Решение № 190 от 04.03.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Стара Загора, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Д. С. като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20255530103908 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.55 ЗЗД.

Ищецът *** твърди в исковата си молба, че на 13.04.2022г. между него и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ответникът се задължава да предостави на кредитополучателя – ищец, потребителски кредит под формата на заем в размер на 500лв., а кредитополучателя се задължава да върне предоставената сума в срок до 14.10.2022г., на 6 месечни вноски, при лихвен процент по кредита в размер на 38,75 % и годишен лихвен процент на разходите /ГПР/ - 46,42 %. Общата дължима сума, която ищецът следва да върне е в размер на 558 лв., от които 500 лв. главница и 58 лв. лихва, при условие, че представи в срок до края на следващия ден от сключване на договора /до 14.04.2022г./ банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, която да бъде в размер на 558 лв. със срок на валидност до 15.10.2022г., съгласно чл.4, ал.3 от Договора. В случай, че не представи гаранцията по чл.4, ал.3, то съгласно чл.6, ал.1 от Договора, дължи на Кредитора „НЕТКРЕДИТ” ООД неустойка в размер на 420 лв. Съгласно погасителният план, посочен в чл.11, ал.2 от Договор за потребителски кредит №*** от 13.04.2022г., всяка погасителна вноска е в размер на 93 лв., включваща главница и лихва, като първата погасителна вноска е с падеж 14.05.2022г., а последната под номер 6 с падеж 14.10.2022г.

В посочения в чл.11, ал.2 от Договора погасителен план, не е включена неустойката за непредставяне на гаранция по чл.4, ал.3 от Договора. Съгласно чл.6, ал.2 от Договора, неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл.4, ал.3 /от 1

14.04.2022г./. В чл.6, ал.5 е посочено, че начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Ищецът счита, че доколкото Договор за потребителски кредит № *** от 13.04.2022г. е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС /Решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др./. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като в конкретния случай, става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Сделки, противоречащи на добрите нрави се считат, тези които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай считаме, че е налице имено такова несъответствие, доколкото на *** е вменено задължение да осигури гаранция по Договора си в срок до края на следващия ден от сключване на Договора, като в противен случай дължи неустойка в размер на 420 лв.

Счита, че по отношение на сключения между *** и „НЕТКРЕДИТ” ООД договор за потребителски кредит следва да се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит. В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит.

В чл.6, ал.1 от Договора е посочено, че при непредставяне на гаранция по чл.4, ал.3, кредитополучателя дължи на кредитора неустойка в размер на 420 лв. В ал.2 се посочва, че неустойката се начислява на месец, като в ал.3 се уточнява, че ако срокът, за който се начислява неустойката, е по-кратък от срока между две погасителни вноски, неустойката се начислява на ден и е в размер на 1/30 от месечната неустойка. В ал.4 е предвидено, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурена гаранция, като тя се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита.

В Глава четвърта на ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключването на договора за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на договора изобщо или в искания размер на 2 заема. Така клаузата, съдържаща се в чл.6 от Договора, според която се дължи неустойка при непредставяне на обезпечение в срок до края на следващия ден от сключването на договора чрез банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова институция в полза на кредитора се намира в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на потребителя.

Претендираната неустойка в размер на 420 лева предвижда задължение за ищеца за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на гаранция по кредита. Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави, доколкото излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Съгласно чл.16 от ЗПК оценката на платежоспособността се извършва преди разрешаване отпускането на кредита, като едва след предоставяне на исканите обезпечения се сключва договора за кредит. Чрез цитираната клауза на длъжника се вменява задължение да осигури гаранция, която да обезпечи кредита, след като той вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Същевременно задължението за неустойка възникнало въз основа на задължение, което не е свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, води до извода, че целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. С нея се постига и заобикаляне на закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - непредставена гаранция, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. Поради това счита, че клаузата за неустойка, предвидена в чл.6, ал.1 от Договор за потребителски кредит № *** от 13.04.2022г. е нищожна.

Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като с нея законодателят е уредил две от функциите на неустойкатаобезпечителна и обезщетителна. Като форма на договорна отговорност неустойката има и 3 санкционна функция, която макар и неуредена изрично от закона е допустима, предвид договорната свобода по чл.9 ЗЗД и очертаните от законодателя нейни граници. Тази наказателна функция несъмнено намира приложение тогава, когато размерът на същата е поголям от размера на претърпените вреди, но и в тази хипотеза уговорената неустойка следва да е в съответствие с императивните норми на закона и на добрите нрави - морална категория, съпътстваща развитието на обществото на даден негов етап. Именно последните не допускат и използването на договорната неустойка, като средство за несправедливо обогатяване на кредитора и един от корективите на последното е предвидената от законодателя в чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД възможност за прогласяването и за нищожна, какво счита, че е налице в настоящия случай.

В този смисъл се позовава на задължителните постановки в т.3 на ТР № 1/ 15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС,съгласно които нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е всяка неустойка, уговорена от страните извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. /по арг. ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС/.

Счита, че дължимата по Договора неустойка не е съобразена с действащата към момента на сключване на договора правна уредба и в предвидените в ЗПК ограничения.

Счита, че тя не е съобразена с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити.

От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.

В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.

Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица 4 ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл параграф 4043 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело C-565/12 на четвърти състав на СЕС. В този смисъл клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на обезпечение /в настоящия случай под формата на гаранция/, което задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го напри, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата (решения по дела C-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson).