Определение № 523 от 27.04.2022, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 523 гр. Стара Загора, 27.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20225500500243 по описа за 2022 година Обжалвано е разпореждане № 884 от 09.02.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 4452/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на „Р.т.“ ООД за допълване на заповед за изпълнение № 1558/30.09.2021 г., издадена по посоченото ч.гр.д.

Частният жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.

Г.К., счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Твърди, че в практиката са давани разяснения относно обема на произнасянето на заповедния съд, а в случая, след като в заявлението са изложени фактически обстоятелства относно легитимацията на кредитора, съдът е следвало да обективира в заповедта пълно и точно претенцията на заявителя. Излага подробни съображения.

Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания и като взе предвид приложимото право, намери за установено следното:

Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по заявление от „Р.т.“ ООД срещу М.И.Д. от гр. С.З. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 ГПК. В заявлението е посочено в т.12 „документ, от който произтича вземането“, че паричните задължения на длъжника са възникнало от договор за заем сключен на 24.06.2013 г. с „Р.и.“ АД, за който е сключен договор за учредяване на ипотека № 183, т.ІV, рег. №3837, дело № 352 от 22.07.2013 г. на нотариус П.И. с рег. № 308 по списъка на Нотариалната камара. Посочено е, че с договор за цесия от 28.09.2020 г. с нотариална заверка на подписите кредиторът „Р.и.“ АД прехвърля на заявителя „Р.т.“ ООД вземането, ведно с принадлежностите му. Цесията била съобщена на длъжника лично на 09.10.2020 г.

Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение № 1558 от 1

30.09.2021 г. в полза на заявителя, като е посочил, че вземането се основава на документ по чл..417,т.3 ГПК – договор за заем от 24.06.2013 г., инкорпориран с н.а. за учредяване на договорна ипотека № 182, т. ІV, рег. №3837, дело № 352 от 22.07.2013 г. на нотариус П.И. с рег. № 308 по списъка на Нотариалната камара, с район на действие – района на РС – Стара Загора, който документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

С молба от 21.10.2021 г. заявителят „Р.т.“ ООД е поискал издадената заповед за изпълнение да се допълни на основание чл.250 ГПК с пълното описание на вземането, в т.ч. и елементите на описанието на основанието, касаещо легитимацията на заявителя като носител на вземането.

Заповедният съд е оставил молбата за допълване без уважение, като е приел, че допълването на съдебния акт е способ за отстраняване на допусната непълнота на акта, а такава е налице, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане. Приел е, че се е произнесъл по всички искания на заявител, в т.ч. е посочил и от какво произтича вземането. Приел е, че не съществува задължение в заповедта за изпълнение да се излагат в пълнота всички обстоятелства, изложени от заявителя в заявлението му. Било достатъчно ясно да е посочено от какво произтича вземането, още повече, че документът по чл.417 ГПК се прилага към заповедта за изпълнение. Приел е също така, че преценката за идентичност на претендираното материално субективно право е съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора в заявлението, съответно от ищеца по иска за съществуването на вземането.

Частната жалба е основателна.

Заповедното производство е специално съдебно производство за защита и санкция при незаконосъобразно развитие на гражданското правоотношение, изразяващо се в неизпълнение на изискуемо вземане от предвидения в чл.410 ГПК вид, както и на парично вземане, установено в предвиден в чл.417 ГПК документ. Целта на това производство е да се създаде съдебно изпълнително основание – заповед за изпълнение. Съгласно чл.412, т.6 ГПК заповедта за изпълнение трябва да съдържа информация за задължението, а то се индивидуализира не само със своя размер, но и с основанието, от което произтича. Затова е задължение на съда да се произнесе по всички обстоятелства, формулирани от заявителя в заявлението, които се отнасят до описание на основанието, и ако е пропуснал да стори това, издадената заповед за изпълнение следва да бъде допълнена на основание чл.250 ГПК.

Непълна е заповедта, която не обхваща целия предмет така, както е заявен от заявителя.

В случая заповедният съд не е посочил пълно от какво произтича вземането. Не е достатъчно то да се индивидуализира само с договора за заем и договора за ипотека, в който заемът е инкорпориран. Това е така, защото за заявителя вземането произтича от договора за цесия и той се явява неразделна част от основанието, от което произтича вземането.

От друга страна следва да се има предвид, че заповедта за изпълнение 2 влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист. Подобно на съдебното решение, спрямо заявеното материално право заповедта е правоустановяваща, т.е. казва ни че заявеното право съществува, за което е необходима и прецизна индивидуализация предвид силата на пресъдено нещо.

С оглед на тези съображения въззивният съд приема, че молба за допълване неправилно е била отхвърлена. Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а вместо него съдът да постанови допълване на издадената заповед за изпълнение съобразно искането на жалбоподателя.

Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 844 от 09.02.2021 г., постановено по ч.гр.д.

№ 4452/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА заповед за изпълнение № 1558 от 30.09.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 4452/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта относно обстоятелствата, от които произтича вземането, както следва:

Договорът за заем е сключен между „Р.и.“ АД, ЕИК *** и длъжника М.И.Д. от гр. С.З.. С договор за цесия от 28.09.2020 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 9352 от 07.07.2021 г. на нотариус Н.Л., рег. № 536 на НК, вземането е прехвърлено на „Р.т.“ ООД, като цесията е съобщена от първоначалния кредитор „Р.и.“ АД на длъжника М.И.Д. с уведомително писмо, връчено на 09.10.2020 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3