Решение № 1632 от 25.04.2019, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 1632 25.04.2019 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА при участието на секретаря Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20302 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ДЗИ – Общо

Застраховане” ЕАД, ЕИК ********* против М.Н.Н., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове по чл. 500, ал.1, т.1 КЗ и чл.

86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на … около 03:45 часа в гр. С., на бул. „6. С.” до № .., настъпило ПТП по вина на ответника, като водач на МПС „Хонда Акорд”, с ДК № .., който, движейки се с несъобразена скорост и след употреба на алкохол, при извършване на ляв завой, загубил контрол над МПС и причинил материални щети на л.а. „Опел астра” с ДК № ...

Били съставени протокол за ПТП № ... и АУАН № ..

Към датата на ПТП била налице валидна застраховка ГО за МПС „Хонда Акорд” при ответника, съгл. ЗП № ... След уведомяване от собственика на увреденото МПС, била образувана преписка по щета. Извършени били проверки и оценки, при което се установило, че е налице „тотална щета”, т.к. стойността за нови части, детайли и ремонти надхвърляла 70/100 от действителната стойност на л.а.

След приспадане на 25 % запазени части, на собственика било изплатено обезщетение в размер на 1188,07 лева.

Твърди, че поради управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, на осн. чл. 500, ал.1, т.1 КЗ, възникнало регресно вземане в размер на платеното обезщетение.

Въпреки отправената покана за доброволно плащане, ответникът не погасил в предоставения му срок.

Моли се за осъждането му да плати 1188,07 лева – главница, представляваща стойност на застрахователното обезщетение по щетата, както и 247,35 лева – обезщетение за забава за периода 26.11.2016 г. – 13.12.2018 г., ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 21.12.2018 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, макар ИМ и приложенията да са връчени редовно.

Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 3033/15.03.2019 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В проведеното съдебно заседание на 08.04.2019 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски, за които е представен списък по чл. 80 ГПК /л.47/ - в размер на общо 496,60 лева /100 лв. – внесена държавна такса и 396,60 лв. – платено адв. възнаграждение/.

Така мотивиран, съдът

Р

Е Ш И :

ОСЪЖДА М.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 89Б, следните суми: 1188,07 лева /хиляда сто осемдесет и осем лева и седем стотинки/ – главница, представляваща вземане за платено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, реализирано на .. в гр. С, на бул. „6. С.“ до №.., по договор за застраховка „Гражданска отговорност” по полица № ...; 247,35 лева /двеста четиридесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/ – обезщетение за забава за периода 26.11.2016 г. – 13.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на исковата молба в съда – 21.12.2018 г. до окончателното погасяване, както и общо 496,60 лева /четиристотин деветдесет и шест лева и шестдесет стотинки/ - разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл.

240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

ВЯРНО

С ОРИГИСНАЛА!

МП