Решение № 12125 от 19.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12125 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110146344 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. Д. С. срещу „***, в която се твърди, че на 14.07.2020 г. между страните бил сключен договор за кредит за сума в размер на 1500,00 лева, като сумата по кредита била предоставена на кредитополучателя на датата на сключването на договора чрез „***“. Ищецът погасил кредита чрез четири плащания в общ размер от 2181,30 лева, както следва: на 14.09.2020 е платена сума в размер на 231,00 лева; на 15.09.2020 г. е платена сума в размер на 228,44 лева; на 03.11.2020 г. е платена сума в размер на 236,63; на 13.11.2020 г. е платена сума в размер на 1485,23 лева. Плащанията включвали главницата по кредита в размер на 1500,00 лева, възнаградителна лихва в размер на 185,63 лева и неустойка за непредоставяне на обезпечение в 475,00 лева, както и още 20,67 лева, за които ищецът не бил известен въз основа на какво основание била начислена. Ищецът поддържа, че сумите от 475,00 лева и 20,67 лева /или общо 516,34 лева/ били недължимо платени в полза на ответника поради недействителността на договорната клауза, предвиждаща начисляването на неустойка, съответно – поради липса на договорно основание за заплащане на сумата от 20,67 лева. Ищецът предявява иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 516,34 лева, недължимо платена по сключения между тях договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.

1

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „*** за отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв ответното дружество оспорва предявения иск. Счита, че същият бил частично недопустим по отношение на вземанията, представляващи извършени от ищеца плащания на 15.09.2020 г., на 03.11.2020 г. и на 14.09.2020 г., тъй като представените с исковата молба разписки не били подписани от наредителя, съответно – не се установявало ищецът да е активно легитимиран да предяви иск за връщане на тези суми, доколкото нямало данни те да били извършени от него, нито че били свързани с процесния договор. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност спрямо процесните вземания. По подробно изложени аргументи се оспорват твърденията на ищеца за извършени плащания по договора за кредит, включително на плащане от 13.11.2020 г. за сумата от 1485,23 лева.

В условията на евентуалност се твърди, че по договора нямало надвнесени суми, чийто сбор да надхвърлял чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 ЗПК.

Отправено е искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът оспорва наличието на предпоставките за заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на „*** да заплати на М. Д. С. сумата от 516,34 лева, представляваща сбор от недължимо платени от ищеца на ответника суми по сключен между страните договор за потребителски кредит от 14.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

От фактическа страна:

По делото е представено и прието копие от електронно съобщение, изпратено от електронен адрес **/* на 14.07.2020 г., видно от което ищецът е уведомен, че е одобрен за заем от „***. В съобщението е посочено, че предоставената главница по заема е в размер на 1500,00 лв., сумата, която трябва да бъде погасена, е в размер на 2118,78 лв., а при непредоставяне на обезпечение сумата за връщане се увеличава до размера от 2831,28 лв. Крайният падеж за погасяване на кредита е 04.07.2022 г. Към електронното писмо са прикачени преддоговорна информация и общи условия.

Съгласно информацията в съобщението кредитополучателят разполага със седемдневен срок за изтегляне на договора за заем от профила си в уебсайта на дружеството.

2

Процесният договор за потребителски кредит не е представен от страните по делото. С твърденията си в отговора на исковата молба обаче ответникът потвърждава сключването на Договор за кредит № ***/14.07.2020 г. С доклада по чл. 146 ГПК съдът е указал на страните на основание чл. 190 ГПК да представят препис от процесния договор най-късно в първото насрочено по делото открито съдебно заседание, като ги е предупредил, че непредставянето му ще се цени съобразно всички останали доказателства по делото. Действително и ищецът не е представил процесния договор, но е в доказателствена тежест на ответника да направи това, доколкото именно той следва да докаже наличието на годно правно основание за получаване на процесната сума, а именно валидно възникнало облигационно правоотношение по повод сключен между страните договор за потребителски кредит. Страните не са изпълнили указанията, дадени от съда, включително и в рамките на проведеното по делото открито съдебно заседание. При това положение и на основание чл. 190, ал. 2, вр. чл.

161 ГПК съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е сключен между страните със заявените от ищеца параметри, както и че в чл. 3 от същия е предвидено обезпечаването на кредита с поръчителство или банкова гаранция, като в противен случай потребителят дължи неустойка в размер на 475,00 лв.

Необходимо е да бъде изяснено, че последицата на чл. 161 ГПК може да се приложи, при положение че съдът е предупредил страните за последиците от възпрепятстване на доказването на фактите по делото чрез непредставяне на поискани от него доказателства. Разпоредбата предвижда, че с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. В определението си за насрочване по настоящото дело съдът е предупредил страните за евентуалните последици от неизпълнение на указанията и поради това в конкретния случай ще цени непредставянето на договора за кредит като признание на факта за сключване на договора със съответните параметри и условия.

От приобщените общи условия, неразделна част от договорите за предоставяне на кредит от ответното дружество, се установява, че кредитът „Бърз на вноски“ се сключва за сума между 200,00 лв. и 2500,00 лв., предоставя се на вноски през 30 дни при максимален срок за изплащане от 720 дни. Съгласно общите условия погасителните вноски са описани в погасителния план към договора за кредит. Видно от същите, заемната сума може да бъде усвоена по банков път или на каса на „***“ АД. Съгласно Раздел IV, т. 7 потребителят не дължи заплащане на такси, лихви и неустойки, ако не са уговорени в договора за предоставяне на кредит от разстояние и настоящите условия.

По делото е представено Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, от което става ясно, че общият размер на процесния кредит е 3 сумата от 1500,00 лв., която може да бъде усвоена веднага след подписване на договора по банков път или на каса на „***“ АД, като уговореният срок на договора е 720 дни. Посочено е, че сумата за връщане е в размер на 2118,78 лв., а ако не бъде предоставено обезпечение по чл. 3, ал. 1 от договора и изплащане на погасителните вноски в срок общият дължим размер от страна на кредитополучателя става 2831,28 лв. В коментираното Приложение № 2 са изложени схематично двата вида погасителни планове според това дали потребителят е предоставил или не обезпечение. От изложеното от ищеца-кредитополучател става ясно, че последният не е предоставил на кредитното дружество обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция, поради което приложим става вторият погасителен план, включващ неустойка (вж. Част II, т. 6, подточка 2), дължима с първите шест вноски от договора за кредит, като всяка вноска, относима по перо „неустойка“, е в размер на 118,75 лв. В Част III е предвидено, че лихвеният процент по кредита е в размер на 40,15 %, а годишният процент на разходите е 48,44 %, като последният е зависим от това дали заемът е усвоен при подписването на договора и дали ще бъде изплащан без закъснения на падежните дати, описани в погасителния план.

От приобщената по делото разписка № *** от 14.07.2020 г. /вж. л. 27/ се установява, че „*** е изплатил на ищеца на каса на „***“ АД кредитната сума в размер на 1500,00 лв. В разписката като основание на превода изрично е записано „Договор ***“.

По делото са представени 4 бр. разписки /вж. л. 28 и сл./, видно от които М. С. е заплатил на „*** следните суми: на 14.09.2020 г. е 231,00 лв.; на 15.09.2020 г. – 228,44 лв.; на 03.11.2020 г. – 236,63 лв.; на 13.11.2020 г. – 1485,23 лв. Общият размер на погасените суми възлиза на сумата от 2181,30 лв. Във всяка от разписките изрично е посочено, че паричните преводи представляват плащания по вноски по „кредит ***“, съответно – „вн по кр М. Д. С. ЕГН **********“ в разписката от 14.09.2020 г. При съобразяване изложеното от страните относно наличието на сключен между тях договор за кредит, включително признанието на ответника за съществуването на Договор за кредит № *** от 14.07.2020 г., във взаимовръзка с отразените в разписките данни, съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че плащанията, обективирани чрез представените разписки, са извършени с цел погасяване вземанията именно по процесния договор за кредит. При съпоставяне на разписките с погасителния план от Приложение № 2 към договора се установява, че ищецът е заплатил първите 14 вноски по кредита в цялост, а вноска № 15 – частично.

Следователно, чрез тези плащания ищецът е погасил в цялост главницата по кредита в размер на 1500,00 лв.

От правна страна:

В тежест на ищеца по предявения в производството иск с правно основание чл.

4

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже следното: 1) заплащането на процесните вземания от ищеца; 2) постъпването на сумата по процесните вземания в имуществения комплекс на ответника, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ответника е да докаже: 1) наличието на валидно възникнало облигационно задължение в тежест на ищеца за заплащане в полза на ответника на процесните вземания по сключения между страните договор за кредит, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

От съвкупния анализ на доказателствата се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***/14.07.2020 г. за сумата от 1500,00 лв., която ищецът е усвоил на каса на „***“ АД на същата дата, при ГЛП в размер на 40,15 % и ГПР на стойност

48,44 %. По силата на договорните клаузи кредитополучателят следва да предостави обезпечение – поръчителство или банкова гаранция, като в противен случай същият дължи неустойка.

Сключеният между страните договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като страна по него е потребител, в случая – ищецът кредитополучател. Съгласно § 13, т. 1 ДР на ЗЗП това е всяко физическо лице, което е страна по договор по този закон и действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, и кредиторът – небанкова финансова институция, която е търговец по смисъла на пар. 13, т. 2 ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 9 ЗПК това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. От представените доказателства не се доказа предоставената заемна сума да е използвана за свързани с професионална или търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че отпуснатата във формата на кредит сума е използвана за цели, извън професионалната и търговската, съответно процесният договор представлява договор за потребителски кредит. При този извод следва да се уточни, че същият трябва да бъде съобразен с правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143-147б ЗЗД, както и със забраната за неравноправни клаузи, за които съдът следи служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.