват твърденията и за други отношения между страните, но те са извън предмета на настоящото производство. Този ответник се твърди, че не е легитимиран да противопоставя възражения на „И.П.“. Не е имало неоторизирани преводи. Липсва погашение от страна на трето лице. Погасени са суми в рамките на индивидуалното принудително изпълнение, но липсва основание за отхвърляне на претенцията по т. 13 от ТР № 4/2014 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/201 Зг. на

ОСГТК на ВКС. Извършените извънсъдебни погашения са били за 172 767. 26 лева.

Обосновават се клаузите за възнаградителна лихва и лихва за забава, като се отрича качеството на ответника физическо лице потребител, както и не се касаело за поръчитество.

С допълнителния си отговор ответниците „И.П.“ ООД и „И.-А.“ ЕООД поддържат оспорванията, възраженията и правните си доводи.

С допълнителния си отговор ответникът М.Б.С. излага, че не се касае за лични възражения на длъжника, а за възражение за плащане. Банката сама е нареждала за себе си суми, т.е. кредитополучателите са депозирали по собствените си сметки средства, които банката е удържала и разпределяла за това, което счита за дължимо. При условия на евентуалност е направено възражение за прихващане, в случай че се установи, че ответницата е направила плащане. Налице е плащане от ЕИФ и погасяване на задължението. Банката сама признава, че целта на споразумението между ЕИФ и банката е намаляване на кредитния риск. Програмата цели насърчаване на инвестициите на малки и средни предприятия. Противното разбиране би означавало, че се насърчават банките, които да отпускат повече кредити, бидейки гарантирани от ЕИФ. Уговорките между ЕИФ и банката не могат да противоречат на правилата на ЗЗД, за това кога едно лице, изпълнило чужд дълг, встъпва в правата на кредитора. Поддържат се и останалите оспорвания, възражения и правни доводи по първоначалния отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното: