Решение № 14112 от 17.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14112 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело № 20231110160268 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 318 и следващите ГПК.

Образувано е по искова молба на Л. С. Г. против Я. З. Г. за прекратяване на сключения между страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 от СК за родителски права, местоживеене, режим на лични контакти и издръжка на непълнолетното дете от брака- А Я.ова Г..

Предявен е и иск с правно основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, от А Я.ова Г., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Л. С. Г., против Я. З. Г. и за заплащане на месечна издръжка в размер на 400 лв. за минало време за периода от една година до предявяване на исковата молба – от 03.11.2022 г. до 02.11.2023 г.

Ищецът твърди, че страните са съпрузи и от брака си имат едно непълнолетно дете, което живее при нея и за които полага непосредствени грижи и го издържа. Посочва, че с ответника са във фактическа раздяла от повече от две години преди предявяване на исковата молба, като ответникът споделил на дъщеря им, че в живота му има нова жена и иска да продължи живота си с нея. Прави искане бракът между страните да бъде прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за вината, да бъде определен съответен режим на лични отношения на ответника с детето, както и ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в претендирания размер от 400 лв. за детето.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не възразява бракът да бъде прекратен, както и родителските права по отношение на роденото от брака дете да бъдат предоставени на майката. Твърди, че няма възможност да заплаща издръжка в претендирания размер. Моли съдът да определи минимален размер на 1 издръжка, както и да определи режим на лични отношения с детето.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК:

С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът упражнява своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка, при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение (ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).

При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се прекрати. Не е спорно, че съпрузите са във фактическа раздяла от 28.03.2022г., когато съпругът напуснал обитаваното от страните семейно жилище. От показанията на свид. Станков се установява, че съпругът е напуснал семейното жилище, има нов партньор в живота си, страните са имали конфликти преди раздялата, а след като са се разделили, не ги е виждал да контактуват заедно. От показанията на свид. Николова се установява, че съпрузите са се разделили, защото не се разбирали помежду си.

Показанията на двамата свидетели не са оборени от други доказателства, хармонират с твърденията на страните и следва да се кредитират.

Съпрузите не общуват помежду си и никой от тях не е правил опит за възстановяване на брачните отношения и на комуникацията между тях. След раздялата ответникът има връзка с друга жена.

При това положение съдът счита, че предявеният иск за развод е основателен. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати.

Никой от съпрузите не е поискал съдът да се произнася относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.

По иска с правно основание чл. 53 СК:

Правото на име е абсолютно субективно право на всяко физическо лице.

Веднъж получено по законния ред, името на физическото лице се ползва със стабилитет - то може да бъде променяно само по реда и на основанията, предвидени в закона. Законът позволява при сключването на брака всеки от встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме фамилното име на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към своето, както и да приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото. При прекратяване на брака с развод законът позволява на 2 съпруга, променил своето фамилно име, да възстанови предбрачното си фамилно име - чл. 53 СК. Само от волята на този съпруг зависи дали ще възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази фамилното име, което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на всяко физическо лице на име.

Способът за промяна на фамилното име при развод, чрез възстановяване на предходното фамилно име, е конститутивният иск по чл. 53 СК.

Като взе предвид, че при сключването на брака съпругата е променила фамилното си име от „Станкова“ на „Г.“ и процесуално надлежно е инвокирала желанието си, намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено, като бъде възстановено предбрачното й фамилно име Г..

Относно упражняването на родителските права и личните отношения с ненавършилото пълнолетие дете на страните:

Съгласно чл. 322, ал. 2, изр. 2 от ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите.

Нормата на чл. 59, ал. 2 СК предвижда, че когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им. Ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на децата, който се произнася относно местоживеенето им, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката им.

Решението на съда по чл. 59, ал. 2 СК относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права и режима на личните отношения с децата е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.

Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 59, ал. 2 СК, са интересите на децата. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Съдът е длъжен служебно на основание чл. 59, ал. 2 СК, да определи конкретен режим, като страните са свободни да упражняват контакт и вън от него.

В ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., е възприето, че следва да предостави упражняването на родителските права на единия от родителите, като под 3 упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата“. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца, с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на „по-добрия“ (с оглед интересите на децата) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права. В ППВС № 1/74 г. също е прието, че съдът следва да определи родителят, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата. Под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Това тълкуване е актуално и днес, както е посочено в ТР № 1/17 г. ОСГК, при сходната правна уредба в чл. 29 СК, отм. и чл. 59, ал. 2 СК/2009 г. (вж. Решение № 50079 от 5.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2347/2022 г., III г. о., ГК). Според практиката на В(К)С (ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и указанията, съдържащи се в Решение № 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021 г. на III ГО на ВКС) при възлагането на родителските права най-важни са възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед обстоятелствата е по- способен да полага грижи за тях.

Необходимо е изрично да се посочи, че производството по чл. 127, ал. 2 СК и чл. 59 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина на осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат (отричат или признават) съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението (администрирането) им, т. е. определяне начина на упражняването им. Като производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В този смисъл в производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му - местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран 4 само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси (Определение № 4196 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2023г., IV г. о., ГК).

От брака на страните е родено едно дете – А Я.ова Г., ЕГН **********.

В хода на производството не е спорно, от изслушването на детето А Я.ова Г., двамата родители и социалния доклад се установява, че след раздялата на родителите детето живее с майката Л. С. Станкова и нейните баба и дядо по майчина линия на адрес в гр. София, ...., където пребивават и към приключване на устните състезания. Изслушано пред съда, детето заявява, че желае да живее с майка си, изразява негативните си емоционални преживявания от общуването с бащата по повод случай на вербална агресия спрямо нея. Детето е общувало регулярно в периода на раздяла с неотглеждащия родител в периода на фактическата раздяла между страните.