Решение № 2633 от 03.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2633 гр. София, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20231110217623 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от Г. В. Г., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № НП-121 от 06.10.2022 г., издадено от Председател на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), с което за нарушение на чл.38, ал.1, т.2, вр. чл.35, ал.1, т.2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (отм.) (ЗПКОНПИ), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева на основание чл.173, ал.1 от ЗПКОНПИ (отм.).

С жалбата не се оспорва извършеното нарушение, но се твърди, че същото било допуснато, тъй като в този период бащата на нарушителя бил диагностициран с тежко онкологично заболяване, вследствие на което починал. Налагало се жалбоподателят да полага грижи за своя баща, поради което пропуснал срока за подаването на декларацията. Моли за разбиране и отмяна на наложената глоба.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че нарушението било доказано по категоричен 1 начин, а наложеното наказание било в минимален размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред СРС. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Софийският районен съд, след анализ на всички събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.07.2022 г. свидетелят Р. К. - старши инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на КПКОНПИ извършил проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници ежегодни декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (отм.) (ЗПКОНПИ) да подават ежегодни декларации относно придобитото имущество, получените доходи, дадените обезпечения и направените разходи в страната и в чужбина по чл.37, ал.1, т.1-11 от ЗПКОНПИ (отм.) през предходната календарна година в срок до 15 май на текущата година. При проверката било установено, че жалбоподателят Г. В. Г. - заемащ длъжност общински съветник в ..., не е подал пред КПКОНПИ в законоустановения срок до 15.05.2022 година включително (в случая до 16.05.2022 г., тъй като 15 май било неделя) ежегодна декларация за придобитото имущество, получените доходи, дадените обезпечения и направените разходи в страната и в чужбина по чл.37, ал.1, т.1-11 от ЗПКОНПИ през предходната 2021 г. Декларацията е била подадена със закъснение на 22.08.2022 г.

През месец март 2022 г. бащата на жалбоподателя Г. бил диагностициран с тежко онкологично заболяване – рак на белия дроб, поради което синът му бил ангажиран изцяло с грижите за баща си, включително в началото на месец май пътували до Република Турция за медицински манипулации, но в крайна сметка бащата починал на 15.05.2022 г., което било прието много тежко от семейството и довело до пропуска на жалбоподателя за подаването в срок на изискуемата декларация.

Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № ПР-504 от 22.07.2022 г. за нарушение на чл.38, ал.1, т.2, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ (отм.). Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, след като бил изрично поканен, но не се явил, като актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели. Впоследствие му бил връчен и нарушителят го подписал на 09.08.2022 г. без възражения.

Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното в настоящото производство наказателно постановление № НП-121 от 06.10.2022 г., с което за 2 нарушение на чл.38, ал.1, т.2, вр. чл.35, ал.1, т.2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (отм.) (ЗПКОНПИ), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева на основание чл.173, ал.1 от ЗПКОНПИ (отм.).

Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от показанията на свидетеля Р. К., както и от приложените по делото писмени доказателства. Свидетелят К. дава показания за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е възприел, като описва извършената проверка и констатациите от нея.

Показанията на свидетеля са логични, последователни и непротиворечиви, поради което съдът им дава вяра, а от друга страна те изцяло кореспондират и със събрания по делото писмен доказателствен материал. Жалбоподателят също не оспорва установената фактология, но пледира за разбиране и отмяна на наложената глоба, тъй като в този период баща му бил диагностициран с тежко онкологично заболяване, вследствие на което починал, налагало се жалбоподателят да полага грижи за своя баща, поради което пропуснал срока за подаването на декларацията. Тези негови твърдения се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства във връзка с лечението на бащата и смъртен акт.

От всичко изложено до тук може да се направи извод за категорична доказаност на изложените по-горе фактически констатации, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка, съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи от правна страна следното:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. Видно от приложената по делото заповед № РД 06-418 от 16.06.2022 г. актът е съставен от компетентно длъжностно лице, а наказателното постановление е издадено от Председателя на КПКОНПИ съгласно посоченото в закона. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното

НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на 3 защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разгледа спора по същество.

Разпоредбите на чл.38, ал.1, т.2, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ (отм.), задължават лицата, заемащи висши публични длъжности, с изключение на тези, задължени по Закона за съдебната власт, да подават декларация за имущество и интереси ежегодно до 15 май – за предходната календарна година. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ (отм.) общинските съветници са задължени лица да подават декларации за имущество и интереси по чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ. Жалбоподателят Г. Г. е бил избран за общински съветник в ..., поради което е задължено лице по смила на чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ (отм.). По делото категорично се установи от обективна страна, че жалбоподателят Г., в качеството му на задължено лице по смисъла на ЗПКОНПИ, е трябвало да подаде ежегодна декларация за придобитото имущество, получените доходи, дадените обезпечения и направените разходи в страната и в чужбина по чл.37, ал.1, т.1-11 от ЗПКОНПИ (отм.) през 2021 година, което е трябвало да стори до 15.05.2022 година, но не го е направил.

Декларацията е била подадена със закъснение на 22.08.2022 г. С оглед нормативното задължение за подаване на декларацията и предвид обстоятелството, че това задължение не е било изпълнено в законоустановения срок до 15.05.2022 г. (в случая до 16.05.2022 г., тъй като 15 май било неделя), то законосъобразно е прието извършено нарушение от страна на жалбоподателя. Макар посочените разпоредби да са отменени в новия Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество, то те се съдържат в приетия и действащ Закон за противодействие на корупцията, а именно чл.52, ал.1, т.2; чл.49, ал.1, т.2 и чл.6, ал.1, т.32 от Закона за противодействие на корупцията, поради което не е налице по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН и отпадане на посоченото задължение за деклариране.

Нарушението е извършено виновно, тъй като жалбоподателят Г. е знаел за законоустановеното задължение (същият бил общински съветник от 2019 година и ежегодно подавал такива декларации), но не го е изпълнил в предвидения срок. Дори той да не е знаел за това свое задължение, то незнанието на закона не е извинително. В този случай ще е налице непредпазливо нарушение, но непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а този не е такъв.

Съгласно разпоредбата на чл.173, ал.1 от ЗПКОНПИ (отм.), лице, заемащо висша публична длъжност, което не подаде декларация по този закон в срок, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лева. Сега същата санкционна разпоредба се съдържа в чл.115, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията. В конкретния случай АНО е наложил глоба в минималния размер от 1000 лева заради неподадена в срок декларация от задълженото лице.

В процесния случай обаче се установява, че на първо място задължението е 4 било изпълнено, макар и със закъснение, като това е станало преди издаване на обжалваното НП. Освен това са били налице такива обстоятелства, които могат да се приравнят към изключителните такива (сериозно заболяване и смърт на близък човек), които, ако не оправдават действията на нарушителя, то поне толкова занижават степента на обществена опасност на извършеното, че са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Конкретният случай е маловажен и съществено се различава по степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид. През месец март 2022 г. бащата на жалбоподателя Г. е бил диагностициран с тежко онкологично заболяване – рак на белия дроб, поради което синът му е бил ангажиран изцяло с грижите за баща си, включително в началото на месец май 2022 г. са пътували до Република Турция за медицински манипулации, но в крайна сметка бащата е починал на 15.05.2022 г., което е било прието много тежко от семейството и е довело до пропуска на жалбоподателя за подаването в срок на изискуемата декларация. Тези обстоятелства около заболяването на бащата и смъртта му са се случили точно в периода на подаване на декларацията, а след смъртта, на семейството е трябвало време да се съвземе и на преден план въобще не са били задълженията за подаване на декларации. Това е изключително тежък и трагичен момент в живота на жалбоподателя, който следва да се цени като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което води до много по-ниска степен на обществена опасност на извършеното в сравнение с обикновените случаи на деяния от този вид, където няма подобни злощастни събития. Жалбоподателят нито е засегнал охраняваните обществени отношения, нито дори е създал опасност от такова засягане. Допълнително като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се посочат, че нарушението е първо за жалбоподателя. Мотивите и подбудите за извършването на дадено нарушение следва да бъдат отчетени в светлината на обществената опасност на деянието и на дееца и да бъдат съобразени на плоскостта на смекчаващите отговорността обстоятелства, още повече като се има предвид, че след като контролните органи са започнали проверка, жалбоподателят е разбрал своята грешка и в най-кратък срок я коригирал, което обаче не е било взето предвид от тях, при преценка за приложимостта на чл.28 от ЗАНН. Всичко това сочи на по-ниска степен на обществена опасност, както на нарушението, така и на нарушителя, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тук следва наред с това да се съобрази и принципът на пропорционалност между деянието, последиците и предвидената санкция, установен в чл.35, ал.3 от НК – изискването за съответствие на престъплението и наказанието, както и чл.36 от НК – относно целите на санкционирането. Аргумент следва да се явят и чл.12 и чл.27 от ЗАНН, които изразяват посочената по-горе идея, заложена в НК, макар и формулирани по различен начин. По тези аргументи следва да се има предвид съответствието между липсата или незначителността на вредните последици и предвиденото наказание. Наложената глоба в размер на 1000 лева не може и не следва 5 да се определи като незначителна, дори и представляваща посочения законов минимум, тъй като се явява несъразмерна с тежестта на извършеното и представлява противоречие с горепосочения принцип на пропорционалността. В посочения смисъл са например Решение № 7767/16.12.2022 г., по адм. дело № 9046/2022 г. на 10-ти кас. състав на АССГ; Решение № 1516/08.03.2023 г., по адм. дело № 10169/2022 г. на 20-ти кас. състав на АССГ, както и много други. Посочените факти обосновават извод, че изследваното деяние представлява маловажен случай на административно нарушение, за което на основание чл.28, ал.1 от ЗАНН деецът е следвало, вместо да бъде глобен, да бъде изрично предупреден писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Подобно предупреждение в пълна степен би осъществило указаните в чл.12 от ЗАНН превантивни цели – най-вече да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред. Като е сторил друго, наказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено.