Решение № 841 от 19.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 841 гр. Пловдив, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330201763 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-000551, издадено от началник сектор към ОДМВР- ПЛОВДИВ, Сектор пътна полиция, с което на К. В. Б. са наложени:

- глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл. 44, ал.1 ЗДвП;

- глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Сочи, че:

- не е разбрал да е предизвикал ПТП;

- по преписката не били налице доказателства, които да установят извършените нарушения;

-наложените санкции били в прекомерен размер.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че видно от приложената по делото разписка –НП е връчено на 24.02.2022г. Жалбата е входирана на 07.03.2022, което е в рамките на преклузивния 14-дневен срок по смисъла на чл. 59, ал.2 ЗАНН в редакцията след измененията с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 22.01.2022 г. в 10:10 часа, в гр.Пловдив, на ул. Константин Геров до №40, жалбоподателят управлявал личния си товарен автомобил Опел Кампо с рег. № ******* в посока юг-север. Лентата в неговата посока на движение била частично заета от паркирани в същата посока на движение МПС. Посоченото принудило жалбоподателя да навлезе частично в насрещната лента за движение, в която по същото време, но в обратна посока се движел лек автомобил ФОРД ЕСКОРТ с рег.№ *******, управляван от св. К. Г..

Жалбоподателят възприел, че разстоянието между двата автомобила не е достатъчно за безопасното им разминаване, но въпреки това продължил движението си. При разминаването между двата автомобила се достигнало до удар, при който автомобилът на жалбоподателя обърнал огледалото на лекия автомобил Форд Ескорт, както и до странично застъргване между двата автомобила, в резултат от което и по двете МПС били причинени материални щети, подробно описани в Протокол за ПТП, бл.№ 756742.

Жалбоподателят възприел удара между двете МПС, но не спрял за да установи щетите. Посоченото възмутило св. Г.. Същият слезнал от своя автомобил и започнал да ръкомаха към жалбоподателя да спре, но той въпреки, че възприел жестовете му, продължил движението си и напуснал 2 местопроизшествието.

Св. Г. записал номера на л.а Опел Кампо, управляван от жалбоподателя и подал сигнал в КАТ. Жалбоподателят бил установен от органите на МВР и повикан по телефона да се върне на местопроизшествието, където отишъл след около час и 20 минути.

На място бил съставен Протокол за ПТП, бл.№ 756742, подписан от жалбоподателя без възражения. Същият обяснил пред актосъставителя, че напуснал местопроизшествието, защото бързал, но иначе бил усетил удара между двете МПС.

С гореописаните действия жалбоподателят допуснал следните нарушения:

1. Движи се частично в насрещната лента за движение като не осигурява достатъчно странично разстояние при разминаване с лек автомобил ФОРД ЕСКОРТ с рег.№ ******* и допуска ПТП с него с материални щети.

2. Не спира и не установява последиците от ПТП.

Посочената в НП фактическа обстановка се доказва от:

- приложения по делото АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В тази връзка следва да се съобрази, че от жалбоподателя не са представени, каквито и да било доказателства за оборване изложеното в АУАН;

- показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН;

- изготвения на местопроизшествието констативен протокол за ПТП, подписан от жалбоподателя без възражения;

-показания на свидетеля очевидец К. Г., които изцяло съответстват на изложеното в АУАН.

Посочените гласни и писмени доказателства са изцяло безпротиворечиви, последователни, логични, взаимно допълващи и взаимно подкрепящи се, поради което изцяло се кредитират от съда.

Изцяло неоснователно е възражението, че актът бил съставен, без да са налице свидетели на ПТП. В АУАН изрично е отбелязано, че се съставя във основа на Протокол за ПТП, бл.№ 756742. В същия са отразени и двамата 3 участници в ПТП и индивидуализиращите им данни, както и вредите претърпени по управляваните от тях МПС.

По служебна инициатива на съда бе призован и разпитан свидетелят очевидец- К. Г., чийто показания изцяло подкрепят заявеното от актосъставителя и отразеното в АУАН. Изложеното от този свидетел заслужава особен кредит на доверие, предвид качеството което има той- на втория участник в ПТП, което му позволява да има най-пълни и непосредствени впечатления от инцидента.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН.

Компетентността на актосъставителя и наказващия орган не са оспорени по делото, а и се установяват от приложените доказателства:

Компетентността на наказващия орган произтича от т.3.7 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2022г. Че под съкращението СПП, използвано в т.3.7 от заповедта се разбира именно Сектор пътна полиция е видно от т. 1.3.1 от същата заповед.

Компетентността на актосъставителя произтича от т.1.3.2 от същата заповед. Действително в АУАН недостатъчно прецизно е означена длъжността на актосъставителя, като същият е посочен само със званието „полицай“. Реално заеманата длъжност обаче- „младши автоконтрольор“ е правилно посочена в НП, а и се установява от показанията на самия актосъставител.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е извършено и установено на 22.01.2022г., АУАН е издаден на същата дата, а НП на 14.02.2022г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца по давност.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените 4 правни норми.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, при което в максимална степен е гарантирано правото му на защита.

ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 44, АЛ.1 ЗДвП.

Предвид приетата за установена фактическа обстановка, законосъобразен се явява изводът на контролните органи, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 44, ал.1 ЗДвП, според която норма: „При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства“.

Че именно жалбоподателят, а не другият водач е нарушил правилото за осигуряване на достатъчно странична дистанция е видно при систематичното тълкуване на чл. 44, ал.1 ЗДвП с чл. 44, ал.2 ЗДвП, според която норма: „Ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“ В случая нормата на чл. 44, ал.2 ЗДвП има характер на пояснителна, уточняваща конкретните действия, които следва да се предприемат, за да се осигури достатъчно странично разстояние. Доколкото, обаче основното правило за поведение, а именно задължението да се осигури достатъчно странично разстояние е уредено в чл. 44, ал.1 ЗДвП, то изцяло законосъобразно нарушението е квалифицирано именно по тази норма.

Приложена е и коректната санкционната норма на чл. 179, ал.2 ЗДвП, вр. ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП.

Според чл. 179, ал.2 ЗДвП: „ Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление“.

От друга страна според чл. 179, ал.1, т.5 към която препраща ал.2, се санкционира водач, който: „не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от 5 това е създадена непосредствена опасност за движението“, като е видно, че вмененото предложение 5, урежда именно правилата за разминаване, нарушени от жалбоподателя в конкретния случай.

ЗА НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 123, АЛ.1, Т.1 ЗДвП.

При вярно установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон и досежно това вменено нарушение.

Съгласно чл. 123, ал.1, т.1 водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: т. 1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Съгласно т.27 от ДР на ЗДвП „ Участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.“

Според т.30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

В процесния случай, видно от приложения протокол за ПТП, бл. № 756742, процесното ПТП е от втория тип с материални щети.

Същевременно по-горе вече се обоснова, че именно жалбоподателят е предизвикал ПТП с допуснатото от него нарушение по чл. 44, ал.1 ЗДвП , поради което той се явява годен субект на административното нарушение.

Реализирано е и изпълнителното деяние под формата на бездействие, като деецът нито е спрял след ПТП, нито е съдействал на момента за установяване на последиците от ПТП.

Обстоятелството, че деецът час и 20 минути по-късно се е върнал на местопроизшествието, при това не по своя воля, а след като е бил установен и призован от контролните органи, е изцяло неотносимо към съставомерността на деянието, доколкото това са последващи действия, които са се реализирали след като нарушението е вече довършено.

Това е така, доколкото задължението за спиране и съдействие за установяване на щетите е относимо към момента на реализиране на ПТП, а не към последващ момент, който е чувствително отдалечен от 6 времето на ПТП.

Изцяло неоснователно е възражението, че деецът не бил спрял, защото не бил разбрал, че е предизвикано ПТП.

Съгласно чл. 6 ЗАНН: „Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред“.

Според чл. 7, ал.1 ЗАНН „Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо“ , като в ал. 2 изрично е уточнено, че: „Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.“