Решение № 10 от 03.01.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Бургас, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20222120107002 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена о т „Хелио-Тур-С“ АД, ЕИК 102004621, седалище и адрес на управление в гр.София, кв.“Бояна“, ул.“Невена Коканова“ №8, представлявано от Е. Б. и „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД , ЕИК 175411221, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Витоша“ №103, представлявано от Е. Б., уточнена с молба, вх.№2101/18.01.2023 г., л.64, против Е. Г. Г., ЕГН **********, В. Г.

Г., ЕГН **********, двамата с адрес в ***, съдебен адрес и за двамата в *** партер, чрез адв.Ц.В. и „Делта Гард“ ЕООД, ЕИК 131506744, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Христо Белчев“ №2, представлявано от А. Т. В., съдебен адрес в ***, чрез адв.Д. М., с искане за постановяване на решение за осъждане на ответниците да предадат на „Хелио-Тур-С“ АД насилствено отнетото на 29.04.2022 г. владение върху поземлен имот с идентификатор ***.33 по КККР на гр. ***, ведно с намиращите се в него паркова растителност с площ от 350 кв.м., ел. табло с площ от 1 кв.м., метално, бойлерно помещение с площ от 4 кв.м. и ограда с дължина от 120 м. и височина 1.40 м., метална, тип оплетка, в северната и южната част на имота .

При условията на евентуалност, в случай че искът бъде отхвърлен и не се докаже насилствено отнемане на владението, ищецът „Хелио-Тур-С“ АД иска ответниците да бъдат осъдени да м у предадат отнетото на същата дата – 29.04.2022 г. владение върху описания по-горе имот и находящите се в него пострйки и съоръжения.

Ищецът „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД претендира за осъждане на ответниците да му предадат насилствено отнетото на 29.04.2022 г. държане върху поземлен имот с идентификатор ***.33 по КККР на гр. ***, ведно с намиращите се в него паркова растителност с площ от 350 кв.м., ел. табло с площ от 1 кв.м., метално, бойлерно помещение с площ от 4 кв.м. и ограда с дължина от 120 м. и височина 1.40 м., метална, тип оплетка, в северната и южната част на имота.

Твърди се в исковата молба, че ответниците В. и Е. Г.и се легитимират като собственици на процесния поземлен имот с идентификатор ***.33 по 1 силата на разпоредителни сделки, обективирани в н.а. №***, т.***, рег.№***, д.№***/19.01.2000 г., н.а. №***, т.*** , д.№***, н.а. №***, т.***, рег.

№***/27.12.1999 г., н.а. №***, т. ***, рег.№***/27.12.1999 г. Ищецът „Хелио-Тур-С“ АД обаче счита, че този имот е негова собственост, тъй като го владее, считано от 2000 г. до 29.04.2022 г. и го е придобил по давност.

Твърди, че от 2016 г. го отдава под наем на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, който е държател на имота. Твърди се от ищците, че н а 29.04.2022 г. владението, респ.държането им е било отнето по насилствен начин от ответниците, които влезли в имота без уведомление с камион и наети охранители от „Делта гард“ ЕООД и започнали да го подготвят за ползване, като заградили имота с преградни платна, както и с колчета. Отнето било владението и върху следните сгради, съоръжения и подобрения: паркова растителност с площ от 350 кв.м., ел. табло с площ от 1 кв.м., метално, бойлерно помещение с площ от 4 кв.м. и ограда с дължина от 120 м. и височина 1.40 м., метална, тип оплетка, в северната и южната част на имота.

От този момент ответниците осъществят контрол върху имота.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В законоустановения срок ответникът „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД депозира писмен отговор, в който твърди, че исковете, насочени спрямо него, са недопустими, тъй като дружеството не е пасивно легитимирано да отговаря по тях. Дружеството и негови представители не владеят, държат или охраняват процесния имот, на 29.04.2022 г. не са нахлували в имота и не са поставяли прегради. Твърди се, че дружеството не е наето да охранява процесния имот и в близост до имота няма поставени негови табели и транспаранти. От съда се иска да остави без разглеждане, евентуално да отхвърли исковете спрямо дружеството.

Ответниците Г.и депозират съвместен отговор на исковата молба, в който изразяват становище за недопустимост на исковете, по съображения, че на дата 29.04.2022 г. , нито те, нито трето лице е отнемало владението, респективно държането на процесния имот. В условията на евентуалност се оспорват исковете, като се твърди, че със сила на присъдено нещо е установено, че „ХелиоТур-С“ АД не е собственик на имота. Посочва се, че през 2014 г. имотът е трасиран и ограден от Г.и, като от този момент ищците нямат никакъв достъп до него. Твърди се, че от 01.03.2022 г. и до настоящия момент Г.и отда ват част от процесния имот за временно ползване на Т. и М.

Н.и, върху която последните са разположили две каравани и оборудване към тях. Договорът между страните е продължен с анекс. Ето защо се твърди, че към 29.04.2022 г. ищците не са осъществявали владение и държане върху имота. Твърди се, че извършеният от ЧСИ въвод във владение не касае процесния имот, както и че Г.и нямат сключен договор за охрана на имота с ответника „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД и никога не са му възлагали охрана на имота. Твърдят, че в имота няма бойлерно помещение електрическо табло, а оградата на имота е собственост на Г.и. Твърдят, че в имота няма растителност, тъй като е почистен от Г.и. Посочва се, че от доказателствата не следва, че „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД е наемател в имота към 29.04.2022 г.

Набляга се и на това, че не е осъществено никакво насилие върху владелеца или държателя. По отношение на евентуалният иск ответниците твърдят, че по отношение на „Хелио-Тур-С“ АД липсва владение, продължило повече от 6 месеца. Считат, че в настоящото производство не може да бъде изследван въпросът за собствеността върху имота. Правят се доказателствени искания.

Предявените искове от „Хелио-Тур-С“ АД и „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД са с правна квалификация чл.76 от ЗС, а предявеният от „Хелио-ТурС“ АД в условията на евентуалност иск е с правна квалификация чл.75 от ЗС.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Приети като доказателства по делото са н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №***, т.***, рег.№***, д.№***/19.01.2000 г. на нотариус с 2 рег.№257 на НК и район на действие РС-Бургас, н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №***, т.***, рег.№***, д.№***/27.12.1999 г. на нотариус с рег.№257 на НК и район на действие РС-Бургас, н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №***, т.***, рег.№***, д.№***/27.12.1999 г. на нотариус с рег.№257 на НК и район на действие РС-Бургас, н.а. за продажба на недвижим имот №***, т.***, рег.№***, д.№***/11.02.2015 г. на нотариус с рег.№246 на НК и район на действие РС-Бургас, които легитимират ответниците Е. Г. Г. и В. Г. Г. като собственици по силата на разпоредителни сделки, на имот с идентификатор №***.33, с площ от 2349 кв.м., находящ се в м.“***“ в землищото на гр.***.

Между страните не се спори, че собствеността върху процесния имот е била предмет на спор между тях, както и че с Решение на №854/26.09.2003 г., постановено по гр.д.№1590/2001 г. по описа на РС-Бургас, потвърдено с Решение №IV-141/18.06.2007 г., постановено по в.гр.д.№269/2007 г. по описа на БОС, оставено в сила с Решение №1216/06.11.2008 г., постановено по гр.д.

№5311/2007 г. по описа на ВКС, приложени и приети като доказателства по делото, положителният иск на „Хелио-Тур-С“ АД за собственост върху процесния имот е бил отхвърлен. Това окончателно съдебно решение на ВКС е задължително за настоящия съд, който приема за решен със СПН въпросът, че „Хелио-Тур-С“ АД не е придобил право на собственост върху процесната земя.

По делото са разпитани две групи свидетели, като тези водени от ищцовата страна – М.М. и П. Е. твърдят, че процесният имот е част от къмпинг „***“ и от 2020 г. „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД е в негово владение, респ. имотът се държи от наемателя “ТХ Русалка Холидейз“, докато свидетелите на ответната страна – Д. и Л. твърдят, че имотът граничи с къмпинг „***“, но е собственост на ответниците Г.и, които упражняват фактическата власт върху него, считано от 2012-2013 г.

Приети като доказателства по делото са договор за временно ползване на недвижим имот от 01.03.2022 г. и анекс към договора от 28.02.2023 г., от съдържанието на които се установява, че считано от 01.03.2022 г. процесният имот се отдава от ответниците под наем на Т. Н. Н. и М. Т. Н..

При така приетото за установено от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Настоящата искова молба е подадена на 28.10.2022 г., което е в преклузивния шестмесечен срок за предявяване на иска по чл.76 от ЗС, считано от 29.04.2022 г., поради което и производството по делото се явява допустимо.

В разпоредбата на чл. 68, ал.1 от ЗС законодателят е дефинирал владението като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението по своята правна същност представлява фактическо състояние и е гарантирана от закона възможност за упражняване на фактическа власт върху вещ без лицето, осъществяващо същата, да е собственик на вещта.

В разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗС законодателят е определил държането като упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.

Съгласно нормата на чл.75 от ЗС, владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в 6-месечен срок.

Съгласно разпоредбата на чл.76 от ЗС, владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.

Искът по чл.75 от ЗС следователно е иск за защита на нарушено 3 владение, докато искът по чл.76 от ЗС е иск за защита на отнето владение или държане. Нарушение по смисъла на чл.75 от ЗС е всяко действие, което ограничава или изключва фактическата власт на владелеца, независимо от намерението на последния или на нарушителя. Съдебната практика приема, че нарушението е всяка форма на активно поведение, като действие на физическите лица, респ. ако е предприето от юридическо лице, чрез органите им в насока отстраняване на владелеца от фактическата власт и установяване на своя фактическа власт или в насока, целяща владелецът да бъде лишен от възможността сам да упражнява фактическа власт. С иска по чл.75 от ЗС не може да се търси защита от държателят на недвижим имот, той трябва да потърси съдействието на владелеца, за когото държи вещта. От своя страна, искът по чл.76 от ЗС се прилага в два квалифицирани случая на отнемането на владението или държането - когато самоволното или самоуправно установяване на фактическа власт върху вещта е извършено от нарушителя чрез насилие или по скрит начин. Без значение е на какво основание почива владението или държането и дали същите са правомерни или не, а по отношение на владението - дали то е било добросъвестно или недобросъвестно. Затова защита по чл.76 от ЗС може да бъде предоставена и срещу собственик. Владението може да бъде нарушено или по скрит начин, без знанието на владелеца, или по насилствен начин - пострадалият от насилие владелец няма как да не узнае за насилието, което търпи (Решение на ВКС-ІV ГО № 340/28.04.2009 по гр. д. № 5754/2007)/. Следователно, двете хипотези на чл.76 от ЗС са взаимно изключващи се и няма как ищецът да твърди едновременно и двете. Съгласно доктрината и константната съдебна практика отнемане на владение/държане по насилствен начин е налице, когато е използвана физическа сила или заплаха срещу владелеца, а също и в случаите, при които е употребена физическа сила по отношение на самата вещ /в този смисъл са Решение №4/06.02.2012 г. по гр.д №388/2011 г. на ВКС, I ГО. Съгласно последната съдебна практика, обективирана в Решение №122 от 3.12.2020 г. на ВКС по гр.д.№3549/2019 г., I г. о., ГК, владелческите искове, какъвто е искът по чл.76 от ЗС, имат за предмет фактическо състояние. По тези спорове съдът е ограничен да установи факта на владение/държане, факта на нарушение и кой владее/държи имота към момента на разглеждане на спора. Тези факти могат да се установяват с всякакви доказателствени средства. В настоящото производство не е предмет на изследване какви са правните основания на страните да владеят процесния имот. Достатъчно е да се установи, че ответникът по иска е нарушил владението на ищеца. Представените документи за установяване правото на собственост се вземат предвид само доколкото установяват факта на владение като фактическо състояние – чл.357, ал.2 от ГПК. За разлика от иска по чл.75 от ЗС, искът по чл.76 от ЗС, защитава владението, без значение времето, през което е продължило конкретното фактическо състояние, т.е. при този иск няма изискването владението да е продължило известен период от време.

Разпечатката съдържа 32 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f8c81657-95e4-496a-98ea-198f82222b44