Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 322 от 09.10.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1145/2025
Вид
Решение № 322
Подписан
09.10.2025
В сила
09.10.2025
Състав
Стефан Илиев, Стефан Милев, Вера Чочкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 40, ал.1, т.4 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 48 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 209-211 · Наказателен кодекс
  • чл. 209-211 · Наказателен кодекс
  • чл. 209-211 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. София, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА в присъствието на прокурора Димитър С. Стоянов като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно дело № 20251000601145 по описа за 2025 година

След съвещание ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД намери подадената по реда на чл.

48 от ЗЕЕЗА жалба за основателна поради следното:

Чрез оспореното с тази жалба Решение по НЧД № 5408/25 г.

Софийският градски съд е постановил предаване на гръцкия гражданин К. Д.

Г. на гръцките съдебни власти за изпълнение на издадена спрямо него от Прокуратурата в гр. Лариса ЕЗА, с цел изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" за срок от 7 години във връзка с осъждането му за извършена измама по чл. 386, ал. 1 от гръцкия Наказателен кодекс.

Редица от съображенията на Градския съд могат да бъдат споделени, доколкото същите касаят общите въпроси за редовността на издадената заповед за арест, за конкретно описаната в нея като фактология престъпна дейност; за това, че същата има аналог в българския Наказателен кодекс (чл.

209-211 НК), както и за това, че не са налице някои от задължителните предпоставки да бъде отказано предаването на лицето.

В същото време, втората инстанция не може да се съгласи с 1 извършената преценка за неприложимост на чл. 40, ал. 1, т. 4 от специалния закон. Мотивите на СГС в тази насока са хаотични и противоречиви. Първата инстанция е приела, че няма доказателства лицето да живее в Република България единствено заради това, че е променял декларираните от него адреси няколко пъти, но дори и от текста на съдебните мотиви става ясно, че се касае за адреси, които се намират на територията на гр. София.

От друга страна - дали едно лице „живее“ на територията на конкретна държава по смисъла на чл. 40, ал.1, т.4 ЗЕЕЗА е въпрос, който подлежи на фактическо доказване, и който може да бъде преценяван съобразно данните по всяко конкретно дело. В настоящия случай, от постъпилата от Дирекция „Миграция“ справка става ясно, че още след 1997 г. исканото лице е получавало няколкократни разрешения за продължително пребиваване на чужденец в Република България. Последното му разрешение по заявление от 2020 г. е изтекло през м. август 2025 г. Вярно е, след посочения период ново заявление от него не е постъпило, но това не заличава обстоятелството, че има доказателства Г. да живее на територията на страна. Нещо повече - изтичането на срока на разрешения му статут съвпада и с неговото задържане по настоящото дело, поради което същият е бил донякъде фактически ограничен във възможността да задвижи административната процедура по завеждане на ново заявление за продължително пребиваване.

В случая САС намери, че няма правна пречка да откаже предаване на лицето на гръцките съдебни власти и да задвижи процедурата по изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" на територията на Република България, т.е. като цяло - резултатът от издадена ЕЗА спрямо него не се осуетява; той ще изтърпи наложеното му от гръцките съдебни власти наказание, но следва да бъдат взети под внимание редица специфики около личността му, неговата социална и семейна среда, които най-общо се подчиняват на необходимост от хуманен подход спрямо изтърпяващите наказание лица. В този смисъл решението на СГС следва да бъде отменено, предаването на лицето също, а на местно компетентната прокуратура да бъде предоставена възможност за изготвяне на искане до СГС по реда на чл. 44, ал. 8 и следващите от ЗЕЕЗА.

Въззивният състав прецени, че до задвижването на тази вторична процедура не е необходимо гръцкият гражданин да търпи най-строгото ограничение на "задържане под стража" и мярката му за неотклонение може 2 да бъде сведена до "домашен арест" на известен по делото адрес в гр. София, на който същия пребивава. Оттам нататък съдебния състав, който е компетентен да разгледа последващата процедура, би могъл да се произнесе по актуалната му мярка за неотклонение.

Следва да бъде отменена и наложената в предходното заседание на адв.

Б. глоба в размер на 1000 лева, тъй като днес същата е представила документ, удостоверяващ уважителна причина за неявяването й.

Предвид всичко изложено и на основание чл. 48, във вр. с чл. 44, ал. 8 и във вр. с чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЕЕЗА, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 602/10.09.2025 г. по НЧД № 5408/2025 г. на СГС, като вместо него

ОТКАЗВА изпълнение на ЕЗА, издадена на 05.09.2024 г. от Прокуратурата в гр. Лариса, по дело № 150/2023 г. въз основа на влязло в сила Решение № 165/07.11.2022 г. на петчленния апелативен съд на гр. Лариса, с която се иска предаване на гръцкия гражданин К. Д. Г., роден *** г. в гр.

Берие.

ПРИЕМА да се приведе в изпълнение от прокурора наказанието "лишаване от свобода" в размер от 7 години, наложено на гръцкия гражданин К. Д. Г., роден *** г. в гр. Берие, по силата на Решение № 165/17.11.2022 г. на петчленния апелативен съд по наказателни дела в гр. Лариса, по реда на чл. 44, ал. 8 и следващите от ЗЕЕЗА.

ИЗМЕНЯ изпълняваната спрямо исканото лице К. Д. Г. мярка за неотклонение от "задържане под стража" в "домашен арест", който да се изтърпява на адрес: ***.

ОТМЕНЯ наложената в съдебното заседание на 25.09.2025 г. на адв. Б.

3 глоба в размер на 1000 лева.

Разяснява на исканото лице мярката за неотклонение "домашен арест".

ИСКАНОТО ЛИЦЕ Г.: Разбрах задълженията си във връзка с мярка за неотклонение.

Препис от определението да се изпрати на началника на РПУ по изтърпяване на мярката "домашен арест" за осъществяване на съответния контрол.

След влизане в сила на настоящото РЕШЕНИЕ, препис от него да се изпрати на СГП за иницииране на процедура по чл. 44, ал. 11 и следващите от ЗЕЕЗА.

Препис от протокола да се изпрати на Началника на затвора за освобождаване на исканото лице, ако той не се задържа на друго основание и конвоирането му до адреса, на който ще се изтърпи постановената мярка за неотклонение "домашен арест".

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4