Акт от 24.04.2023, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№775 гр. Пловдив, 24.04.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на тридесети септември, две хиляди двадесет и втората година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева при секретаря

Ваня Петкова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1119 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118, ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.

Образувано е по жалбата на Ц.И.Ц. с ЕГН ********** ***, против Решение № 2153-15-126 от 08.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на Ц. против Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-146 от 02.03.2022 г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, съдържащо отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО.

Жалбоподателят в жалбата си до съда, както и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.К. и в представено писмено становище, моли за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно.

Твърди се, че макар и в обжалваното решение да е прието, че жалбоподателят е взел пряко участие в поддръжката и ремонта на авиационна техника от военната авиация, то неправилно административният орган е приел, че не е налице хипотезата по т.53б от ПКТП и не е категоризирал този труд на жалбоподателя като такъв от втора категория. Сочи се, че е нарушен чл.7, чл.8, чл.9, чл.36 и 49 от АПК, както и чл.69б от КСО и т.53б от ПКТП. Отделно е посочено, че длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО не е указало на жалбоподателя възможността му за реализиране право на пенсия по чл.68а от КСО. В писменото становище по същество вече се твърди и че са налице установени части от фактическия състав на други предложения от ПКТП /отм./, а именно т.6л, т.65а и т.66б от ПКТП / отм./. В тази връзка се сочи, че за процесните периоди на полаган труд от жалбоподателя на длъжност авиомеханик следва трудът да се категоризира като първа, или втора категория, но, в никакъв случай като трета категория, както го е категоризирал административният орган. Претендира се присъждане на деловодни разноски и възнаграждение за адвокат.

Ответната по жалбата страна

Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва жалбата, като в съдебно заседание, както и с подробно писмено становище, моли за отхвърляне на същата като неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява се против размера на претендираното адвокатско възнаграждение. В становището се излагат съображения относно липса на основания за категоризиране труда на Ц. по т.53Б от ПКТП /отм./, положен на длъжността авиомеханик в поделение № 26930 за периода от 01.12.1979 г. до 25.09.1996 г. и в поделение № 42990 от 27.09.1996 г. до 29.08.1997 г. в системата на МНО. Възразява се да бъдат кредитирани събраните гласни доказателства и приетата по делото техническа експертиза.

Окръжна прокуратура - Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.

Жалбата е подадена от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото на практика потвърждава постановен отказ за отпускане на пенсия по негово заявление и поради това с правен интерес от обжалването му. Същата е депозирана в законоустановения срок, както и срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване. Предвид това и жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна.

От фактическа страна от събраните по делото доказателства се установява следното:

Със заявление от 12.10.2020 г., към което приложил копие от трудови книжки, жалбоподателят Ц. направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б от КСО. Към датата на подаване на заявлението Ц. имал навършена възраст 62 години 02 месеца и 7 дни. С Разпореждане № ********** по Протокол № 2140-15-129/19.02.2021 г. на Ръководител на Пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив, въз основа на събраните по административната преписка документи, на жалбоподателя било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО и по чл.68, ал.1-2 от КСО. Посочено било, че на основание чл.69б, ал.2 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за 2020 г. мъжете придобиват, ако са работили 15 години при условията на втора категория, имат навършена възраст 58г. и шест месеца, не са придобили право на пенсия по чл.168 от КСО или когато са променили осигуряването си по чл.4в от КСО и имат сбор от продължителност на осигурителен стаж към трета категория и възраст 100. По отношение на признатия осигурителен стаж на жалбоподателя за периода от 01.12.1979 г. до 25.09.1996 г., положен на длъжността авиомеханик в под. № 26390 и за периода от 27.09.1996 г. до 29.08.1997 г. в под. 42990 в системата на МНО, удостоверен в трудовата книжка, било посочено, че се зачита за положен по условията на трета категория. В тази връзка било посочено, че няма основание за зачитане на труда по т.53б от ПКТП /отм./, тъй като тази разпоредба се прилага за персонала, пряко участващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства от селскостопанската, гражданската и специализираната авиация. Поради това и не било изпълнено условието по чл.69б от КСО за наличие на 15 години осигурителен стаж от втора категория. Отделно било отчетено, че не са налице условията и по чл.68 от КСО тъй като Ц. няма навършена изискуемата възраст от 64 г. и три месеца.

Жалбоподателят Ц. подал ново заявление за отпускане на пенсия с вх. № 2113-15-5138 от 23.11.2021 г., с което поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст отново по чл.69б от КСО, като към заявлението приложил и отделно заявление, в което посочил, че според практиката на ВАС трудът му като авиомеханик във военни поделения за експлоатация и ремонт на самолети следва да се признае за втора категория, понеже военната авиация е специализирана по отношение на гражданската и селскостопанската авиация. Към датата на това заявление жалбоподателят имал навършена възраст от 63 години, три месеца и 18 дни. С разпореждане № ********** по Протокол № 2140-15-146 от 02.03.2022 г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ Пловдив отново на основание чл.69б, ал.2 от КСО и чл.68, ал.1-2 от КСО било отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Мотивите за това били отново същите, а именно, че по отношение на признатия осигурителен стаж като авиомеханик във военни поделения не се прилага т.53б от ПКТП /отм./, тъй като военната авиация не попада в обхвата на посочената разпоредба. По чл.68 от КСО отказът бил отново с основание липса на навършена изискуема възраст от страна на жалбоподателя Ц..

Недоволен от това разпореждане жалбоподателят го обжалвал по административен ред пред Директора на ТП на НОИ Пловдив, който се произнесъл с оспореното сега Решение № 2153/15-126 от 08.04.2022 г., като междувременно жалбоподателят депозирал и ново заявление за отпускане на пенсия от 14.03.2021 г. с основание по чл.68а от КСО. В оспореното Решение от 08.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив същият оставил без уважение жалбата на Ц. против разпореждането за отказ от 02.03.2022 г., като приел, че жалбоподателят в двата периода от периода от 01.12.1979 г. до 25.09.1996г. и от 27.09.1996 г. до 29.08.1997 г. е полагал труд на длъжността авиомеханик като цивилен служител във военни поделения. Същевременно посочил, че не са налице основанията за зачитане на този труд от втора категория по т.53б от ПКТП /отм./, доколкото посочената норма се прилага за гражданската, селскостопанската и специализираната авиация. Като неоснователна била приета и претенцията на жалбоподателя в жалбата му, че не е бил уведомен за правото на пенсия по чл.68а от КСО, тъй като със заявлението си жалбоподателят е направил изявление за преценка основанията по чл.69б от КСО, а преценката по чл.68а от КСО се прави по изрично искане на лицето, каквото жалбоподателят не бил направил.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от КСО и в предвидената в закона форма, като съдържа правни и фактически основания за издаването му. При издаването на обжалваното решение според съда обаче е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, довело до необоснованост на акта, независимо от изложените в него мотиви и разгледано по същество, съдът счита, че решението е постановено в несъответствие с материалния закон. За тези си изводи съдът взе предвид съвкупността от всички доказателства, съдържащи се в административната преписка, както и събраните такива в хода на съдебното дирене. Съдът в тази връзка кредитира като цяло свидетелските показания на разпитаните по делото двама свидетели, от които се установяват конкретни данни за периода и точното място на полагане на труда от страна на жалбоподателя и конкретно на длъжността му „авиомеханик“ касателно двата последователни периода от време, както и спецификите на ежедневно извършваната работа на тази длъжност и съответните специфични условия на работната среда, включително и източниците на различни вредни въздействия. Действително, съгласно чл.104, ал.10 от КСО категорията на труд не може да се доказва със свидетелски показания. С такива обаче, могат да се доказват мястото, естеството на изпълняваната работа, условията на полагане на труда и всякакви други обстоятелства, от които вече би могъл да се направи правен извод относно категорията на полагания труд /в подобен смисъл е трайната практика на ВАС по въпроса, обективирана напр. в Решение № 7822/2007 г. по адм. дело № 1368/2007 г., Решение № 15517/2014 г. по адм. дело № 8391/2014 г., Решение № 12526/2015 г. по адм. дело № 4754/2015 г. и др./. В тази насока и съдът не приема като основателно възражението на ответника относно недопустимост на свидетелски показания в конкретния случай, още повече, че в събраните писмени доказателства, съответно в част от документите по чл.40, ал.1 от НПОС, като напр. трудовата книжка, не е налице вписване на категорията на труда по удостоверения осигурителен стаж. Освен това, както е посочено и в цитираното Решение № 12526/2015 г. по адм. дело № 4754/2015 г. на ВАС, специфичните условия, при които лицето е извършвало трудова дейност и които характеризират осигурителния му стаж като такъв от съответна категория, не са част от съдържанието на документите, доказващи осигурителния стаж и затова е допустимо те да се установят със свидетелски показания.

Кредитира се и заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която е изготвена от вещо лице с необходимите професионални знания и опит, след извършена задълбочена проверка на относимата документация и поради това и според съда заключението на същата е компетентно и незаинтересовано. Последното дава отговори на конкретни въпроси относно спецификите и вредностите при извършване на трудовата дейност на процесната длъжност „авиомеханик“, заемана от жалбоподателя и свързана с конкретно място на полагането на труда, както и конкретните дейности, включени в съдържанието на длъжността, задълженията и отговорностите на същата, които обстоятелства също са пряко относими към извършване оценка относно категорията на полагания труд.

В конкретния случай, със заявлението си от 23.11.2021 г., както впрочем и с предходното такова, жалбоподателят е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б от КСО, без да конкретизира конкретната разпоредба на тази правна норма. Прави впечатление, че както ръководителят на ПО в ТП на НОИ Пловдив, така и Директорът на ТП на НОИ Пловдив са разгледали и обсъдили, освен хипотезите по чл.68 от КСО, единствено хипотезата по чл.69б, ал.2 от КСО, но не и тази по чл.69б, ал.1 от КСО. Следва да се има предвид, че действително, както е посочено в разпореждането за отказ от 02.03.2022 г., правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО за 2021 г. мъжете придобиват, ако са работили 15 години при условията на втора категория, имат навършена възраст от 58г. и 8 месеца, не са придобили право на пенсия по чл.168 от КСО или когато са променили осигуряването си по чл.4в от КСО и имат сбор от продължителност на осигурителен стаж към трета категория и възраст 100. Съгласно нормата на чл.69б, ал.1 от КСО пък, през 2021 г. мъжете придобиват право на пенсия при най-малко 10 години осигурителен стаж положен при условията на първа категория труд и навършена възраст 53 години и 08 месеца, при условие, че сборът от осигурителният стаж и навършената възраст е не по-малък от 100 и не са придобили право на пенсия по чл.168 от КСО, или са променили осигуряването си по чл.4в от КСО. Следва да се има предвид, че основанията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и по чл.69б, ал.1 от КСО, и по чл.69б, ал.2 от КСО са дадени кумулативно и поради това при липсата на което и да било от посочените условия, на заявителят не следва да се отпуска пенсия.

Разпечатката съдържа 24 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f8c91a6b-c972-4cf3-94a0-fb4478280e2b