Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19755 от 02.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 4853/2022
Вид
Решение № 19755
Подписан
02.11.2025
Състав
ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19755 гр. С., 02.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110104853 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу С. Г. Д., П. Т. К., С. Т. Т. (последните двама конституирани на основание чл. 227 ГПК на мястото на М.

И. П., починала в хода на процеса), И. Ц. В., Л. К. Г. и Б. К. Г. (последните трима конституирани на основание чл. 227 ГПК на мястото на К. Г. И., починал в хода на процеса), с която са предявени при условията на пасивно субективно и обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при разделност на дълга, при квоти, съответно 4/6 части за М. И. П. и по 1/6 част за С. Г. Д. и К. Г. И., обща сума в размер от 2258,85 лв. – главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. „С.Т.“, бл. ,,,, вх. В, ет. 2, ап. 43, аб.№ ..., през периода от 1.05.2018г. до 30.04.2020г., обща сума в размер от 29,16 лв. – главница, представляваща неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 1.12.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от двете главници считано от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2022г. до окончателното плащане, обща сума в размер от 403,71 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 15.09.2019г. до 13.01.2022г., и обща сума в размер от 6,36 лв.

– мораторна лихва върху втората главница за периода от 30.01.2019 г. до 13.01.2022г.

В исковата молба, уточнена с допълнителни молби, ищецът излага, че 1 ответниците в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден имот са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за имота е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими към договора Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, като поради забавата за плащане дължат и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира сторените деловодни разноски.

От страна на ответника П. Т. К. е постъпил отговор със становище за неоснователност на предявените искове. Позовава се на извършени откази от наследството на общия наследодател длъжник за вземанията. В същия смисъл поддържа становище и ответницата С. Т. Т.. И двамата твърдят също извършени плащания в погашение на вземанията.

Ответницата Л. К. Г. навежда да е платила своя дял от общия дълг.

Останалите ответници не са депозирали отговори и/или становища, а в проведеното първо открито съдебно заседание заявяват оспорване на исковите претенции.

От страна на третото лице-помагач на ищеца „Т. Сървисис“ ЕООД е постъпило становище, че дяловото разпределение на доставената топлинна енергия е извършено съобразно нормативните изисквания и разходът на топлинна енергия за процесния имот е бил правилно определен на база отчетено реално потребление.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за вземането за цена на топлинна енергия:

Основателността на предявените главни искове се предпоставя от установяване на фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, по което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, и 2 неизпълнение насрещното задължение на ответниците за плащане стойността на потреблението.

Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия – лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.

По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.

В случая не е спорно и от констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно изготвено, се установява, че недвижим имот, съставляващ апартамент № 43 в гр. С., ж.к. „С.Т.“, бл.

,,,, вх. В, ет. 2, се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е открита партида с аб.№ .... Не се спори и видно от представен по делото Нотариален акт № 171, том XIV, нот.дело № 2771/1980г. на нотариус П. Петров, И. Д. Гърков и М. И. П. са признати за собственици на процесния имот, даден им през 1980г. като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ (отм.), като съсобствеността съдът приема по арг. от чл. 30, ал. 2 ЗС да е при равни квоти.

По данни от представено удостоверение за наследници на И. Д. Гърков (л. 103 и 3 сл.), същият е починал през 1981г., оставяйки за наследници по закон И. М. И. (по заместване на М. И. Д. – син, починал през 1979г.), Е. И. Т. (дъщеря, починала през 1991г.), М. И. П. (дъщеря, починала през 2022г.), Г. И. Д. (син, починал през 1982г., с наследници Т. Н. Д. – съпруга, С. Г. Д. – дъщеря, и К. Г. И. – син). От представено удостоверение за наследници на М. И. П. (л. 71) се установява, че е оставила за наследници П. Т. К. (син) и С. Т. Т. (дъщеря), а от удостоверение за наследници на К. Г. И. (л. 179) се установява, че след смъртта си е наследен от И. Ц. В.

(съпруга), Л. К. Г. (дъщеря) и Б. К. Г. (син).

Като доказателства са приети също 4 бр. съдебни удостоверения, издадени от СРС (л. 105, л. 106 и л. 153), съгласно които през 1990г. в особената книга на съда са вписани откази от наследството на И. Д. Гърков, извършени от И. М. И., Е. И. Т., Т. Н. Д., С. Г. Д. и К. Г. И.. С оглед извършените откази, по арг. от чл. 53 ЗН всички активи от наследството на починалия, в т.ч. притежаваната от него ½ идеална част от процесния имот, са преминали в патримониума на М. И. П., поради което към момента на смъртта си тя се легитимира като едноличен собственик на имота. Доколкото няма данни да се е разпоредила с имота, вкл. да е учредявала вещни права на ползване на трети лица, в качеството си на титуляр на правото на собственост, съгласно цитираните по-горе дефинитивни норми от ЗЕ, М. И. П. е била потребител на топлинна енергия по силата на закона и съответно страна по договор с ищцовото дружество за продажбата й през исковия период. След смъртта й произтичащите от договора за продажба на топлинна енергия задължения са преминали в правната сфера на наследниците й по закон П. Т. К. и С. Т. Т., при равни дялове (арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), поради което единствено те се явяват пасивно легитимирани по исковите претенции на ищеца. По отношение на останалите ответници, за които не се установява нито да са били потребители на топлинна енергия през исковия период, нито да са длъжници на основание наследствено правоприемство, исковете като неоснователни следва да се отхвърлят.

По делото са представени приети от ищеца Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от м.07.2016г., действащи през исковия период, за които не е спорно, че са спазени законоустановените изисквания за надлежно одобрение от компетентния регулаторен орган и за последващата им публикация в по един централен и местен ежедневник. Ответниците не твърдят и не ангажират доказателства за упражнено право на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. При тези обстоятелства съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ посочените Общи условия следва да се считат влезли в сила с обвързващо и за тях действие, поради което съставляват източник на валидна облигационна връзка с ищцовото дружество, с уредено от ЗЕ и с типови клаузи съдържание.

4

За установяване количеството потребление на топлинна енергия през исковия период по делото са събрани писмени доказателства (извлечения за начислени суми, фактурирани ежемесечно по прогнозен дял от предишен отоплителен сезон; изравнителни сметки за потребление през включените в исковия период отоплителни сезони; формуляри за главен отчет), както и са приети заключения на съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизa.

При съвкупната преценка на приетите писмени доказателства и съобразно кредитираните от съда констатации на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че през исковия период в сградата етажна собственост по местонахождение на процесния имот ищецът е доставял топлинна енергия при дялово разпределение на същата, извършвано от „Т. Сървисис“ ЕООД. Съгласно изводите по експертизата количеството потребена топлинна енергия е правилно отчитано и остойностявано, като дяловото разпределение е извършвано от фирмата за топлинно счетоводство при коректно приложена методология и при спазване на техническите правила, съобразно изискванията по Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.). Констатациите на вещото лице сочат, че потреблението на топлинна енергия в топлоснабдената сграда е измервано по показанията на общия топломер, монтиран в абонатната станция, след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на доставчика, като разпределението между етажните собственици е извършвано съобразно пълния обем на отопляемата кубатура по проект на имотите в сградата. Общият топломер е преминавал метрологични проверки, извършвани от оторизирани юридически лица, при които е установена годността му за коректно отчитане на потреблението. Съобразно установеното от експерта за процесния имот през исковия период е доставяна топлинна енергия и е остойностявано потребление по две пера – топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ).