Присъда № 2 от 04.05.2023, Районен съд - Дулово

МОТИВИ по Присъда № 2 / 04.05.2023гпо

НОХД № 52 /2023 г. по описа на ДРС

Подсъдимият И.И.Д. със снета по делото самоличност е предаден на съд за престъпление по чл.144 ал.3 във връзка с ал.1 от НК, за това че на 15.02.2022г. в *** на публично място – питейно заведение – магазин ***, намиращо се в центъра на населеното място се е заканил на другиго с убийство, а именно на Г.С.С. от ***, като насочил нож срещу него и му викал на висок глас : „Ще те убия“ на турски език, като тази закана е възбудила основателен страх у него за осъществяването му.

Пострадалият Г.С.С. се явява в разпоредителното заседание и заявява, че няма претенции към подсъдимият, не иска да се занимава и няма да предевява граждански иск по делото.

Съдебното производство е проведено по реда на глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК относно горепосоченото обвинение. Съдът е обявил с определение, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт на осн. чл. 372 ал.4 от НПК.

Районна прокуратура – Силистра в съдебно заседание поддържа така повдигнатото обвинение изцяло. Счита че същото е доказано от обективна и субективна страна, като в пледоарията си излага съображения в тази насока. Пледира за наказание по чл.144 ал. 3 от НК – лишаване от свобода една година и шест месеца, като с прилагане на чл. 58А от НК се наложи дванадесет месеца лишаване от свобода при общ режим.

В съдебно заседание по реда на глава 27 от НПК пострадалият , редовно призован не се явява.

Подсъдимият И.И.Д. се явява с адвокат С.С. от АК Силистра, признава фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт. На осн.чл. 297 от НПК при даване на последна дума заявява че съжалява за това което се е случило, иска наказание пробация, тъй като има три деца на 10 , 9 и 5 години, работи на частно, съпругата му не работи.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна, прие за установено следното :

На 15.02.2022г. около 20:30 часа, пострадалият Г.С. и свидетелите Я.Я., С.З., В.А., М.А. О.С. /***/ и У.И. - всички със снета по ДП самоличност, се били събрали пред магазин - питейно заведение *** в *** ***, стопанисван от *** с управител Ш.Р.. Играели карти на обособено място пред магазина, където имало маси и пейки, и пиели бира. Свид. А. си тръгнал по някое време. След него на мястото дошъл подс. И.Д. с прякор „***“.

Същият бил във видимо нетрезво състояние, като започнал да отправя нецензурни думи към свид.

Я., без да бил предизвикан за това. Останалите момчета, които били пред магазина, се възмутили от поведението на обвиняемия, тъй като думите засягали покойната съпруга на по-възрастния от тях Я..

Пострадалият С. направил забележка на подс. Д.. Това предизвикало подс. Д. да започне да отправя нецензурни думи и към пострадалия. Седнал при останалите, които от своя страна се изместили на съседна маса, за да прекратят контакта с него, тъй като било видно, че е в нетрезво състояние.

Подсъдимият Д. ги последвал и продължил да обижда Г.С.. Тогава, Г.С. от своя страна взел полупразна двулитрова бутилка от бира и я хвърлил по подсъдимия, като го ударил по главата.

Подс. Д. се ядосал и си тръгнал. Докато вървял, останалите на място ясно чували псувните и заканите му за саморазправа. Въпреки това продължили да играят карти пред магазина.

1

Помислили, че Д. се прибрал в дома си.

През това време към компанията се присъединил А.М. /неустановен в страната до момента/, който застанал прав до масата и коментирал случилото се, макар да не бил присъствал на случката, но явно бил близък на обв. Д.. Пострадалият и останалите свидтели не му обърнали внимание.

Минали около петнадесет минути, откакто подсъдимият си тръгнал, когато събралите се го видели да върви към масата им с нож в ръка.

Когато се приближил достатъчно, се пресегнал с ножа покрай рамото на свид. Я., който бил с гръб към него и насочил ножа към врата на пострадалия, който седял отсреща, докато му викал на турски език „Ще те убия!“. Г.С. скочил от мястото си и хванал ръката на подсъдимия, в която той държал ножа, за да преустанови нападението, като успял да го опре в стената на магазина.

Придържал ръката му, докато свид. З. успял да изтръгне ножа от нея, като в суматохата пострадалият успял да се пореже на ножа. Подс. не спирал да псува и да заплашва с убийство през цялото време. След това всички присъстващи излезли от обособеното място пред магазина, където скандалът продължил още за кратко. После всички се разотишли по домовете си. Свид. З. изхвърлил ножа в тоалетната на магазина.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: от обясненията на обвиняемия, показанията на разпитаните свидетели, заключението по комплексната съдебнопсихиатрична и съдсебнопсихологическа експертиза, актуална справка за съдимост на подсъдимия, както и от другите множество приложени по делото писмени доказателства.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия Д. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият Д. с деянието си е осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал.3, предложение първо, вр. ал.1 от НК, тъй като на на 15.02.2022г. в *** на публично място – питейно заведение – магазин ***, намиращо се в центъра на населеното място се е заканил на другиго с убийство, а именно на Г.С.С. от ***, като насочил нож срещу него и му викал на висок глас : „Ще те убия“ на турски език, и това заканване би могло да възбуди у Г.С. основателен страх за осъществяването му.

Заканата с престъпление е особена форма на неправомерно въздействие върху свободното протичане на психичните процеси, при които се формира волята на човека и изпълнителното й деяние се изразява в обективиране на намерение за извършване на посегателство срещу човешката личност или имуществото на пострадалия и негови ближни, от естество да възбуди основателен страх за реализирането му.

За осъществяване на престъпление по чл. 144, ал.3 НК от обективна страна се изисква: 1/ обективиране с думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, 2

2/ която да е възприета от него и 3/ би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Във връзка със заканата за убийство, нейното възприемане и основателния страх, която може да възбуди, законодателят е възприел обективни, общоприети критерии, а не субективни, свързани с индивидуални особености на пострадалия като физическо или психическо развитие, специална подготовка, упражняване на професия в рискови ситуации и др. Необходимо е единствено да е в състояние да възприеме заканата. По - нататък, за извършване на престъплението не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи. Без значение е продължителността на действието, обстановката, предходно познанство между участниците или отношенията между тях, законно ли е оръжието, послужило за извършване на деянието, или какви други действия или реплики са извършени или изречени /Решение № 421 от 18.01.2012 г. на ВКС по н.д. № 1970/2011 г., III н.о., НК, докладчик съдията и Решение № 118 от 14.04.2015 г. на ВКС по н.д. № 95/2015 г., III н.о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова/.

При установената по - горе фактология законосъобразно е лимитирана квалификацията на неправомерната дейност по чл. 144, ал.3 НК.

На първо място, в тази връзка безспорно се установява, че подсъдимият Д. е обективирал с думи закана с убийство спрямо пострадалият, като същите се изразяват в отправяне към постр. С. със следното съдържание: „Ще те убия“ на турски език.

Така описаната закана е отправена към определено лице, което я е възприело пряко. Освен това, отправените реплики съобразно конкретната обстановка /отправени са късно вече спрямо лице от женски пол/ са от такова естество, че биха могли да възбуди основателен страх за осъществяването на заканата. На последно място фактът, че отправената заплаха е с причиняване на убийство обосновава квалификацията на престъпната деятелност като такава именно по ал.3, предл. първо на чл. 144 НК.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, тъй като Д. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведение. Той е съзнавал, че ще възбуди основателен страх у пострадалия от евентуално изпълнение на заканата му, но въпреки това е отправил такава, като е целял по този начин да мотивира последната да оттегли депозираната срещу него жалба.

Причина за извършване на деянието е незачитането от страна на подсъдимия на установения в страната правов ред.

По вида и размера на наказанието:

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които водят до приложението на чл. 55 ал. 1 т. 2 б.“Б“ от НК.

Като отегчаващо отговорността на подсъдимия Д. обстоятелство, съдът отчете обремененото му съдебно минало. Видно от приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия – л. 57-60 от делото, същия е осъждан за престъпления от общ характер през 2006г. по чл. 131 от НК, през 2009г по чл. 195 от НК и през 2011г по чл. 346 от НК за които осъждания е следвало да потърси съдебна реабилитация. Последното му осъждане е през 2020г. по чл.

343Б ал. 1 и чл. 345 ал. 2 от НК, като на основание чл. 23 ал. 1 от НК му е определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено за три години на осн. чл. 66 ал. 1 от НК. Поради това, съдът отчете, че степента на 3 обществена опасност на дееца е невисока, тъй като престъпното му поведение след 2011 година, не е за тежко престъпление, а такова по транспорта – чл. 343Б и чл. 345 от НК.

Спрямо подс.Д. са налагани и търпяни наказания през 2006 – 2011г. и те са спомогнали за реализиране целите на индивидуалната превенция, коригирали са частично поведението му и са оказали възпиращ ефект спрямо същия да осъществява престъпна деятелност след 2011г. Като взе предвид това, както и фактът, че изтърпяните до момента наказания са постигнали частично своя превъзпитателен ефект спрямо лицето, съдът намери, че на същото следва да се определи по – леко по размер наказание, различно от лишаване от свобода.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства съдът отчете доброто му процесуално поведение в производството пред настоящата съдебна инстанция, както и по досъдебното производство, пълните самопризнания, разкаянието, трудното семейно икономическо положение в семейството си. По отношение на същия действително се наблюдава престъпна наклонност за осъществяване на престъпна деятелност. Не без значение обаче е фактът, че в последните единадесет години /считано от 2011г. до 2022г., когато е осъществил изпълнителното деяние по делото/ по отношение на същия липсват престъпни прояви, насочени срещу собствеността или телесния интегритет на гражданите. Действително същият е продължил да върши престъпления, които обаче са такива срещу транспорта и съобщенията /единствено по чл. 343Б и чл. 345 от НК , извършени в условията на чл. 23 ал. 1 от НК/.